nabore.bg

Пътувах по света, но след всяко завръщане разбирах, че се чувствам на мястото си само у нас, в моята бедна и изстрадала, но родна земя. Неподдържана, брулена от силни ветрове и често връхлитащи я бури на преходи и кризи. Нападана от вредители, корупция и организирана престъпност опоскват я, като скакалци по жътва. Но коренчетата й са силни и жилави и здраво я държат за географското й място. Като родно цвете съм тук посадена. Чувствам се жизнена и красива тревичка там, където съм пораснала.

Е, някои цветя могат да се пресадят в други градини. И там да цъфтят и да са красиви и ухаещи. Но има и цветя, които не понасят присаждане в друга градина. Те залиняват, повяхват, не им понася чуждата почва, климатът, или въздухът. Колкото и да е уредена чуждата градина, то в нея не умее да цъфти, защото не е щастливо, посърва, залинява и трудно се възстановява, дори след като се върне у дома. Подобно на моето себеусещане.

Вършех все полезни неща, но в каквито и каузи да участвах, каквото и да правех, държах да го постигам със силата на словото, кръстосвах дух с огнен меч и водех своите словесни битки следвайки пътя на доброто.  Пътувах по моята земя и разказвах за добрите дела и за достойните хора и уж по магистрала летях, но все се случваше да подскачам на някоя дупка, колкото и гладко да карах и с висока скорост. Не рядко обърквах пътя, посоката. Раздрусването се учестяваше по второкласните и коларски пътища. Попадах безнадеждно, после трябваше да викам с цяло гърло неволята, за да дойде и да ми помогне да се вдигна, попаднала на някой черен път, изровен от пороите, почти невъзможен за някакво движение.

Но трябваше да продължа напред. А светът си беше интересен, хоризонтите му все по-далечни за достигане. Хем бранех в себе си родното, познатото, хем ме теглеше към непознатото, невидяното и незнайното. Вглеждах се в баланса на хората – интересуваше ме кое в тях е повече – доброто или злото. Вярвах, че е доброто.

Понякога преобладаваха злите и безчестните, но ги оправдавах, че са такива вследствие на тежки или ужасни събития в живота им. Заради тях те са наранени и зли, загубили вяра в себе си и в достойното. Ако са си все такива цял живот, разбирах, че са се учили да растат в подлост и насилие и с тях да успяват в живота.

Пенка АЛЕКСАНДРОВА, Добрич