nabore.bg

Литературен мегдан

Живот

Пътувам в автобуса- жега,прах и мръсотия.

на задната седалка се подрусва

старица в дрипи – немотия.

 

Край мене хора смръщили лица

навъсени,унили,угнетени,

сериозни и замислени деца

и старци от живота победени.

 

И всеки вперил поглед мълчалив

унесен в мисли тъжни,черни,

за утре хляб ще има ли,

макар горчив и за париците мизерни.

 

До мен стои жена и плаче,

а пък зад нея луда скача,

пищи,дере се пеленаче,

пиян девойчето закача.

 

Напред май някой изруга

и друг отвърна му с псувня,

пиянски бой се разигра,

а трети вика”ей,свиня!”.

 

На спирката се качва цигане,

разтяга стар акордеон

и той е като всички нас – оказион,

дано да захладнее днес поне.

 

Марина ДИМИТРОВА