nabore.bg

През 1957 година някои съдебни дела се гледаха публично в киносалони и читалища

Ще ви разкажа за тази житна афера, с която се славеше селото ни години наред. През есента на 1957 година селото още не беше електрифицирано, нямаше технически средства за осведомяване на населението. Поради тази причина, разсилен от общината с барабанче на няколко места извести, че състав от Народния съд в киносалона на селото пред населението ще издаде присъди за така наречените житари.

По това време Народният съд, който няма нищо общо с оня Народен съд, който е издвал политически присъди непосредствено след 9 септември 1944 год.Този Народен съд имаше за цел някои дела да се гледат публично, с цел населението да разбере, че в държавата има строги закони и който ги наруши получава справедлива присъда.

Какво се беше случило: понеже ТКЗС-то не разполагаше с достатъчно складове за съхраняване на житото, затова обори и стопански сгради на селяните бяха превърнати в складове. Трима от магазинерите, назначени от Управителния съвет на ТКЗС да стопанисват кооперативната продукция са си позволили да дават на свои хора по някой чувал зърно. Това е ставало нелегално по вечерно време, но сигурно е имало  определени партийни членове да наблюдават складовете и следят действията на тези магазинери. Не е било необходимо постоянно да следят, достатъчно е било само един случай да бъде засечен. Освен това по мелниците са обикаляли преоблечени в дрипави дрехи тайни агенти с цел да събират информация от млеварите. Кой им е дал това жито, имало много недоволни от новата власт и създаденото ТКЗС. Ако някой от млеварите се изпусне и почне да ръси псувни по адрес на ТКЗС и властта, още  на другия ден  бива откаран в околийското управление на МВР и присъдата му била гарантирана.

И така през един късен слеобед идва камионетката на околийското и арестува трима. Спомням си, че престояха в следствения арест повече от три месеца и чак тогава беше насрочено делото.

Реших на всяка цена да присъствам на откритото съдебно заседание, но то щеше да започне по късно и до уречения час имаше доста време, затова отидох до близката лешникова гора, да се разходя и помечтая. Исках въображението ми да възпроизведе Народния съд дошъл в нашето село. По пътя на отиване и връщане не можах да си изградя ясна представа. Преди определения час отидох до киносалона, но салонът беше препълнен. На стъпалата и от двете страни на улицата имаше много хора, които чакаха да видят житарите и какви присъди ще им бъдат наложени. Зачаках и аз наред с другите хора, защото в киносалона макар и да си пробия път нямаше да ме пуснат. В определения час пристигна камионетката на околийското. От нея пъргаво слязоха трима млади  милиционери. Гледката беше ужасяваща. Подсъдимите бяха с белезници, отслабнали, брадясали и нямаха сили да вървят. Милицонерите ги придържаха и им проправяха път докато ги въведат в сградата. Не присъстваше и никой от близките им, защото сигурно нямаше да понесат срама. Заседанието на Народния съд продължи няколо часа. Милиционерите пак изведоха вече осъдените житари, натовариха ги в камионетката пред погледите на насъбралия се народ за да бъдат закарани в затвора. Бяха осъдени на три години затвор. Насъбралите се хора надълго и нашироко коментираха случилото се събитие. Единият от осъдените след няколко месеца от срам или от страх ли, почина в затвора. След това селото ни се прочу с тази житна афера.

 Разказах ви всичко това, защото това в наши дни ще бъде омаловажено, но тогава прокурорите и съдиите пипаха здраво, въпреки това, че нямаха манталитета на днешните.

Пенчо ЦАНЕВ, с.Горно Абланово, Русенско