Лични драми
- search
- Всички
Живот ли бе да го разкажеш: 68 години и 25 от тях
Пуснах си и брада, защото четвърт век никой не ме бръсне за нищо
Нееднозначно президентът обяви една годишнина, която си е направо юбилей.
25 години от промените в България. 25 години свободна България. 25 години от затварянето на фабриката за илюзии. 25 години откакто времето е наше...
Останалото живот ли беше? Да построиш две Българии и другите около теб да ги разграбят. Да те пращат в Сибир!? Да си мръсен комунист, да си червен боклук и какво ли още не!? А другите да си купуват самолети, улици, градове и гласове и да управляват страната ти с турците така, както не са я управлявали и през турско... Не, това не е поредното „черешово топче”, господин Местан, а признание на времето, в което живяхме през последните години заедно и разделени...
Не, не,
направо зачерквам всичките си останали предишни години!
Никакви 68, никакви предстоящи 69 и така нататък. През ноември 2014 година навършвам четвърт век. Навършвам своите 25 години. И да не съм чул някой да ми припомня, че съм бил чавдарче, че съм бил член на ДПО „Септемврийче” с червената връзка, че съм бил член на ДКМС, че и секретар на Градския комитет на Комсомола в София! Да не чуя, че съм каквото и да било преди 1989 година - партиен секретар в телевизията, главен редактор в издателство „Спектър”, главен редактор на „Детски и младежки предавания” в БНТ и десетина от 55-те години от живота си съм оставил на „Сан Стефано„ 29. Не, не, и не! Край!
Моето летоброене започва от 10 ноември 1989 година. Дори преди три-четири години се венчах в манастира „Седемте престола” при свещеник Лъчезар Лазаров на за жената, с която имам граждански брак над 45 години... 45 години стигат! Времето е наше... Кумове ми бяха и кумувах на кумовете си Ива и Драгомир Йорданови. Това го съобщавам за още по-голяма прозрачност и достоверност...
Вместо да се подлагам на детектор на лъжата.
Датата беше 31 август 2012 година Документирано е. Българи от Нова Зеландия го оставиха на филм.
25 годишен - времето е наше... За 25 години успях дори да се пенсионирам - факт, достоен за рекордите на Гинес.
През това време издавах „Софийски бюлетин”, където се архивираха проявите и политиките на БСП в София. Отпечатах няколко хиляди лозанки. Събрах ги в девет томчета, а работя над десетото... В тях няма нито една художествена измислица. Те са просто „селфи” на всичко станало около през този период. Събрах в книги останалата сатира. Издадох роман в епиграми „Слана”, отпечатах няколко лирични песенни сборници със заглавията „Заспали чувства”, „Вашите песни без ноти” и „Незабравими съветски песни”, както и „65 песни за цял живот”, ”Песните на Емил”, „Песните на Костадин Гугов”, ”Песните на Любка Рондова” и др. От печат излязоха още мемориалното книжле „Приятелски огън”. Излязоха и заглавия като „Стихове на пишеща машина”, „Сто лица”, ”Сатира без ДДС”, ”Клюки по мобифона”, ”55 минути в рими”, „60 изповеди на хартиен носител”, ”Тристишия за поданици”, ”Автограф от Бузлуджа”, „Рождество”, ”Час пик”, ”Разпродажба” и т.н.
С Митко Щерев написахме
и химна на политическа партия „Герб”.
А песните за червената роза, за Бузлуджа, за България си бяха в дневния ми творчески ред и дневник.
А като си погледна трудовата биография и трудовата книжка в тези 25 години, знаете ли кои са ми били работодатели? Огнян Сапарев, Филип Боков, Асен Агов, Никола Терзиев, Георги Първанов, Сергей Станишев, Бойко Борисов, Йорданка Фъндъкова... Те и не подозират за кого да слагали подписа си, оформяйки трудовия ми стаж в последните няколко от 25-те години, които навършвам тези дни... През това време престоях и година на разположение на трудовата борса, след като ме уволниха от ведомостта на БТПП поради висшето ми образование, а длъжността се оказа, че е за средно.
Смешно, но факт.
Справка: Божидар Божинов, тогава председател на БТПП, по чиито указания неговият шуробаджанак издателска къща „Везни” приложи и облече в законови норми решението.
25-годишнината си срещам като постоянен народен избирател в 25 Многомандатен избирателен район, пенсионер, едноличен търговец на книжната борса „Болид” с фирмата „Рошавата гарга”... 25 години никой не ме бръсне за нищо, та си пуснах и брада. Ако е гарга, да е рошава и брадата. Благодаря за вниманието.
Лозан ТАКЕВ, София