Архивите са живи
- search
- Всички
От старите вестници: Как бе убит антифашистът Георги Георгиев-Оджо от Ямбол*
В редицата герои и борци за повече справедливост, хляб и свобода стана жертва на черната реакция и Георги Георгиев, който лично с пример, себеотрицание и безкомпромисна борба остави светъл спомен на доблестен борец за освобождение на потиснатите.
Георги Георгиев – Оджо е роден в Ямбол през 1898 г. Син на бедни родители, още от ранно детство той познава черния нокът на нуждата и още от ученическата скамейка поема знамето на борбата против всички потисници. За тая си борба той не веднъж е бил интерниран, арестуван, съден. Това не разколебаваше волния и смел дух на Георги Георгиев, напротив, с по-голям и с още по-голям ентусиазъм се впущаще в борбата.
Като истински революционер, той никога не шумеше край себе си. Скромен по начало Георги действуваше върху масите и с личния си пример, за което всички го тачеха.
Но... черната фашистка реакция в лицето на Георги Георгиев видя истинския свой противник. Властта се страхуваше от обичания от народа доблестен гражданин и през март 1942 г. Георги биде арестуван, отведен веднага в Сливен и през вечерта, според показанията на един от убийците му, убит от бой.
„ Бихме го с гуми, колове, каква ли не инквизиция не приложихме, не каза. Не издаде никого. С тънки пръчки го удряхме по яйцата. Вързахме му текстикулите с канап. На сутринта умря от бой. После окачихме един пояс на врата му и казахме, че се е обесил”, разказват пред Народния съд убийците на Оджо.
Новината за смъртта му се пръска из целия Ямбол. След много настояване властта дава трупа на вярната му другарка, но в закован ковчег. По пътя Сливен – Ямбол отварят капака и виждат „самообесилият” се и със счупена ръка, разбит череп и рани по тялото.
На погребението му не позволяват на никого да присъствува, освен добрата му другарка. Улиците, през които е минавал трупа на Георги, са блокирани и на никого не позволяват да го съпроводи до гроба му. Дори и гроба му бе пазен редица денонощия от полицаи. Черната реакция се страхуваше и от мъртвия Оджо..
------------
*Статия във вестник „Работническо дело„ (oрган на ЦК на БРП-комунисти) от 14 март 1945 г., брой 150. Статията е публикувана по повод 3 години от трагичната гибел на Георги Георгиев-Оджо.
***
Бележка на редакцията на Наборе.бг: Костите на Георги Георгиев Оджо са погребани в братската могила до ямболското читалище в центъра на града
След 9 септември 1944 г. кмет на Ямбол е Антон Леков, адвокат от града. Веднага е сформирана група начело с бившия партизанин Стоян Костов Павлов (Станимир), която да събере останките на загиналите през периода 1923–1944 година. Събират ги в ковчези и погребват в общ гроб. На този гроб се издига Братската могила на героите, непосредствено до сградата на ямболското читалище „Съгласие”.
На 15 октомври 1944 година са погребани повечето от загиналите. Сред тях е и Георги Георгиев-Оджо. Поставени са черни дървени пирамиди.
По-късно арх. Димитър Бояджиев, родом от Ямбол, работил в Проектантска организация в Ямбол през 1949–1953 години, проектира надгробния паметник. Сложен е надписът:
Вий жертва паднахте в неравна борба
Служихте с любов на народа.
Борихте се смело до сетния си час
За правда, чест и свобода.