Архивите са живи
- search
- Всички
Свидетелства на главния редактор: Как се роди вестник „Труд”
През 1946 г. Георги Димитров и Васил Коларов се срещнаха с редакционната колегия на всекидневника много топло и сърдечно – по комунистически
След 9 септември 1944 г. Общият работнически професионален съюз започна да издава свой седмичен печатен орган „Знаме на труда”, редактиран от Никола Алексиев, Борис Милев и Асен Бояджиев. Професионалните съюзи бързо растяха, увеличаваха се техните стопански, политически, просветни и други задачи. Седмичният вестник стана недостатъчен не само да разработва и осветлява тия задачи, но дори и само да отразява дейността на професионалните съюзи. Централният комитет на Общия работнически професионален съюз правилно прецени това положение
и реши да създаде свой всекидневен вестник
по името „Труд”
Необходимо беше да се вземе мнението на учителя на българското профсъюзно движение Георги Димитров и да се получат съвети за издаването и редактирането на всекидневника. За тая цел редакционната колегия, председателя на ЦК на ОРПС др. Райко Дамянов и главният секретар др. Георги Цанков отидохме при Георги Димитров, който тогава живееше в една вила на източния край на Княжево. За да вземе участие в това важно съвещание, беше дошъл и Васил Коларов. Георги Димитров и Васил Коларов ни посрещнаха много топло и сърдечно – по комунистически.
Насядахме около скромното бюро на Георги Димитров, до когото беше седнал и Васил Коларов. Направихме подробен доклад за ниждата от всекидневник, за организацията на работата на редакцията, за разпространението и показахме предварително приготвения макет на бъдещия вестник. Георги Димитров ни изслуша много внимателно – както винаги изслушваше хората. Зададе ни редица въпроси, на които отговорихме, след което той ни даде най-подробни инструкции както по редактирането, така и по разпространението на вестника. Обърна ни внимание, че ЦК на ОРПС и неговият вестник ще трябва с всички сили да провеждат политиката на партията, която е върховен ръководител на работническата класа. Той подчерта, че вестникът трябва да се списва на разбран,
на правилен български език;
да разработва и осветлява под ръководството на ЦК на ОРПС задачите, които стоят пред работническата класа и пред нейните професионални съюзи; да действува за укрепването на Отечествения фронт, който е олицетворение на единството между работническата класа и селяните, и осветлява неговата историческа роля, да бъде постоянен агитатор и организатор на социалистическото съревнование; да популяризира опита на първенците; да бъде трибуна на социалистическата критика и самокритика; да възпитава работническата класа в дух на социалистически патриотизъм и пролетарски интернационализъм; да разпространява опита на работническата класа на СССР и на другите страни с народна демокрация; да се бори за запазване на мира между народите и т.н.
Васил Коларов също ни даде бащински съвети по всички въпроси, свързани с новия всекидневен вестник на профсъюзите.
Георги Димитров предложи
и ние с радост се съгласихме вестник „Труд” да започне да излиза на 15 септември 1946 г., когато България ще бъде обявена от Народното събрание за народна република, съгласно волята на българския народ, изразена мощно в референдума на 8 септември с.г.
Така и стана. Брой първи на всекидневнния печатен орган на Общия работнически професионален съюз в. „Труд” излезе на 15 септември 1946 г. В програмната статия, написана колективно от редакционната колегия и одобрена от Георги Димитров, са посочени задачите на вестника така, както ни посъветваха Георги Димитров. В този брой е напечатан и репортаж за историческото заседание на Народното събрание, на което България се обяви за народна република, историческата реч на Георги Димитров по този случай
и портретите на Георги Димитров и Васил Коларов
– първият председател на Президиума на Народното събрание на нашата република.
Вече 10 години вестник „Труд” твърдо стои на своя пост и достойно изпълнява задачите, които си постави още в първия брой. Голям е неговият принос за укрепването на нашата Народна република и за изгрждането на основите на социализма. Нека му пожелаем все така и още по-добре да изпълнява своите задачи за окончателното изграждане на социализма, а след това и на комунизма!
Асен БОЯДЖИЕВ
(вестник „Труд”, 19 септември 1956 г., брой 222)
-----------
Асен Бояджиев е роден през 1894 г. Дългогодишен профсъюзен деец и активен публицист, един от основателите и генерален секретар на Независимите работнически професионални съюзи (НРПС) през 1924-1934 г. Основатели и главен редактор на много наши профсъюзни вестници, столичен общински съветник и народен представител на легалната Работническа партия в 23-тото Народно събрание. След 9 септември 1944 г. е главен редактор на вестник „Труд”, председател на Профсъюза на работниците от търговията, член на Централния съвет на БПС и редактор на четири езика списание „Български профсъюзи”. Горната статия на Асен Бояджиев е публикувана и в сборника от негови статии и интервюта „Борби и победи” - издание на Профиздат от 1959 г.