Архивите са живи
- search
- Всички
Назад в историята: Как полковник Дрангов обучаваше школниците
С личния си пример патриот възпитал стотици български офицери
Полковник Борис Дрангов
В двора на Военната академия „Г.С. Раковски” в София има паметник на полковник Борис Дрангов – забележителен военен педагог и първи военен теоретик на тактиката. При откриването на паметника президентът Румен Радев подчерта, че и днес полковник Дрангов е „еталон за родолюбие, храброст и мъжество”. В сърцата на всички негови близки, приятели, колеги и в душите на многобройните си възпитаници Полковникът остава да живее като отличен офицер, голям патриот и най-вече като смел войн.
Подпоручик Борис Дрангов, 1895 г.
Сега неговата статуя, висока 2,20см. с постамент от 160см., се извисява на западния вход на Академията. Обърната е на югозапад – към Скопие, родното място на Дрангов. Там е била и Школата за запасни офицери, запомнена в историята като „Дранговата школа”. Няколко месеца било обучението на школниците, но те оставяли в тях незаличими спомени за началника на Школата - за „незаменимия военен педагог, сърцевед, голям българин и патриот полковник Дрангов”. Така пише Вельо Дебелянов – първи братовчед на поета Димчо Дебелянов, в автобиографичната си книга „ Копривщица в сърцето”. Той също е завършил Скопската школа и разказва свои спомени за полковник Дрангов.
Семейството на Борис Дрангов, края на XIX в.
хххххххххх
Вельо Дебелянов го представя като „висок, строен, стъпващ на пръстите си като на пружини, изпънат като струна, с вирната глава”.Сякаш Борис Дрангов е бил роден само за военен - тъй добре е прилягала офицерската униформа на високия му стан. И на седлото на коня седял като излят. Главата си държал високо изправена, а под козирката на фуражката му греели „две светли незабравки, излъчващи весел и мил поглед”. Нравът му бил бодър и добронамерен. В погледа му никога не се виждала злоба или ненавист.Напротив - когато бил сърдит, Полковникът имал жален оттенък! Защото Дрангов обичал младите офицери като свои приятели, като свои деца, макар че възрастовата разлика помежду им не била голяма. Възприемал работата си в Школата като отговорна мисия - да възпита младежите, да ги подготви за фронта, да ги научи да обичат и да мрат за родната земя. Казвал: „В смъртта няма нищо страшно, защото е сладко да се мре за България!”
София, юнкери от Военното училище пред старата сграда на училището (бивша турска военна болница), намирала се на мястото, където днес е Военния клуб - бул. “Цар Освободител”, края на XIX, преди 1892 г.
Във възпитателната работа на Дрангов основното начало бил неговият ЛИЧЕН ПРИМЕР! За него нямало „почивка и отдих от ранна утрин до среднощ”. Той не „пропущал нищо неразяснено, което би всяло недоволство между възпитаниците му. Умеел да превърне забелязаното недоволство във възторг и ентусиазъм. Между учебните занятия почти всяка неделя Дрангов организирал „военни екскурзии” и походи с 30 и повече километров маршрут. Веднъж, през един такъв поход, завалял проливен дъжд, който не преставал, леел се цялата нощ. Макар че всички таели надежда, че разходката ще се отложи, приготовленията не преставали. В неделята дъждът се усилил. Но изненадата на всички била голяма, когато чули, че тръбата свири сбор. Излезли на плаца облечени и въоръжени, строили се, но в очите им се четяло недоволство. Офицерите били с мушамите си. Даден бил сигнал за среща на началника. Задал се полковник Дрангов - „горд, засмян, с вирната глава и без мушама”! Тогава офицерите, застанали пред частите си, сконфузено си свалили мушамите сред смеха и шегите на школниците. Последвало поздравлението на Началника: „Здравейте, юнаци!” Чул се и мощният им отговор.
Борис Дрангов и съпругата му Райна, София 1907 г.
Под неспирния дъжда зашляпали юнаците към Черногорието. Но все още имали надеждата да се върнат. Стигнали края на града и с изненада видели, че Дрангов ги е изпреварил. Той бодро се обърнал към тях: „Поздравявам ви с похода, юнаци! Връщане назад няма. Българският войник върви все напред.”
