Лични драми
- search
- Всички
Изповед: Как заради една книга ме заплашиха с убийство?
Френският писател Анри Пози в документалния си труд „Войната се връща” разказа за чудовищните зверства над българския народ в Македония
Ще съобщя само фактите, за да не бъда взет за „гилотиран” герой.
През 1991 г. приех директорството на книгоиздателство „Планета-7”. А главен редактор на в. „Македония” беше известния литературен критик Луко Захариев. Печатах във вестника му мои авторски материали, срещахме се, разговаряхме. А по това време при мен дойде бившия ми колега от Киноцентъра Асен Автов. Разменихме дума-две, когато
най-неочаквано ми предложи
да отпечатам преводната документална книга „Войната се връща” от популярния френски журналист и писател Анри Пози. Била „уникална” с извършените чудовищни зверства над българското население в Македония през средата на 20-те години от м.в. При все това писателят успял да проникне в бившата Сърбия, „… където стоновете на всичко, що носи български дух, не стихват, където е поругана паметта и се кощунства с костите на загиналите за човешките права на брата-роб и където с невъобразими изтезания не можаха да убият националното му съзнание…”. Когато разкрил пъклените факти, той веднага се залавя да ги опише в книгата си, а после и отпечатва…
След като моят колега Автов ми разказа историческия сюжет на творбата, после най-доверително ми призна, че лично я укривал като книжна святост близо 50 години: от 1934 до 1992 г. Накрая решил да сподели „тайната” с мен, защото неприкосновено ми вярвал като човек, колега, приятел. Взех книгата и… още вечерта потънах в описаната от писателя трагедията с кръвните ни братя. А още на заранта,
без никакакво бавене и мотаене,
реших да я направя достояние и на българските читатели. Влязох в кабинета на началника на Военно-издателския комплекс Валентин Радев като мой приятел, колега и редактор на вече отпечатани в това му качество половин дузина мои авторски книги и…заговорих. А Вальо не се лишаваше да ми вярва и почита в каквото и да е, затова без никакви уговорки прие идеята съвместно да отпечатаме въпросната книга. Но въпреки това той сподели издателския ни проект с тогавашния зам.министър-председател на страната и военен министър Димитър Луджев. След като и Луджев даде подкрепата си, тогава с Радев веднага пристъпихме към полиграфическото оформление на творбата. А още на другия подир обед отидох при Луко Захариев в редакцията на в. „Македония” и му предложих да пусне откъс от нея с рекламен подтекст. Луко пред мен прочете материала, също го хареса и прояви готовност веднага да го публикува още в следващия брой. Но ме посъветва преди това лично да говоря с председателя на ВМРО Стоян Бакърджиев. Защото все пак освен пряк шеф на вестника и под чието ведомство той излизаше, но бай Стоян беше и най-подготвения в идейно-политическо отношение
отговорен ръководител, изявен родолюбец,
защитник на българското население в Македония”, бивш политически затворник, ерудит и пр. И въпреки, че никак не търпя друг да ми държи юздите в социалното и мисловно изражение, приех съвета на Луко. А понеже пък с бай Стоян също се познавахме добре, уважавахме и мигом влязох в кабинета му (а не като днес, когато не можеш да пресечеш дори жилищния си квартал, докато не ти разкопчеят и ципа от всевъзможно полицейско подозрение, претърсване, прислушване и пр.). Подадох му книгата и заразказвах извършваните садистични жестокости над българското население в Македония от сърбите, с единствената цел да “посръбчват” българското население. Но излезе, че бай Стоян по-добре и от мен познавал творбата, и то още от младежките му години. Затова щом чу за нея, стана от бюрото си, пристъпи към мен с накуцващия си крак, положи закрилно ръката си на рамото ми и заговори:
– В никакъв случай не прави това, моето момче. И да не си посмял да говориш за нея където и да е. Мълчи и толкоз. Все едно нищо не знаеш и нищо не си чул за нея.
– Защо бе, бай Стояне?
– Защото не знаеш какво те очаква.
Ще те убият още на първото кюше.
Та книгата е забранена дори във Франция… Затуй скрий я под дюшека и мълчи. Опасна е. И на кол да те забучват – мълчи…
Но от тях ли съм да си свивам куйрука при опасност? Стояла цели 6-7 десетилетия из прашните архиви на тоз и онзи наш и чужд читател, как тогава при днешната уж нова политическа ситуация, модерни междудържавни отношения, демокрация и пр., ще я задушавам още в мълчание и неизвестност? Без да казвам нищо на началника на Военния издателски комплекс Радев за криещите и за двамата ни опасности, ако я издадем, само за броени седмици книгата я отпечатахме. А след едно интюрвю с Диана Димих по радио София, интересът към нея стана толкова бурен, че на ден се продаваха от нея по 500-600 броя, и то само в София.
Скоро след това обаче за нея чул и нашият дългогодишен депутат Лъчезар Тошев като депутат в Евросъюза. Макар и да не се познавахме, вечерта ми
се обади по телефона и заговорихме.
Освен, че депутатът най-възторжено изрази впечатленията си от въпросната книга на Пози, но ми предаде и посланическите поздрави на френския и на европейския парламенти, окачествили отпечатването на творбата в България като “издателски подвиг”. Толкова одобрително и ласкаво говорили за нея в Европа…
… Е, не бях убит, както се страхуваше за мен бай Стоян, Бог да го прости. Но няма да скрия, че дълго очаквах да се случи. Затова и не вписах името си в корицата като неин инициатор, редактор и пр. Ала по-важно от всичко друго е, че и до днес нося в паметта си безброй подобни случаи, когато още от онова време са убивали безбройно наши българи, сред които и кръвният ми брат Стоян, безгробно загинал в Македония. Тогава защо и аз още да мълча тази зловеща истина и да продължавам да се правя на “безстрашен”? Още повече, когато преди 8-9 години телефонен глас, представил се от Благоевград, поиска тайна среща с мен, та само двамата да преиздадем творбата в нов тираж, като всички печеливщи приходи щели сме да поделим поравно. Отказах и затворих телефона.
Кой беше обаче тази неизвестна особа,
какви цели преследваше, провокация ли беше и пр., не се запитах. Само след това чух, че същата тази наша и вече отпечатана тогава книга „Войната се връща” на великия френски писател Анри Пози, наистина била преиздадена. Но какъвто и да е бил замисъла на анонимния издател, заслужава да се изрази признателност и към него. Защото, след като му бях затворих телефона, той по своему е извършил личен „подвиг” в днешната кървяваща ситуация по света. И особено на днешния политически фон, което вече от години става в Македония, а напоследък в Украйна, Крим и къде ли не още. И все в името на псевдо-национални, религиозни, политически, етносни и всякакви други продажни идеи се подлагат на чудовищни страдания и смърт милиони невинни човешки същества? Но кога и кой някога ще каже завинаги „баста” на кръвопролитието, страданието и на смъртта?
Станко МИХАЙЛОВ

Станко Михайлов - писател, журналист и издател

Литературният критик Луко Захариев, главен редактор на вестник "Македония"

Френското издание на плашещата книга

Въпреки опитите да го заглушат френският писател и журналист Анри Пози пръв разкрива геноцида на Белград към българите от Македония

Българското издание на "Войната се връща"