Архивите са живи
- search
- Всички
Как Бойко Борисов не успя да стане изобретател
- Не патентовали създадения от премиера „часовник за светофари”, машинката вече била регистрирана в СССР
* С „пожарникарска дисертация”, защитена през 1990 г. Борисов е обявен за киндидат на физкултурните науки, а по-късно – за доктор по психология
Малцина знаят, че сегашният ни премиер Бойко Борисов на младини е станал съавтор на 2 изобретения, които обаче са отхвърлени от патентното ведомство. Навремето подробно разследване по тази тема направи журналистът Крум Благов, днес покойник.
Едното от изобретенията се нарича „Индикатор за време за светофарите” и по същността си е праобраз на днешните таймери на светофарите на големите кръстовища в градовете. Борисов, го е разработил съвместно с доц. д-р инж. Радослав Къртов и Радко Димитров. Според документите устройството е предложено в готово вид на 23 декември 1993 г. Днес в София има много такива машинки, които показват колко секунди остават до края на зеления или червения сигнал.
По онова време обаче тази новост не могла да си пробие път.
Идеята хрумнала на Радослав Къртов, връстник и състудент на Бойко Борисов. Тримата с Борисов и Димитров изработили прототипа и през 1989 г. го показали на републиканската изложба на младежкото научно-техническо творчество (по-възрастните помнят добре съкращението ТНТМ) в Пловдив. Даже получили почетен диплом оттам. По онова време в транспортната комисия на Столичната община харесали таймера и обещали да го внедрят, но при уславие, че седем души от тях бъдат включени в авторския колектив, при това на челно място. Освен това общинарите искали авторският колектив със собствени пари на направи първата уредба. Светлинното табло било от електрически крушки, понеже светодиодите по онова време в България били голяма рядкост и стрували по 200 лева единият. Първата уредба щяла да струва около 2600 лв., тогавашни пари. Тримата автори не се съгласили. От патентното ведомство след тригодишно умуване им отказали да признаят изобретението, защото сходен принцип бил регистриран през 1980 г. в Съветския съюз. Все пак устройството им било прието за рационализация от МВР, но така и останали само с прототипа. А преди няколко години (около 2006 г.) първите първите таймери се появили по светофарите на София. Така премиерът Борисов пропуснал възможността на стане изобретател на съоръжението.
Както пише в официалната биография на премиера,
той е доктор по психология, като дисертацията му защитена в противопожарния факултет на Академия на МВР преди десетилетия. Трудът на инж. Борисов навремето му донася научната степен „кандидат на науките”, която сега е заменена с доктор. Той е получил това звание с диплома № 20 109 от 8 май 1990 г.
На кои науки обаче е станал кандидат бъдещият премиер не е съвсем ясно. Темата на бойковата дисертация е доста многословна - „Психофизическа подготовка на оперативния състав на противопожарна охрана за действие в екстремална ситуация на пожар“. Самият труд обаче днес се пази на две библиотеки – в Народната и в библиотекат на БАН. Заради липса на хранилища дисертационните трудове се изпращат в провинцията. Единият склад за научни трудове е в село Мещица, Пернишко, а другият – край Драгоман. Ако някой все пак поиска да пречете какво е написал Бойко трябва да си осигури транспорт.
Хранилището на БАН, където е „пожарникарския труд” на премиера се намира в изоставеното училище на с. Чуковезер, край Драгоман. Тук сред купищата научна книжнина могят да се открият дисертациите и на президента Георги Парванов (днешен лидер на АБВ) и бившия премиер Иван Костов. В селото живеят според статистиката около десетина жители, но никой не знае, че тук се пазят съчиненията на сегашния премиер. Местните казват, че господари на архивите на БАН в бившото училище са мишките.
Във времето, когато защитил труда си Борисов станал кандидат на физкултурните науки. През периода 1985-1990 г. днешният ни премиер е бил преподавател във висшия институт на МВР и дори е шеф на катедра в пожарникарския факултет. Научен ръководител на дисертацията му е бил Атанас Апостолов, тогава декан на факултета, днес покойник. През 1995 г. законът бе изменен и кандидатите на науките се превърнаха в доктори. Бяха променени и научните области. Физкултурни науки вече няма. Те преминаха към психологическите, педагогическите или медицинските. Дисертацията се състои от 181 страници, илюстрирани с 43 фигури и 25 таблици. Дисертантът изследвал 656 пожарникари за психическа и физическа годност. Това Борисов правел чрез тестове, беседи, наблюдения, анкети и др. За физическа подготовка например е използван тестът на Купър, скок на дължина от място и др. В камера с размери 3 на 3 на 3 метра се имитирала обстановка като при пожар. Важна част от този лабораторен комплекс бил компютърът „Правец 16“ – последна дума на родната техника по онова време.
Някои от устройствата на Бойко Борисов са били признати за новости – за времето от 1986 до 1989 г., в съавторство със свои колеги той е внедрил 8 рационализации като например „генератор за дим“ и „тренажор за струяри“. Научният принос на кандидата е обобщен в седем точки, между които са „модели за ефективна психофизическа подготовка на курсантите“ и „нормативи за определяне на професионалната годност“ на пожарникарите.
Дисертацията е защитена на 29 ноември 1989 г.
От автореферата, отпечатан в 20 екземпляра, се вижда, че Бойко Борисов дотогава е имал осем публикации – статии, повечето от които в съавторство с научния си ръководител. На е списъкът на използваната литература. Той е внушителен – 133 заглавия, и започва, както се изискваше в онези времена, с трудове на Маркс и Енгелс, цитати от Живков не са използвани. В списъка се срещат книги и статии не само на руски, но и на английски и немски – езици, които премиерът не знае. Между тях са и трудове на световноизвестния английски психолог от немски произход Ханс Айзенк, чието име е написано на ръка (трудно се намираха пишещи машини на латиница) с правописна грешка.
„Това беше сериозна научна разработка – спомня си по-късно консултантът на Бойко Борисов Димитър Кайков, професор по психология в НСА. – Методиката на изследване бе много ефективна,
защото беше създадена лаборатория,
където се правеха експерименти в екстремална обстановка.“
С Борисов го запознал проф. Младен Григоров, по онова време заместник-началник на Военномедицинския институт.
Той помолил проф. Кайков да консултира един аспирант, чиято дисертация била свързана с екстремните ситуации, по които професорът е специалист. Борисов по думите на Кайков се проявил като много дисциплиниран, работоспособен човек. Лабораторията, създадена от Борисов, се използва и днес във факултета.
Наборе.бг
Инж. лейтенант Бойко Борисов след дипломирането си в Академия на МВР
Премиерът днес...
Броячът работел с електрически крушки, които отдавна са изчезнали.
Така изглежда дисертацията на премиера.
Лабораторията на Борисов и сега се използва в пожарникарския факултет
Според проф. Димитър Кайков дисертацията на Борисов е сериозна разработка
„Не можахме да внедрим изобретението си“ – спомня си доц. Радослав Къртов