Воеводите Борис Дрангов (седнал, вляво) и Владислав Ковачев (прав, ляво), в дясно седнал - Стоян Вълев Митовски, родом от гр. Троян, махала Попишка, воевода на Кочанската чета по време на Илинденско-Преображенското въстание, 1903 г.
Музиката застанала до Полковника и загърмял маршът „Напред и все напред, към подвизи и слава” Походът започнал. Сетне излязъл лек ветрец, разгонил облаците и слънцето се усмихнало на мокрите Дрангови юнаци. А той сияел, обикалял редиците с думите: „След дъжд иде слънце, юнаци, това никога не забравяйте. На фронта нашите братя се бият и умират, отстоявайки храбро срещу врага, та ние от един дъжд ли ще се боим!”
Ротмистър Борис Дрангов, 1906 г.
Когато походът стигнал крайния си обект – селото, всички видели как мало и голямо се е наредило в шпалир, за да посрещне българските войски. На площада висели двадесетина и повече заклани овце, приготвени за даряване. Забравили умората, участниците в похода се облизват. Откога във войнишките казани не било слагано месо?! Най-честата манджа била „гърмящ боб” или грах, а киселото мляко се считало за угощение!
Клетва на 5-ти пехотен Македонски полк, 11-та пехотна Македонска дивизия, ноември 1915 г.
Селяните пристъпили към войската, за да поднесат закланите овце, но Дрангов категорично отказал да приеме щедрия дар. Заявил: „Братската българска войска всичко си има.” Усетил разочарованието на своите възпитаници, той дал сигнал за сбор и оттеглил войската в близката горичка над селото. Там казал :”Ех, юнаци, и на мен ми се ядеше, право да си кажа, и ми беше жал, като гледах какви погледи отправяхте към хубавото месо. Но нека разберат тези наши братя, че ние сме тяхна родна войска, а не турски аскер, който са били принудени да посрещат, хранят и поят, като късат от сухия си залък. С това месо нека селото запомни и ознаменува стъпването на българския войник при тях, защото и без това тези наши братя малко и скромно се хранят. Вярвам, че ме разбирате добре и ще одобрите постъпката ми.” Думите на Полковника срещнали ответ и мощно проехтели: „Ура!” и „Да живее полковник Дрангов!”
Паметник-чешма на загиналите войници и офицери от Пети пехотен Македонски полк, издигната по инициатива на Борис Дрангов, и наречена по-късно Дрангова чешма, осветена на 16 април 1916 г.
Участниците в похода се върнали весели, бодри и горди - с песни! След няколко месеца било отбелязано тържеството за изпращането на офицерите по техните назначения. В слънчевия ден всички роти били строени на плаца, адютантът прочел имената на школниците, които излезли напред. До тях полковник Дрангов – засмян и спокоен, както винаги. Говорел им: ”Юнаци, след няколко дни вие ще бъдете на фронта, при нашите братя, които храбро отстояват напора на неприятеля... не се съмнявам, че вие ще изпълните дълга си към Родината достойно и с чест.” И пак проехтели обичайните войнишки възгласи: „Ура!” и „Да живее полковник Дрангов!”
Строеви развод, проведен от началника на Скопската школа за запасни офицери подполковник Борис Дрангов, Скопие 1916 г.
Безотказно действали човешките, най-обикновените начини и методи, с които си служил полковник Дрангов, за да обучи и сплоти младежите , дошли от различните части на фронта. Повечето от тях били с висше образование, но били с други специалности, с различни убеждения и нямали понятия от войнишките науки и тактики. Най-важното, в което ги възпитавал Дрангов, било да им вдъхне смелост и кураж. Казвал им така: „На страха очите са четири.” и „От страх и умните изгубват ума си.” Учел ги, че: „Щастието се усмихва само на смелите”
Погребението на подполковник Борис Дрангов в Скопие, май 1917 г.
Полковник Борис Дрангов братски, бащински предавал на своите школници собствените си СВЕТИ чувства - любов и преданост към България. Обучил стотици офицери да бъдат готови да се сражават за нея – нашата майка, нашата Родина! Затова днес името на Дрангов е СВЯТО за всинца ни!
Петра ТАШЕВА
petra_t@abv.bg