Свят широк
- search
- Всички
Източни тайни: Що за хора са японците?
Семейният бюджет в Страната на изгряващото слънце се разпределя от съпругата – мъжете получават само джобни пари
Те се чувстват добре, само ако всичко следва строг ред. Става дума за японците, които се подчиняват на безброй писани и неписани правила за почти всичко: как да увият подаръка, какъв да е поклонът, как да сервират чая...
Картинката е позната и много типична: група японски туристи се изсипват от автобуса, щракат с фотоапаратите, за нула време обикалят една забележителност след друга. Японското общество е белязано от
силно чувство за груповост.
То се подчинява на многообразни правила на общуване, чиято цел е да съхранят най-важната ценност на японската култура - хармонията.
Отговорите на всички въпроси, свързани със строгия ред в делника, могат да се намерят в безброй наръчници, издавани в огромен тираж, макар много от темите, за които става дума в тях, да изглеждат абсурдни в очите на западняка. Има например специални наръчници за младите майки: как да се държат, когато разхождат в количка бебето си в парка.
Японците в никакъв случай
не искат да бият на очи.
В детската градина и по-късно в училище уроците по социална принадлежност са най-важните. Децата се приучват към правилата на груповия живот. Те чистят, приготвят обеда, учат - винаги заедно. Носят униформи и при определени поводи пеят училищния химн. Правило номер едно: групата е по-важна от всичко останало.
Японският студент, завършил образованието си в елитен университет, има добри шансове да бъде приет в друга социална група - голямата фирма, в която остава да работи по принцип до края на живота си. Новите служители там се приемат на тържествена церемония, след което стажуват поред във всички отдели на фирмата. Изучават нейните особености и тойни. Младите сътрудници следват в поведението си примера на по-възрастните.
Типично е, че в Япония кариера прави все още главно мъжът - жената престава да работи, щом се ожени
и роди първото си дете.
По тази причина фирмите рядко назначават жени. И все пак равенството започва все повече да си пробива път. Семейства, в които работят и мъжът, и жената, вече не са рядкост, а някои фирми предлагат даже детски ясли.
До края на миналия век бракът в Япония е един вид целесъобразен съюз. Тъй като мъжът работи често шест дни в седмицата от сутрин до вечер,
съпругът и съпругата почти не се виждат.
Често се случва двамата да стигнат до развод едва след като мъжът се пенсионира - чак тогава имат време и възможност да разберат, че всъщност изобщо не си подхождат.
При бракове между японка и чужденец първият сериозен проблем е заплатата: японските жени са свикнали да разполагат с цялата заплата на съпруга си, да контролират банковата му сметка и да му отпускат джобни пари. Този детайл от японската култура е с опасен потенциал - разприте са неизбежни.
Страхил КАПИТАНОВ, Токио