nabore.bg

Архивите са живи

„Животописната бележка" на проф. Георги Боршуков

Той е първият от тримата преподаватели - виенски възпитаници във Факултета по журналистика на Софийския университет

                                   

По повод 50-годишния юбилей на академичното образование по журналистика в България  на 12 април 2002 г. в Дом Витгенщайн във Виена  Факултетът по журналистика и масова комуникация на Софийския университет „Св. Климент Охридски” организира  кръгла маса  на тема „150 години българо-австрийски връзки  в областта на публичната комуникация” съвместно с Института по публицистика и комуникационни науки на Виенския университет и Българския изследователски институт в Австрия. (1)

    За първи път на този форум беше анализиран натрупаният значителен опит  в обмена между двете страни в областта на журналистиката, масмедиите, книгоиздаването и пъблик рилейшънс. В доклада си „Академичното журналистическо образование в България и приносът на виенски възпитаници за развитието му”  отделих специално внимание на   плодотворната преподавателска и научна дейност на проф. д-р Дафин Тодоров и  д-р Младен Младенов, защитили докторатите си във Виенския университет.(2)

         Оказа се обаче, че първият виенски възпитаник, който  е преподавал на  нас - студентите по журналистика, е бил достолепният проф. Георги Боршуков (1903-1975).

Проф. д-р Георги Боршуков

 

Спомням си  как, когато влизаше в аудиторията за поредната си лекция, той с грейнали очи ни разказваше какъв нов факт от историята на българската журналистика е открил и колко важно е поредното уточнение, до което той води. Истински усетих и разбрах този негов ентусиазъм  и отдадеността му след години, когато  сама започнах да издирвам нови факти  и да се интересувам от невопоявили се изследвания  в областта  на журналистиката, медиите и пъблик рилейшънс.

 Следвайки примера на Учителя, се заех да възстановя спомена за Виенския период от  живота му, за което  ценно съдействие ми оказаха   синът му инж. Еньо Боршуков, приятелят му проф. Калин Желев и г-жа Ася Дертлиева от Централния държавен архив на Република България, на които дължа  искрена признателност.

 

  Архивният фонд на проф. Георги Боршуков

 

          Той се намира в Централния държавен архив  на Република България. Първият документ, който прочетох в него, беше  „Животописна бележка”. Да, с красивата българска дума „животопис” се е наричала по    времето на  проф. Боршуков  автобиографията, заменена в наши дни с неблагозвучното CV.

 Роден  на 16 март 1903 г.  в учителско семейство в центъра на Розовата долина - Казанлък, той наследява от родителите си - дейни  участници в учителското движение - интерес към обществените проблеми. Учи в  Педагогическото училище на родния си град, а след това завършва успешно известната мъжка реална гимназия „Св. Кирил” във Велико Търново ( днес  Профилирана хуманитарна гимназия „Св. Св. Кирил и Методий”).

 

 Студент и  младежки деятел във Виена

 

         С  диплома от  реномираната българска гимназия  той заминава  през  1923 г. за Виена .Там в продължение на две години -  до 1925 година  е студент  в  Hochschule für Bodenkultur  (Висшето училище по  култура на почвата).

Свидетелство за завършени четири семестъра, издадено на Георги Боршуков от   Висшето  училище за културата на почвата във Виена  през 1925 г. (из Архивния му  фонд)

 

Паралелно  с обучението си Георги Боршуков  проявява жив интерес към обществено-политическите проблеми на времето, към печатните издания и към богатия културен живот на австрийската столица.

Както  пише в своята “Животописна  бележка”:  “в младежките си години, още  като ученик и студент бях деятел на младежкото социалистическо движение.

Георги Боршуков (вляво с рубашка) като студент във Виена пред сградата на Висшето занаятчийско училище

 

 Портрет на Георги Боршуков като студент във Виена (1925 г.) Автор П. Фортунов (из семейния архив)

 

По-късно членувах в социалдемократическата партия, дето принадлежах към т.н. ляво крило на партията” (3)

          Във Виена  Георги Боршуков  наблюдава  отблизо    развитието на  социалдемокрацията и практиката на австрийските социалдемократи.  Това са години , в които съзрява и неговият неспирен интерес към вестникарството.

      С голямо желание  и ентусиазъм  Георги Боршуков следи   интензивния културен  живот на Виена  и изпраща своите първи  кореспонденции  до вестник “Народ”. След  като завършва  четвъртия семестър  главно поради  материални  причини той се завръща в родината и започва професионалната си кариера на журналист. Висшето си образование ще завърши в Юридическия факултет на Софийския университет чак през 1947 г.

