nabore.bg

　　 - Ей, Андрешко! Андрешко,бре!... Дека си бре, серсемино? - викаше през дувара на Андрешковия дом нане Вуте и кашляше тютюнджийската.

　　 - Що е, бре? - провикна се по едно време Андрешко, излизайки от обора с желязна вила в ръце.

　　 - Чу ли новината? Наш Мунчо Тъпото се кандидатирал за заместник министър в Министерството на земеделието и храните и обещавал да оправи икономиката по къро, дека само гризачи и пернати разбойници ръфат неприбрания слънчоглед.

　　 - Е па арно го е рекъл! Ама в днешната ни европейска държава не се произвежда ни ориз, ни царевица, ни грах, а само идеи за тях в проценти и котировки - взе да се хили под мустак Андрешко, като модерен европеец.

　　 - Ама какви ги дрънкаш, серсемино?! - кипна нане Вуте. - Макар и хилава, икономиката ни е повече реална, отколкото виртуална. Щото от валутния борд, нашият Ноев ковчег се пази и от Европейския съюз, а той за разллика от янките, не толерира хазартния нагон и борсовите спекулации. Целта им е единствено да вкарат европейският влак в трета глуха, дето са кръстили на казино. Там се играе, като в сайтовете за онлайн залози, играе се на къси позиции, а с тях се купуват петрол, захар, живо от единия полюс и за секунди се препродават на другия край на планетата.

　　 - Вуте, спри малко, че ме ошашави с твоите шопски лафове! Види се, че си голем борсов играч. Това горе - долу е порочната макро система, която определя микробитието ни. И то отдавна се дирижира от страх, слухове, настроения и паника. А те са непредвидими! - философски заключи Андрешко, махна с ръка и тръгна в обора да изрине на добичето, което го спасява в кризата.

Спас ВУТЕВ, гр. Елин Пелин