Лични драми
- search
- Всички
Детски спомен: Как излекувах баба с кладенчова вода
Черквата "Свети Димитър" в село Горно Абланово, Русенско
През летните ваканции дните си прекарвах с баба. Баща ми и майка ми работеха в ТКЗС-то. Сутрин тръгваха рано и вечер се прибираха късно. Дядо имаше две крави, впрягаше ги и ходеше да ги пасе. Аз съжителствах с баба, но често пъти се поскарвахме. Имало е дни, когато по няколко пъти се скарваме и пак се сдобряваме до вечерта, докато дойдат баща ми и майка ми. Трябва да призная, че баба беше изключителна домакиня и много добра готвачка. Умееше да меси много хубави пити. Правеше вкусни баници, вареше супи и готвеше манджи. След това през живота си не можах да вкуся такива ястия и деликатеси. Сякаш беше дарена за това.
Но баба имаше един навик или както се казва адет. Много обичаше и боготвореше водата от Молосманската чешма. Дядо правеше, струваше - вечер й носеше вода от тази чешма. Тя прибираше дамаджаната с водата в мазата. Денем ходеше и от там си пийваше по малко.
Една сутрин тя изпрати дядо, върна се и легна. Цял ден не стана. Привечер се надигна и приготви някаква вечеря на дядо. Същото се случи и на втория, и на третия ден. Хапвах вече суха храна, малко хляб и сиренце или свинска мас. Тя през лятото вече си беше загубила вкуса, но нямах друг избор. Разбрах, че баба я заболял стомахът. Натъжих се много. Да не би да и се случи най–лошото. Кой щеше да се грижи за мен. Имаше и такива деца от махалата, които нямаха баби. По цял ден скитосваха гладни.
На четвъртия ден след като изпрати дядо ме повика и изплака мъката си. Наложило се дядо да ходи в друга местност и водата, която й носел била блудкава и от това я заболял стомахът. Молеше ме да взема малката дамаджана и да се опитам да отида до Молосманската чешма. Да й донеса от там вода. Не можех и да си го помисля, пък камо ли да отида. Бях ходил до тази чешма, но само с колата и дядо. Пътят до там беше към пет километра и на връщане трябваше да изкача един стръмен път около 400-500 метра. Отказах.
Отидох да играя с другите деца, но нещо не ми даваше мира. Вътрешно се тормозех, че можех да стана причината да загубим баба. На обяд тя пак ме повика и пак ми се помоли. Реших да изпълня желанието й. Взех малката дамаджана и тръгнах. Когато излязох на улицата ми се стори, че влизам в пещ. Под краката ми пареше. Не можеше да се диша от горещина. Вървях много трудно и нямах никаква надежда, че ще стигна до чешмата, а трябваше и да се върна. Пътят минаваше край един кладенец, от който ние не вземахме вода. Той беше много дълбок и водата му беше малко. Почти винаги беше мътна и имаше кал. Колкото наближавах кладенеца една дяволска помисъл мина през главата ми. Когато вече го наближих една сила сякаш ме накара да спра пред него и да взема решение - да напълня дамаджаната от тази вода. Десетина минути мислих. Премислих и това, че имам още най-малко три километра докато стигна до чешмата и още толкова докато се върна. Грабнах кофата и я спуснах. Напълних дамаджаната. Сега трябваше да убия някъде времето, през което трябваше да отида и се върна от чешмата. Имаше деца на поляната. Отидох при тях и два часа прекарах там. След това вземах пак дамаджаната и поех пътя към дома. Колкото по наближавах, краката ми се подкосяваха при мисълта, че баба ще разпознае вкуса на водата.Ще има да ме проклина, а и освен това ще ме наковлади пред баща ми и майка ми. Когато отворих входната порта и влязох в стаята баба с нетърпение ме очакваше.
Дори ме похвали, че бързо съм се върнал. На свой ред се оправдах, че водата се е стоплила. Тя веднага поиска да си пийне от божествената вода. Подадох й дамаджаната и бързо избягах навън. Очаквах реакцията на баба. Случи се нещо, което не повярвах на очите си. След петнадесетина минути баба излезе навън, вече оздравяла. Външно нямаше и помен от болките и в стомаха. Каза ми само:
- Видя ли каква работа свърши. Друго си е да пийнеш вода от лековитата чешма. Трябваше по рано да идеш.
Не можех да сдържа смеха си и побягнах на улицата. Баба до вечерта пак сготви. Когато се върнаха дядо и нашите, баба ме похвали, че съм ходил чак до Молосманската чешма. Нали бях още дете и не можех да се владея. Едва удържах смеха, който ме напираше от вътре. Не очаквах, но бях доволен, че внуших на баба да повярва в една благородна лъжа.
След това, повече баба стомах не я заболя. До края на дните си, а те бяха над 90, остана същата добра домакиня.
Пенчо ЦАНЕВ, с.Горно Абланово, Русенско