nabore.bg

През седемдесетте години на миналия век заемах длъжността отчетник на бригада. Зимно време нямахме работа и ни задължаваха да бъдем в канцеларията на ТКЗС-то. Възлагаха ни да вършим някои незначителни неща. В края на януари се изготвяше годишният отчет на кооператива. Цял месец всички служители бяха максимално ангажирани с изготвянето му. В началото на февруари този отчет от много страници трябваше да бъде представен в Окръжен народен съвет, отдел „Земеделие“ заедно с всички справки, таблици и други статистически данни. Зам-главният счетоводител ми възложи доста отговорна работа. Беше ми гласувал доверие да препиша някаква справка на празна бланка. Предупреди ме, че цифрите да бъдат изписани четливо и да внимавам да не допусна грешки. Вложих голяма доза старание и преписах справката. След няколко дни главният счетоводител, заместникът му, плановикът и статистикът ходеха за няколко дни в Русе да предадат отчета. Всяка сутрин и вечер джипът ги караше в Русе и обратно. Там чакаха на опашка заедно с други служители от окръга. Един ден заместник главният счетоводител ми се обади по телефона от Русе. Трябваше с автобуса да отида до града и да защитя справката, която преписах. Те на няколко пъти правили опити, но все безуспешни. Понякога заместникът предприемаше някои нестандартни ходове. За това беше решил да пробва моя късмет. За пръв път ми се случваше да влизам в Окръжния съвет. Моите началници ме чакаха на входа. Качихме се на втория етаж и по един дълъг коридор от 30 м, ме заведоха до стаята на свирепия височайш чиновник. Пред  вратата чакаха 6-7 жени. Моите началници ми тикнаха справката в ръцете и се изтеглиха в края на коридора да ме наблюдават. Беше вече към края на работния ден, поуспокоих се, че редът ми няма да дойде. Учудих се, че чиновникът много бързо връщаше посетителите. Най-много за 2-3 минути ги търпеше в стаята си. Те излизаха сърдити и ядосани. Когато ми дойде редът краката ми се подкосиха. Почуках и влязох в стаята. Насреща на бюрото стоеше една годзила с рошава коса и големи рунтави вежди. Държеше добре подострен червен молив. Не отвърна на поздрава ми. Грабна справката от мене и я сложи на бюрото. Не ме познаваше и се зачуди защо мен са пратили. Започна да ми задава въпроси, за да разбере каква е професионалната ми подготовка. Без да имам хабер на първия въпрос сигурно съм отговорил вярно. Зададе ми втори. Нямах никаква идея какво да му отговоря, но вече усещах, че ще кипне и ще ме нагони. В този момент вратата се отвори без някой да почука. Обърнах се и видях една жена от моето село, по-голяма от мене пет или шест години.

Тя беше дипломиран зоотехник и работеше в отдел „Животновъдство“ в Окръжния съвет. Тя ме знаеше и сигурно разбра, че се пека на доста силен огън. Явно беше в добри отношения с този чиновник. Възможно беше да е искала да му каже нещо насаме. В случая аз не трябваше да чуя разговора им. Имах чувството, че тя го застави да приеме справката за достоверна. Случи се това, което не очаквах. Той остави червения молив. Постави подписа си и удари печат. Подаде ми справката. Успях да кажа само „довиждане“ и изхвърчах като тапа навън.

Пробягах и дългия коридор. Когато стигнах при началниците си, те помислиха, че не съм свършил работа. Бяха решили вече и на другия ден да се молят на този бюрократ. Поръчаха ми да изляза и да ги чакам при джипа. Погледнаха справката и като видяха подписа и печата останаха изненадани. Него ден само аз съм успял да изляза от стаята със заверена справка. Питаха ме как съм успял, но не им казвах. Всички бяха много доволни. За награда решиха да ме почерпят каквото пожелая и където аз кажа. Срещу сградата на Окръжния съвет имаше реномиран ресторант. Поисках да ме заведат там. Влязохме. Повикаха сервитьора, аз си поръчах мешана скара. Бях освободен вече от всякакви притеснения и набързо изядох порцията. Началниците ме попитаха дали искам още нещо, казах им: „още една порция“. Като приключих вечерята, всички се качихме се на джипката и се прибрахме в село.

След това на никого не казаха как съм се справил. Но и аз не им разправих какво ми се беше случило в Окръжния съвет. Такава беше статистиката тогава. На шега й казвахме „стъкмистика“ - или верен сбор от неверни данни.

Пенчо ЦАНЕВ с.Горно Абланово, Русенско