nabore.bg

Голямата актриса предаде своя опит в актьорското майсторство на младите

Емилия Радева във филма "Земя"

Отиде си и Емилия Радева - голямо име в нашия театрален и филмов живот! Талантлива актриса, почитана, обичана и аплодирана от  поколения зрители.

С над 100 роли в театъра, киното  и в телевизията актрисата  си извоюва достойното челно място сред големите ни актьори, създали незабравими театрални спектакли и забележителни филми, които винаги ще вълнуват зрителите. Над 40 са филмите, в които тя е участвала  с главни роли и големи са заслугите й към израстването на българското филмовото  изкуство.

В житейската и професионалната съдба на Емилия Радева има  много перипетии и трудности. Петгодишна остава без майка, отгледана е от сестрите си. Расте в голямо семейство с грижовен баща и запазва за цял живот патриархални  чувства. Тя е живото доказателство за успехите, до които може се издигне самостоятелно една крехка жена от бедно българско семейство, когато е „погалена от Бога” с таланти, които тя развива  с  трудолюбие,  интелигентност и с  упоритостта на невероятно силния си характер.

Актрисата като студентка в театралната академия

   Моето възхищение към Емилия Радева е още от началото на професионалните й изяви , когато двамата  със съпруга си Любомир Димитров - млади и красиви, играеха в Пловдивския театър. После продължих да й се радвам в Театъра на армията, гледах я с удоволствие във филмите й, които се множаха с годините. Почетните й титли и наградите закъсняваха, но публиката я ценеше, обичаше и аплодираше. Заслужено, но късно тя получи званията си „заслужила”, „народна” артистка, стана лауреат на всички почетни звания и награди, взе най-високите ордени у нас, но най-ценно за нея  е признанието на публиката.

  Наскоро след началото на промяната у нас започнаха във всичко уж  реформи  и  прибързано  пенсионираха много от големите ни актьори. Сред тях попадна и Емилия Радева, ненавършила 60 години. А беше в силата си, доказала своето майсторство в превъплъщението  в трудни и сложни женски роли.  И точно в този период – мъчителен и обиден, се прояви силата на нейния голям и непобедим дух. Разбира се,  помогна и шопският й инат да оцелява и да следва  неотклонно пътя си напред! Емилия на се предаде на  житейските, обществените и професионалните трудности! Тя не се отпусна,не се изплаши, не се  изгуби в лабиринта от спънките на   несвършващия и днес   „преход” - гибелен за хората на изкуството и културата ни. Заедно с другите наши големи актьори, като Славка Славова, Таня Масалитинова,Мария Стефанова, Георги Георгиев-Гец, Емилия се включваше в частни театри, в моноспектакли и продължи мисията си на надарена актриса. Изяви се на сцените на Народния театър, в Сатирата, в  „Сфумато”, снима се копродукции, във филма „Разследване” на Иглика Трифонова, пътува с представленията на турнета в България, Австрия, Кипър, Албания, Германия, Русия.  И  продължи да се превъплъщава във вълнуващи и незабравими женски образи.В това време тя изживяваше и семейни драми - дъщеря й търсеше своето място в живота, загуби съпруга си, с когото ги свързваше голяма и драматична обич.Но Емилия Радева преживя мъката си и житейските, и професионалните  несгоди с достойнство!  В този тежък период тя се прояви с друг свой талант, защото има още дарбата и да рисува  - след гимназията  се е  колебаела дали да учи в Художествената или в Театралната академия. Сега пък се прояви с умение да пише стихове, да разказва увлекателно, да анализира  своите и на колегите си роли,  да вижда и коментира особеностите на  българския  характер,  успехите и неудачите в обществото. Заредиха се книгите й. Първата е „Здравей, самота!” с нейни стихове и на дъщеря й Катерина. И двете са поетични и силно чувствителни души. После Емилия започна да пише книги. Първата бе „Недовършен пъзел”, последва я „Коя съм?”. И двете са  вълнуващ разказ и откровена изповед за живота й. С белетристичен дар тя изрази  позициите  си  на умна актриса, която трудолюбиво се подготвя за  ролите си, старателно и интелигентно гради актьорското си  майсторство.  Емилия Радева не е водила класове  в Театралната ни академия. Но достатъчно е младите театрали  внимателно да прочетат книгите й, за да получат добри уроци и мъдри съвети за бъдещето си актьорско развитие. Като грижовна майка, като предана съпруга, като опитна актриса  и като жена с буден ум и богата биография, тя заявяваше: „Не пропуших и не обикнах алкохола, не си лягах късно, но това не ми попречи да стана актриса.За други, подвластни на тези навици, увлеченията се оказаха гибелни.”

