nabore.bg

* Президентът Квашневски знае за Стоичков повече от нашите политици

* Най-истинският български държавник е Иван Башев

Дългогодишният правителствен преводач от полски Божко Божков десетилетия наред е бил „на една ръка разстояние” от най-известните ни държавни мъже в миналото и днес. Преди няколко години той написа изключително интересните си мемоари „От Гомулка до Квашневски и от Живков до Първанов”.

- Кога и как се роди идеята да напишете мемоарите си, г-н Божков?

- За това ми намекна преди време съпругата на бившия полски президент Александер Квашневски – пани Йоланта, когато имах възможност да поговоря за малко с нея по време на вечерята,

дадена в чест на президента Първанов

във Варшава през2002 г.

- През март 1968 г. превеждате на разговорите между Живков и полския му колега Владислав Гомулка, тогава първи секретар на ЦК на ПОРП. Какво си спомняте за тях?

-Да. Гомулка бе начело на полската делегация за срещата на Политическия консултативен съвет на Варшавския договор в София. Правителственият самолет от Варшава кацна на летище София на 6 март, около 11 ч. По червената пътека заедно с Тодор Живков се отправих и аз към самолета. После във ВИП-а Гомулка попита дали освен заседанията предвиждаме нещо друго, защото поляците бързали да се прибират предвид някои обстоятелства.

Тогава си нямах понятие

за какво намеква. Разбрахме след два дни – на 8 март в 12 ч. започнаха протестите на студенти и учени от Варшавския университет, наречени по-късно „Полският март”.

- Вероятно Гомулка ги е очаквал и това го е притеснявало?

- Да. И затова беше изнервен. Например така се развика на офицера от личната си охрана, който само секунди закъсня да поеме от него папката, когато си събличаше палтото, че чак аз се почувствах неудобно! Гомулка ми направи впечатление на човек, прекалено убеден в правилността на своите възгледи, нежелаещ да обсъжда и възприеме други, по-различни от неговите. За мен Гомулка бе и човек откъснат от реалността. В делегацията тогава

бе иминистър-председателят Юзеф Циранкевич

 - за разлика от Гомулка той беше спокоен и уравновесен, държеше се непринудено. Особено впечатление правеше на поляците, пък и не само на тях, че често пъти шофира сам служебната си кола. Притежаваше интелигентно чувство за хумор.

- Колко е „разстоянието” от Владислав Гомулка до президента Квашневски, на когото също сте превеждали?

- Ооо, огромно е. Колкото от земята до небето! Квашневски е изключително интелигентен и осведомен в най-различни сфери, приятен събеседник. Например едва ли има наш държавник, който да знае повече за Стоичков от Квашневски. Спомням си, че по време на последното му посещение в България, в Несебър президентът Първанов го покани на бира. Идва келнерът и ни пита

какво ще поръчаме за мезе.

Квашневски ме погледна въпросително. Кажете: „Моля, луканка!”, посъветвах го аз. И той на български поръча луканка. Първанов се засмя: „Ооо, значи следващия път може да нямаме нужда от преводач!”

- А Лех Валенса като какъв ще го запомните?

- Като типичен профсъюзен лидер. Не беше свикнал да говори чрез преводач – постоянно си въртеше главата. Рискуваш нещо да не чуеш добре и да остане непреведено. Според мен Валенса трябваше да си остане профсъюзен водач. Но понеже беше символът на „Солидарност”, затова стана президент. А и да не стане някой друг, например богат емигрант. Изкара само един мандат – не може да се мери с Квашневски.

- Да се върнем към нашите управници. С Тодор Живков кога се срещнахте за първи път?

- По време на първомайската манифестация през1962 г., когато той дойде да поздрави чуждестранните делегации, дошли у нас за празника на труда. От Полша имаше двама представители на техните профсъюзи. Той ги попита за първи път ли са в България?  Те му отговориха „да” и че българските им колеги са направили много хубава програма.

Живков се засмя:

„Абе те искат да ви вербуват за клиенти на „Балкантурист”! Затова са ви направили такава програма. Ха, ха, ха!”

- За Живков се разказват какви ли не куриозни истории. Вашата каква е?

- Бяхме на посещение в завода за трактори във Варшава. Гомулка показваше на Тодор Живков един нов хубав трактор. В един момент се получи неловко мълчание. И аз тихичко му казах: „Другарю Живков, защо не се качите на този трактор?”. Той ме погледна сериозно: „А ще направя ли добро впечатление?”. Отговорих му още по-сериозно: „Разбира се. Поляците обичат по-свободното държание!” И той се качи. Присъстващите заръкопляскаха силно. А Живков се засмя и каза: „Ех, само дето нямам книжка, та да го подкарам тоя трактор!”.

- На Петър Младенов превеждали ли сте?

- Когато беше министър на външните работи. Говореше бързо, като първи секретар на ОК на БКП във Видин,

откъдето дойде в правителството.

Та д-р Джибров, шефът на протокола, няколко пъти го предупреди: „Петре, по-бавно, бе! С преводач говориш. Този човек трябва да превежда!

- Оценката ви за Жельо Желев?

- Той е типичен научен работник. Не е политик. Поради стечение на обстоятелствата стана президент. Но послуша съвета ми и при посещението ни в Полша взе няколко екземпляра от книгата „Пет пиеси” на най-големия полски писател Тадеуш Ружевич, която току-що бях превел, и подари една на Лех Валенса. Да видят поляците,

че у нас в тези шантави времена

се издава и сериозна литература. Бвшият президент Първанов е политик на премерения риск – това са негови думи. Въздържан е, умее да мери приказките си. Жалко, че не можа да развие потенциала си, защото по Конституция българският президент няма кой знае какви правомощия. И ако това не се промени, според мен тази длъжност не е необходима. А вицепрезидентът е направо излишен. 40-милионна Полша няма вицепрезидент. Чехия също няма. Една Русия, която е малко „по-голяма” от България, и тя няма вицепрезидент. Но на българина дай му да раздува щата!

- Общували сте с много наши държавници и политици. Кой от тях според вас е най-истинският български държавник?

- Иван Башев! Голяма личност! Бях му преводач във Варшава, когато го изпратиха там да разбере как ще се развива българо-полското сътрудничество след събитията през1970 г. – тогава смениха Гомулка с Герек. Ние имахме дългосрочна спогодба за развитието на българо-полските отношения в редица важни области и Тодор Живков се интересуваше как по-нататък ще продължат нещата.

Живков знаеше кого да натовари с такава задача.

И Башев беше цели пет дни във Варшава – такава дълга визита никой наш държавник не беше правил преди него! Бих споменал още Георги Йорданов и Белчо Белчев. А от партийната йерархия – Борис Велчев.

- Сега, след като официално се разделихте с преводаческата си работа, за какво най-много съжалявате?

- Че нашите държавници не използват опита на преводача. Работих 9 години в Полша през най-кризисните й периоди. И никой не ме е попитал какви събития съм видял и  преживял. А още в първите години след промените у нас аз и други мои колеги бихме могли да предпазим  нашите новоизлюпени  демократи от редица глупости, които сътвориха...

Ангел СТОЙЧЕВ