          През двадесетте и тридесетте години на миналия век името му е  свързано с редица български печатни издания. От 1926 до 1933 г. това е социалдемократическият вестник “Народ”, където  работи най-напред във външния отдел, а по-късно става заместник-главен редактор. Едновремемнно  с това е главен редактор  на вестник “Социалистическа младеж” и  на списание “Червена трибуна”.

 

 Лидер на  българския Съюз на социалистическата младеж

 

     През 1929 г. Георги Боршуков  отново е  в любимата Виена - като делегат от Съюза на социалистическата младеж на България на Третия конгрес на Младежкия  социалистически интернационал (МСИ).

Из журналистическия бележник на Георги Боршуков  "Какво видях в червена Виена" ( записки от юли 1929 г., съхранени в Архивния му фонд)


Съхранените в  архива му  броеве на вестниците “Народ” и “Социалистическа младеж” свидетелстват за  активното му  участие като лидер на  българската делегация  както в  предшествалите конгреса събития - Интернационалния събор, Втория Интернационален студентски социалистически конгрес,  Балканската младежка социалистическа конференция, така   и в самия конгрес(4).

          При посрещането на българската делегация  на пристанището  на Виена той пламенно приветства  представителите на виенския пролетариат с думите: “Знайте, че за балканския пролетариат Виена е онова, което е за християните Йерусалим!” (5)

         В доклада си  пред IX редовен конгрес на ССМ Георги Боршуков разказва за вълнуващите срещи, които  ръководството на делегацията е имало с водача на австрийските социалисти  Ото Бауер, с кмета на Виена Карл Зайц и с Макс Адлер, “на когото поднесохме два екземпляра от превода на неговата брошура “Културното значение на социализма”, издадена от нашия съюз “(6), както и изданията на съюза “Социалистическа младеж” и “Червена трибуна”, “ за уредбата на които получавахме възхвали и поздравления”(7)

 

Брой 12 на вестник "Социалистическа младеж" от 1929 г. със снимки и документи от участието на българската делегация на конгреса на МСИ (из Архивния фонд на Георги Боршуков)

 

Деен член на Дружеството на столичните журналисти

 

         През 1933 г  Георги Боршуков  е редактор на седмичния  антифашистки илюстрован вестник “Око”, който според него „ Ще  храни окото, а чрез него и ума!”(8), а от 1934  до 1944 г.  е заместник-главен редактор на следпразничния прогресивен вестник “Дъга” – неговата любима вестникарска рожба. От 1936  до 1944  е  и редактор-уредник на в. “Утро”.

          През 1936 г. след  спечелен  конкурс на Дружеството на столичните журналисти, на което е член от 1926 г., заминава на шестмесечна специализация в Париж. Там заедно с Венцеслав Протич представят достойно   Дружеството на столичните журналисти на заседанието на Изпълнителния комитет на Международната журналистическа федерация.(9)

                        

 От вестникарската практика към историята на печата

 

          След обществно-политическите промени  на  9.09.1944 г. Георги Боршуков е зам. - главен редактор на в. “Народна  войска”(1945) и  на ред други издания  . През 1947 г. е  сътрудник по уредбата на голямата изложба “100 години български периодичен печат” (10),  а от 1947 до  1956 г.  е  завеждащ отдел “Документация” във вестник “Отечествен фронт”.

          Ведно  с активните  си журналистически изяви  Георги Боршуков живо следи  развитието на печата. Както сам  той пише : “Като журналист съм проявявал интерес към въпросите на вестникарството, историята на вестника и външната политика. Затова първите ми написани работи са на такива теми.През 1943 г. издадох  като отпечатък на списание “Архив за стопанска  и социална политика” малката   ми  популярно- научна студия “Вестникът през вековете” (11)... От есента на 1952 г.  по покана на Декана на Филологическия факултет  [на Софийския университет „Климент Охридски”] постъпих на работа като преподавател по “Оформяне и производство на вестникa” към новооткритата специалност “Журналистика”, като същевременнно поех и четенето на лекции по  “История на българската журналистика” ( до 1885  г. ) (12)

Георги Боршуков в Жеравна със студенти  по журналистика през пролетта на 1969 г. 

Снимка Желю Кабзамалов

 

Георги Боршуков отдава цялата си енергия, богатия си опит на вестникар и  обширните си  знания за  укрепването и развитието на катедра “Журналистика” и  на израстналия на нейната основа през 1974г. Факултет по журналистика на Софийския университет ( от 1991г. - Факултет по журналистика и масова комуникация) , за изграждането на академичното журналистическо образование в страната. През февруари 1954 г.  е избран за  доцент, а през  май  1959 г-  за професор по „История на българската журналистика” и “Оформяне и производство на вестникa”.

