nabore.bg

България

Изложба в София: Животни ще заживеят на платната

Наши художници от XIX до средата на XX век се вдъхновяват от фауната

 

Борис Колев (1906–1982). Декоративен проект – глухар, началотона 30-те годинина ХХ век, акварел, Музейна сбиркана Националната художествена академия


От 24 май до 16 юли 2023 г. в Софийската градска художествена галерия  (ул. “Ген. Гурко” 1) може да се види експозицията "Анимализмът - посоки и прояви на българското изкуство от XIX до средата XX век". Откриването е на 23 май, от 18.00 часа.

Васил Зидаров (1905 – 1963) – "Мечок", 1942, дърво, Национална галерия

 

Изложбата за първи път проследява и представя една слабоизследвана тема в българското изкуство – пресъздаването на животните като самостоятелни пластически образи и търсенията на българските художници в тази посока. За разлика от други жанрове, които бързо навлизат и се установяват в България след Освобождението, анимализмът присъства в чист вид по-ограничено. Въпреки това се оформя изключително разнообразна картина от произведения, в които изображения на животни и най-вече птици, присъстват в един или друг визуален контекст.

Пандо Киселинчев (1890 – 1980) – "Слончета", мрамор, СГХГ

 

Особено място в изложбата е отделено на декоративните проекти, реализирани като част от обучението на студентите в Художествената академия в десетилетията до средата на ХХ век. Безспорно изпъква желанието за стилизация и за възползване от декоративните качества на багрите и формите.

 

Иван Мърквичка (1856 – 1938) – "Седящо куче" ("Портрет на пинчер"), маслени бои, Национална галерия

 

Специално внимание е отделено и на скулптурата, в която анимализмът присъства в българското изкуство в най-чист вид. Проследени са също така отделни преходни зони между анимализма и други жанрове, в които изображения на животни също намират място.

Борис Георгиев (1888 – 1962) – "Птици", частоттриптих "Натура",1911, туш, молив, акварел, Национална галерия

 

Проектът представя огромно разнообраие от произведения – рисунки, скици, акварели, илюстрации, карикатура, живопис, скулптура, керамика. Най-ранните творбив изложбата, са на Захари Зограф от първата половина на XIX век, а визуалният разказ завършва с произведенията на Давид Перец и Жорж Папазов от средата на XX век, значително отдръпващи се от натурализма.

Николай Ростовцев (1898–1988) - "Кълвач", 1926, акварел, темпера, Музейна сбирка на Националната художествена академия

В експозицията са включени работи и на Иван Милев, Владимир Димитров-Майстора, Иван Лазаров, Константин Щъркелов, Георги Попов- Джон, Иван Пенков, Иван Мърквичка, Борис Георгиев, Андрей Николов, Илия Петров и др.

Част от представените произведения са напълно непоказвани до сега или слабо известни.

Проектът е реализиран в партньорство с Държавна агенция „Архиви“ и  Националната художествена академия и с подкрепата на галериите в страната и частните колекции.

 

www.nabore.bg