Радева заедно със съпруга си Любомир Димитров

Една нейна книга е „Ние, артистите” - посветена на партньорството в живота, на театралните сцени и на снимачната площадка. Тя е поклон към  на най-големите ни артисти, с които си е партнирала, от които се е учила, на които се е възхищавала. С верен усет тя ни ги представя преди всичко като партньори в работата, като подчертава добрите им качества. Не е скрила и техните житейски драми , и човешките им слабости - и те са хора, като всички нас. Тя не обича определението „звезда” за талантливите  артисти, защото „звездата е чудо на природата,божествен знак за различие”. За нея някои от артистите  „са със звезди в очите, на други думите им светят като звезди, трети притежават звездно присъствие и оставят звезден прах след себе си.” И продължава: „Хората на изкуството сме също труженици  като другите.Може би след смъртта си творецът се превръща в звезда!”  

Българската актриса се е снимала и с италианската кинозвезда Стефания Сандрели (вляво)

Трогателен е разказът за бедното й детство, за трудните ученически години, за първите й стъпки в Театралното училище.  Пред нас е „Емето” - скромна и миловидна отличничка, с  мечтите си артистично бъдеще!  Като студентка  колегите й я обичат,закачат се с  радомирското й потекло и шеговито я наричат  „бозаджийчето”!  Ах, и тази вкусна и резлива радомирска боза, която се е продавала в един от магазините на родната къща, отиде в небитието!  А младите даже не й знаят вкуса!

С Гинка Станчева бяха от едно актьорско поколение

    Авторката нарича  съпруга си Любомир Димитров  „паднал ангел”. Луди един за друг, те са брачни партньори, свързани с кармична страст , която 30 години отстоява на житейски  различия, навици, пороци  и ежедневни проблеми. Неимоверно силна е любовта и предаността им към  сцената, която ги събира  и държи здраво като умни и талантливи професионални партньори.Нямаме друга брачна двойка, която така благотворно  и щедро да си  е сътрудничила, да се е раздавала на сцената! Емилия Радева признава, че съпругът й е дал много от себе си, защото е бил артист с  талант и опит. От него се е учила и вдъхновявала, вълнувала се и му се е възхищавала.  Дължи му много!  Той  й е пример  как  се готви и учи ролята. От него е възприела най-важното правило: ”Играй за партньора!”  На него е посветила  стиховете си:

     Разтапях се от жарката ти нежност – гейзер.

     Изпепеляваше ме нагонът ти любовен – клада.

     Опустошена от безумната ти обич – ураган,

     стигах дъното на неситните ти страсти – океан.

     Разкъсваше ме жестоката ти ревност – Абадон,

     умирах – разпъната на твойта гръд – Голгота.

     Възкръсвах, за да те спасявам с обич!

  Чаровната Гинка Станчева за Емилия Радева бе лъчезарно цвете! Сприятеляват се още в началото на следването си  в Академията, където и съпрузите им са колеги и приятели. Двете двойки си кумуват при сватбите. С удивително благородство Емилия разказва за творческите успехи на Гинка Станчева, за наградите й, за светлината и радостта да имаш такава приятелка!

Много млада Емилия Радева се снима заедно с Апостол Карамитев в „Легенда за любовта” - копродукцията на България и Чехословакия. Изпитва преклонение пред актьорското майсторство на големия Апостол! Щастлива и благодарна му е за неговото  доброжелателност, за колегиалните му чувства, за липсата на  превъзходство! Топли я  широката му  усмивка, която подчертава пленителната му  мъжка красота! Емилия е „впечатлена от неговата сериозна подготовка за ролята.” Пише така: „Идваше с безупречно поднесен текст, с ясна представа за онова, което прави героят му, показваше вярно отношение и поведение в партньорството. И нестихваща, така характерна за него младежка енергия, която покоряваше на сцената, при снимките и в живота!” За нея Апостол бе актьор, който „зарежда с метеоритна сила и светлина за много дълъг творчески период”!

    По време на снимките артистите се сближават, сродяват се,  пораждат се  и семейните им приятелства.  Тук се среща с Жени Божинова – позабравена днес, но тогава „непоклатима на снимачната площадка, силна и драматична”,  с Андрей Чапразов – галантен и чаровен кавалер, полезен съветник в ежедневието, даже  за пазаруване на дребни подаръци.

На Наум Шопов, на „покоряващото му актьорско майсторство”, на  виртуозния играч Емилия е посветила няколко страници в книгата си. Тя подчертава, че той е „интелигентен и високо професионален актьор, който умее не само успешно да използва  недостатъците си, но и да превръща в свой творчески актив непредвидените  обстоятелства”. Наум Шопов има „аура на Артист с главно „А”!

   Емилия Радева пише с обич и любов за „дивата Невена Коканова”, за „усмивката й на Мона Лиза”, за незабравимите им срещи на снимачната площадка. Въпреки големия си артистичен талант, през целия си живот Коканова е скромна и притеснителна, че няма  висше образование по актьорско майсторство. Тихо и незабележимо изявява и другите си способности – да рисува, да пее. Емилия разказва за нейните  човешки страдания, за  непоколебимия й нрав да не се оплаква, да се бори с изпитанията, които й поднася животът. Мъките на тежката болест помръкват звездата на челото й, белязана от съдбата. Стоически и с  достойнство Невена изпива  горчивата чаша на тежката  си участ! Съдбата  отрежда несправедлив край за  „душата на българското кино”!  

