nabore.bg

Лични драми

Изповед: Как заради една книга ме заплашиха с убийство?

Френският писател Анри Пози в документалния си труд „Войната се връща” разказа за чудовищните зверства над българския народ в Македония 

 

Ще съобщя само фактите, за да не бъда взет за „гилотиран” герой.

През 1991 г. приех директорството на книгоиздателство „Планета-7”. А главен редактор на в. „Македония” беше известния литературен критик Луко Захариев. Печатах във вестника му мои авторски материали, срещахме се, разговаряхме. А по това време при мен дойде бившия ми колега от Киноцентъра Асен Автов. Разменихме дума-две, когато

 

най-неочаквано ми предложи

 

да отпечатам преводната документална книга „Войната се връща” от популярния френски журналист и писател Анри Пози. Била „уникална” с извършените чудовищни зверства над българското население в Македония през средата на 20-те години от м.в. При все това писателят успял да проникне в бившата Сърбия, „… където стоновете на всичко, що носи български дух, не стихват, където е поругана паметта и се кощунства с костите на загиналите за човешките права на брата-роб и където с невъобразими изтезания не можаха да убият националното му съзнание…”. Когато разкрил пъклените факти, той веднага се залавя да ги опише в книгата си, а после и отпечатва…

След като моят колега Автов ми разказа историческия сюжет на творбата, после най-доверително ми призна, че лично я укривал като книжна святост близо 50 години: от 1934 до 1992 г. Накрая решил да сподели „тайната” с мен, защото неприкосновено ми вярвал като човек, колега, приятел. Взех книгата и… още вечерта потънах в описаната от писателя трагедията с кръвните ни братя. А още на заранта,

 

без никакакво бавене и мотаене,

 

реших да я направя достояние и на българските читатели. Влязох в кабинета на началника на Военно-издателския комплекс Валентин Радев като мой приятел, колега и редактор на вече отпечатани в това му качество половин дузина мои авторски книги и…заговорих. А Вальо не се лишаваше да ми вярва и почита в каквото и да е, затова без никакви уговорки прие идеята съвместно да отпечатаме въпросната книга. Но въпреки това той сподели издателския ни проект с тогавашния зам.министър-председател на страната и военен министър Димитър Луджев. След като и Луджев даде подкрепата си, тогава с Радев веднага пристъпихме към полиграфическото оформление на творбата. А още на другия подир обед отидох при Луко Захариев в редакцията на в. „Македония” и му предложих да пусне откъс от нея с рекламен подтекст. Луко пред мен прочете материала, също го хареса и прояви готовност веднага да го публикува още в следващия брой. Но ме посъветва преди това лично да говоря с председателя на ВМРО Стоян Бакърджиев. Защото все пак освен пряк шеф на вестника и под чието ведомство той излизаше, но бай Стоян беше и най-подготвения в идейно-политическо отношение

 

отговорен ръководител, изявен родолюбец,

 

защитник на българското население в Македония”, бивш политически затворник, ерудит и пр. И въпреки, че никак не търпя друг да ми държи юздите в социалното и мисловно изражение, приех съвета на Луко. А понеже пък с бай Стоян също се познавахме добре, уважавахме и мигом влязох в кабинета му (а не като днес, когато не можеш да пресечеш дори жилищния си квартал, докато не ти разкопчеят и ципа от всевъзможно полицейско подозрение, претърсване, прислушване и пр.). Подадох му книгата и заразказвах извършваните садистични жестокости над българското население в Македония от сърбите, с единствената цел да “посръбчват” българското население. Но излезе, че бай Стоян по-добре и от мен познавал творбата, и то още от младежките му години. Затова щом чу за нея, стана от бюрото си, пристъпи към мен с накуцващия си крак, положи закрилно ръката си на рамото ми и заговори:

– В никакъв случай не прави това, моето момче. И да не си посмял да говориш за нея където и да е. Мълчи и толкоз. Все едно нищо не знаеш и нищо не си чул за нея.

– Защо бе, бай Стояне?

– Защото не знаеш какво те очаква.

 

Ще те убият още на първото кюше.

 

Та книгата е забранена дори във Франция… Затуй скрий я под дюшека и мълчи. Опасна е. И на кол да те забучват – мълчи…

Но от тях ли съм да си свивам куйрука при опасност? Стояла цели 6-7 десетилетия из прашните архиви на тоз и онзи наш и чужд читател, как тогава при днешната уж нова политическа ситуация, модерни междудържавни отношения, демокрация и пр., ще я задушавам още в мълчание и неизвестност? Без да казвам нищо на началника на Военния издателски комплекс Радев за криещите и за двамата ни опасности, ако я издадем, само за броени седмици книгата я отпечатахме. А след едно интюрвю с Диана Димих по радио София, интересът към нея стана толкова бурен, че на ден се продаваха от нея по 500-600 броя, и то само в София.

Скоро след това обаче за нея чул и нашият дългогодишен депутат Лъчезар Тошев като депутат в Евросъюза. Макар и да не се познавахме, вечерта ми

 

се обади по телефона и заговорихме.

 

Освен, че депутатът най-възторжено изрази впечатленията си от въпросната книга на Пози, но ми предаде и посланическите поздрави на френския и на европейския парламенти, окачествили отпечатването на творбата в България като “издателски подвиг”. Толкова одобрително и ласкаво говорили за нея в Европа…

… Е, не бях убит, както се страхуваше за мен бай Стоян, Бог да го прости. Но няма да скрия, че дълго очаквах да се случи. Затова и не вписах името си в корицата като неин инициатор, редактор и пр. Ала по-важно от всичко друго е, че и до днес нося в паметта си безброй подобни случаи, когато още от онова време са убивали безбройно наши българи, сред които и кръвният ми брат Стоян, безгробно загинал в Македония. Тогава защо и аз още да мълча тази зловеща истина и да продължавам да се правя на “безстрашен”? Още повече, когато преди 8-9 години телефонен глас, представил се от Благоевград, поиска тайна среща с мен, та само двамата да преиздадем творбата в нов тираж, като всички печеливщи приходи щели сме да поделим поравно. Отказах и затворих телефона.

 

Кой беше обаче тази неизвестна особа,

 

какви цели преследваше, провокация ли беше и пр., не се запитах. Само след това чух, че същата тази наша и вече отпечатана тогава книга „Войната се връща” на великия френски писател Анри Пози, наистина била преиздадена. Но какъвто и да е бил замисъла на анонимния издател, заслужава да се изрази признателност и към него. Защото, след като му бях затворих телефона, той по своему е извършил личен „подвиг” в днешната кървяваща ситуация по света. И особено на днешния политически фон, което вече от години става в Македония, а напоследък в Украйна, Крим и къде ли не още. И все в името на псевдо-национални, религиозни, политически, етносни и всякакви други продажни идеи се подлагат на чудовищни страдания и смърт милиони невинни човешки същества? Но кога и кой някога ще каже завинаги „баста” на кръвопролитието, страданието и на смъртта?

 

   Станко МИХАЙЛОВ

 


Станко Михайлов - писател, журналист и издател

Станко Михайлов - писател, журналист и издател

Литературният критик Луко Захариев, главен редактор на вестник

Литературният критик Луко Захариев, главен редактор на вестник "Македония"

Френското издание на плашещата книга

Френското издание на плашещата книга

Въпреки опитите да го заглушат френският писател и журналист Анри Пози пръв разкрива геноцида на Белград към българите от Македония

Въпреки опитите да го заглушат френският писател и журналист Анри Пози пръв разкрива геноцида на Белград към българите от Македония

Българското издание на

Българското издание на "Войната се връща"