 

Eдна от последните снимки на проф. Георги Боршуков (четвъртия отляво)  с абсолвенти на Факултета по журналистика  на СУ през пролетта на 1975 г.   Снимка Желю Кабзамалов

 

Истинска дълбока диря  като учен и изследовател проф. Георги Боршуков  оставя в историческата наука  като

 

 основател на българската школа по история на журналистиката

 

 След първия том на “Социалистическия печат в България “( 1946), “Георги Кирков (1949) и вестник “Работник” (1955)  се появява неговата “История на българската журналистика 1844-1878, 1879-1885” (1965), която самият автор нарича  “основният ми труд” (13). През 1976 г. книгата  e отпечатана  във второ допълнено издание.

Корица и титулна страница на третото издание на "История на българската журналистика 1844 - 1877, 1878 -1885" от проф. Георги Боршуков през 2003 г.

 

А по случай 100-годишнината от рождението на проф. Георги Боршуков и 50-годишнината от началото на академичното журналистическо образование в България през 2003 г. Историята излиза в трето юбилейно издание, осъществено от издателство „Парадокс” и Университетското издателство „Св. Кл.Охридски”. Към текста  на проф. Боршуков издателите Доротея Монова и Димитър Ташев добавят 120 страници  илюстрации на вестници и вестникари, голяма част от които са неизвестни  на широката публика.

         В техния предговор  към  юбилейното издание се подчертава, че  проф. Георги Бопшуков  е ”първият, който  поставя на научна основа изучаването на  историята на българската  журналистика”(14) , към която и до днес се обръщат всички  нейни изследователи  и студентите по журналистика.

      Енергичен, доброжелателен, отзивчив, запленен от своите изследвания,  попил естествено  чара на Виена, ерудит и професионалист от висока класа и като журналист, и като учен - такъв остава проф. Боршуков в съзнанието на всички свои колеги и възпитаници.

 

Проф. д-р Минка ЗЛАТЕВА

 -----

 Бележка: Текстът  е част от студиите :  Златева, М. Българо-австрийски връзки в областта на академичното образование по публична комуникация”. В :  Филева, П., Златева, М. ( съст.) Австрия-България: традиции с бъдеще”, Велико Търново: изд. ПИК, 2007, с. 177- 210   и   Zlateva, M. Akademische  Journalistenausbildung in Bulgarien und der Beitrag von Wiener Studenten zu ihrer Entwickling. In : Bachmaier, P.,Schwarcz, A. , Tcholakova, A. Oesterreich und Bulgarien 1878- 2008.Geschichte und Gegenwart. MISCELLANEA BULGARICA № 19, Wien: Verein “Freunde des Hauses Wittgenstein”, 2008, S. 217- 234. Понастоящем в текста  са направени някои  допълнения и уточнения.

 -------

 Литература:

 1.    Златева, М. Кръгла маса във Виена. В : Годишник на Софийския университет „Св. Климент Охридски”, Факултет по журналистика и масова комуникация, София: Университетско издателство „Св. Кл. Охридски”,  т.10, 2004, с.363.

  1. 2.    Златева, М. Развитие на академичното журналистическо образование в България. Принос на виенски възпитаници. В. :

     Годишник на Софийския университет „Св. Климент Охридски”,

    Факултет по журналистика и масова комуникация, София:

    Университетско издателство „Св. Кл. Охридски”, т.10, 2004, с 325-344.

     3. ЦДА на РБ, фонд 2018 к - опис 1, а.е. 1, л.4.

     4. Пак там, а.е. 85 и а.е. 86.

     5. Пак там, а.е. 85,Цит. по  броя на вестник “Народ” от 20 юли 1929 г.,

         с. 1

     6. Пак там, а.е. 89, л.25.

     7. Пак там.

     8. Цит. по Панайотов, Ф. Георги Боршуков.Вестникарят историк. Във : Вестници и вестникари. Книга за българския печат. София : изд.”Захарий Стоянов”, 2008, с.315.

     9. Виж по-подробно в Златева, М.  От вестникарските школи – до академичните дипломи. Ролята на професионалните сдружения за развитието на доакадемичното журналистическо образование в България. В : Константинова, Здр., Златева, М. (съст.) Професионализъм и традиции.110 години  организирано журналистическо движение в България. София: Университетско издателство „Св. Кл. Охридски”, 2006, с. 117-131.

     10. Виж за това по-подробно в Панайотов, Ф. Георги Боршуков.Вестникарят историк. Във : Вестници и вестникари. Книга за българския печат. София : изд.”Захарий Стоянов”, 2008, с. 317-318.

     11.ЦДА на РБ, фонд 2018к, опис 1, а.е.1, л.4.  

     12.Пак там, а.е. 1, л. 23.

        13. Пак там,  а.е. 1, л.10.

     14. Монова, Д., Ташев Д.  “Здравейте, милички” – предговор от издателите. В: История на българската журналистика 1844-1877, 1878-1885. Трето издание. София: изд.“Парадокс” и Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, 2003, с. V.