  С „аура на светец” е Иван Кондов, който е винаги честен и прям , загрижен за другите партньори”.Заради такъв великолепен артист Емилия Радева преодолява страховете си и се снима в лентата „Неспокоен дом”. За нея работата с него  е „общуване с човек, слязъл от многовековна икона”, а неговото посвещаване на актьорската мисия излъчва святост!

   Обич и преклонение има в разказа й за Леонтина Ардити – майсторката на смъртоносния театрален трапец! С благодарност изразява възхищението  си за съвместната им работа и партньорството, за посланията, които „Льошка” й подарява в стихове или в проза:

    Благодаря ти, че не се усмихваш.

    Ласкателството не криви устата.

    Благодаря, че пред труда притихваш,

    Че хвърляш ръкавица на лъжата.

 Страниците за Димитрина Савова ухаят на здраве и сила и разказват  за прекрасното им приятелство ! Емилия е уверена, че   Димитрина ще бъде запомнена с коронната си роля на Майка Кураж!

  Със „сладки спомени и люти чушки за сбогом” Емилия Радева благодари на Богомил Симеонов, на чаровния  „ездач с черни ботуши, бяла риза и много мъжки чар”! Още в ранните й години нейният съгражданин пали у нея  пламъка на актьорството. Някога неговата магия от екрана омайва Емилия, която в унес мълви: ”Богомиле, да знаеш, в родния ни Радомир няма вече и кино!”

 Честно и откровено Емилия Радева пише за „необуздания и покоряващ дух на Стефан Гецов” , за мощния му талант, но и за човешките му слабости и пороци. Когато се снима с него в „Снаха” на Георги Караславов, тя отдава почит към актьорското му майсторството, но и го кори заради недисциплинираността! Чест й прави, че не прощава никому разгалването  от славата и не премълчава грешките. Защото е човек на реда, точността, коректността, скромността и предаността!

  Топли думи на благодарност е изразила авторката на „Ние, артистите” към Петър Димов, Милен Миланов и Радко Дишлиев – „нейните мъжки момчета от „Мадам Бовари”. А колко шеги и самоирония има в съвместната им  работата! Колко забавна е историята с въшлясването й! И колко й е мила  закачката с „Мадам БОБвари”!  Мед капе  на душата на актрисата, когато си спомня как умеят да се забавляват и разтоварват нейните мили и скъпи колеги!  

Емилия Радева си отиде от този свят почти на 91-годишна възраст

     Още в „Козият рог” Емилия Радева е покорена от таланта на Катя Паскалава, с която се срещат на снимачната площадка  във филма „Матриархат”, където  пет  колоритни  жени от българското село се справят  с женски грижи  и с  тежък мъжки труд. Събират се заедно пет чудесни актриси: Милка Туйкова, Катя Чукова, Невена Коканова, Катя Паскалева и Емилия Радева. Съветите й към Паскалева са като към родното й Кате! Жали я заради слабостта към чашката!  Рано си отиде талантливата Катя! Не успяхме дълго да й се порадваме!  А картините й „открехват артистичната завеса към още един неин изненадващ талант”!

  Коста Цонев за Емилия е „лордът на българското кино”! Тя научава  „високия двуметров левент” да тропа ръченица за филма „Сиромашка радост”, където двамата – млади и красиви, облечени в национални костюми,  лудо се надиграват! Каква прекрасна картина са! Изправени един срещу друг са крехката Емилия в ролята на Христина и Коста – Дъбака, предизвикателно усмихнат със светло рус перчем`, със синева в очите и с огън в сърцето! Великолепно си партнират и в телевизионния сериал „Дом за нашите деца”! Приносът е на Коста Цонев - на неговия открит характер, на  творческата му   дисциплинираност, уважението към партньора и здравото му   хумористично чувство!

  Щастлива е Емилия, че в зрялата си възраст се прояви и като комедийна актриса! Благодарна е за срещите си с Георги Калоянчев и Стоянка Мутафова. За нея  те са „царе на комедията”! И колко й е скъпо признанието на Колоянчев: „Емилийо, ма, как можа „Армията” да те пенсионира, каква актриса е загубил!” Цени доверието на Стоянка Мутафова, която пита: „Емилия ли ме замести? Сериозна артистка - интересна Мащеха ще направи!”      

   С постигнатите  си успехи на филмовия и театрален небосклон,  с чудесните си книги, с цялото си поведение на сцената и в живота   Емилия Радева подарява на зрители,на читатели, на управленци УРОЦИ ПО ДОСТОЙНСТВО! Тя ще остане добрият пример за млади и за възрастни.

Петра ТАШЕВА