nabore.bg

Като повечето средностатистически българи и аз коректно си плащам сметките, дори и некоректно съставените. Когато обаче получих последната безсрамно надута сума за ток, не издържах. И не я платих ли? А-а, не. На Електрорапределение тия не му минават. Ще ми дръпне шалтера и хич няма да се церемони с мен. Така че си платих и разтреперана от възмущение седнах да напиша жалба. И тъй като знаех как ще завърши цялата работа, реших да не нося жалбата в съответния Център за работа с клиенти, а я закачих под един от орлите на Орлов мост. То и бездруго на горките орлета днес никой не им обръща внимание, защото тича закъснял или се оглежда на четири, за да не го връхлети някаой автомобил и .... един месец болнични в идеалния случай.

Та окачам си аз молбата и чакам някой да я забележи. Да, ама не. Всички или са закъснели, или ... нали знаете. Накратко, уважиха ме колкото от споменатото по-горе ведомство. Развитие все пак настъпи, когато по едно време духна вятър, та грабна листа и го запокити в канала. Всичко стана толкова бързо, че не яспях дори да извикам. Докато се окопитя, бързите струи заподхвърляха моята жалба и покриха с мътилка вопъла ми за справедливост. Идеше ми да ревна, но се овладях. Какво пък толкова е станало!

Нещата се развиха абсолютно логично. Моята хартийка попадна на точното място и отплава, както се казва, по каналния ред.

Дора  НИКОЛОВА, София