nabore.bg

Лични драми

От тефтера със спомени: Как се появи пловдивската кръчма „Висше образование”

Един мой познат никога дори и не бе сънувал, че ще дойде ден, когато ще му върнат някогашния дюкян на първия етаж на стара къща в пловдивския Кючук Париж. Беше си отвзел и гледаше на това помещение 5 на 6 метра в тихата квартална уличка с чуждо око. Човекът беше свикнал да не е негово. Ала един ден се разчу, че почва реституция и ще връщат имоти. Човекът пак не повярва, пускаше тънка усмивка и казваше сякаш на себе си: Ще върнат – на кукуво лято! Да, ама му върнаха дюкянчето! Той така се обърка от радост, че не знаеше какво да го прави в първите дни. Като се утаи радостта, реши – ще направи кръчме!

Цял живот моят познат беше мечтал да има кръчмичка! Една такава спретната, мъничка, с 4-5 маси, да посядват приятели и комшии на разпивка и сладка приказка. Цял живот човекът беше бъхтал в местния тютюнев комбинат и дори покашляше лошо, както бе писал поетът. Материалните затруднения го натиснали от юноша: ха това да оправи, ха онова, сестра да издържа в университета, а той останал със средно образование. И тайната мечта на човека бе да бъде висшист, защото всички около него вярваха, че трябва да учиш ,за да не работиш. И сега човекът взе пари назаем, закупи маси, хладилници, зареди ги с дробчета, бира и ракии и един ден, на ъгъла лъсна табела: Пивница „Висше образование”. Кварталните зевзеци приеха фирмата като закачка и си подмятаха – довечера в кой семестър ще сме? Идваха във „Висше образование”, човекът наливаше старите юзчета с пловдивска гроздова, а през лятото слагаше от себе си я някой домат, я парче краставичка за мезе на най-закъсалите. И тази територия 5 на 6 метра стана необятна. Докато една късна вечер кварталният поет, в пристъп на сдобряване с музата не бе написал с флумастер на чамовата ламперия: „Животът изглежда тежък само вечер. Сутрин той просто е непоносим!” Неговите авери разтълкуваха тежката кръчмарска мъдрост така: вечер животът е тежък, щото трябва да се плати сметката. А сутринта е непоносим заради махмурлука!

Аз пък се чудя защо ви губя времето с тази история! Я по-добре да отскоча до „Висшето образование”...

 

Стефан СЕВЕРИН