Интервю
- search
- Всички
Иван Гарелов: Герджиков ме уволни – искаше да се хареса на Бойко (втора част)
Мечтая пак да правя телевизия, казва големият журналист
(Продължение)
- Г-н Гарелов, много хора казват, че журналистиката у нас не е на ниво. Вие на какво мнение сте?
- Така е. Това се дължи на общия климат в държавата. На това, че се използва груба сила, агресия, че се смята, че парите са всичко и моралните стойности се загубиха. Хората не знаят кое е добро и кое зло, и за съжаление журналистиката продаде демокрацията. И тя също се полакоми за пари, трепереше за местата си и тази комерсиализация на журналистиката стигна до такова равнише, че не е въпросът дали ще купят един журналист, купуват се цели медии, цяла империя. И той е зависим от тези, които му плащат заплата. Ако работиш на свободна практика пък, не можеш да живееш от статиите, защото те се плащат много евтино. И журналистите са принудени да се кланят и да изпълняват каквото трябва, за да взимат някаква заплата.
- Ако отново ви предложат да се върнете на екран, бихте ли го направили и какво предаване бихте водили?
- Само при определени условия - зависи каква е телевизията и каква свобода ми дават, финансовите ми условия са чак на 4-то-5-то място. Имал съм няколко покани последните години, но не ме удовлетворяваха. Иначе бих правил цяла телевизия, имам силите и знанията. Мога да събера екип, много хора ме уважават и ще работят с мен с удоволствие. Предаването, което бих водил, би се отличавало от останалите по това, че мен самият вече не ме удовлетворява да бъда просто посредник между политиците и публиката. Бих поел по-агресивна, настъпателна позиция, бих водил по-информиран доалог, защото вече знам много. Знам слабостите и мисленето на политиците.
- През март бяхте освободен от поста медиен съветник на служебния министър-председател Огнян Герджиков, защото в телевизионно предаване защитихте колежката си Елена Йончева. Ваши колеги твърдяха, че уволнението ви е било по нареждане на Бойко Борисов. Допускате ли, че това е така?
- За мен това не е драма. Аз не съм отишъл там да векувам, най-много щях да стоя още 20-30 дни, което не беше сигурно. Всъщност имаше много неща, с които не бях съгласен. Десетина дни преди това в предаването “Комбина” защитих и Тома Томов, когото също нападаха, но тогава дори ме поздравиха в министерския съвет. Втория път, във връзка с разговора за Елена Йончева и обвиненията на премиера към нея, до мен в студиото имаше един събеседник, Харизанов, и той се изказа в смисъл, че щом Борисов е казал нещо, значи е така. Видя ми се абсурдно и заявих, че за мен казаното от който и да е политик не може да се приеме като аксиома и допълних - особено пък от Бойко Борисов...
- И какво се случи после?
- Когато ме извика да говорим, Герджиков ми каза, че има есемес от Бойко Борисов. Но не е споменавал, че в него се съдържа “уволнен”, изразил е възмущение от случката. Аз казах това на медиите и те бяха прави, докато твърдяха, че няма есемес, в който се говори за уволнение. После тях и двамата ги попитаха дали е имало такъв есемес и те и двамата излъгаха. Както и да е... Но аз мисля, че Герджиков ме уволни, защото искаше да се хареса на Борисов. Когато той ми каза, че трябва да си тръгна, спокойно се съгласих и разговорът продължи така, той каза: “Подай си тогава молба за напускане”, но аз отговорих, че не съм съгласен, защото после ще трябва да обяснявам защо съм напуснал. Казах му: “По-добре ме уволни за това, за което го правиш”, а той отвърна: “Добре, благодаря ти, така ме улесняваш...” Според мен той искаше това да стигне до Бойко Борисов - че той го е направил сам. Съгласен съм с това, че Борисов има право в есемес да изразява мнението си, но защо Герджиков решава да ме уволни - това вече е негов проблем. Бях помагал на Герджиков със съвети и по-рано, но трябва да ви кажа, че не се чувствах комфортно на тази позиция там, аз не съм работил такава работа. Не е точно в политиката, но аз не съм за това.
- Значи не бихте се занимавали с политика?
- Не, никога.
- А защо се получи така, че политик в България от години е “мръсна” дума?
- Навсякъде по света се смята, че политиците са виновни за всичко. А нашите станаха много печени, научиха хватките и лъжите, оплетоха се в тази пирамида, която управлява държавата, този кюп, където е мафията, престъпниците и всички те, и съдии, и журналисти и т.н. И тази система им понася. Овен това те вече не са бедни, вече не можеш да купиш политик с малко пари. Истината за съжаление е, че гледат на политиката като на средство за забогатяване, нищо друго! Е, как да ги обичат?
- Вече сте на 74. Страхувате ли се от старостта?
- Вероятно всеки се страхува. Е, имам своето усещане за времето в болежки разни, ходенето е малко по-трудно, но усещам и плюсовете на възрастта. Никога не съм имал толкова житейски и професионален опит и бих искал това да го предам, да го използвам, да бъда полезен с него. Затова възрастта тук не ми пречи, а ми помага.
- Предавате ли опита на децата си? Все пак дъщеря ви е наследила таланта ви да пишете...
- Те са друго нещо, защото не им харесва да растат в моята сянка. Дъщеря ми например винаги е отказвала да учи журналистика и да работи като журналист, но писането й е в кръвта, пише много по-хубаво от мен. По-различен човек е, по-позитивен, с по-европейско мислене. Аз това обяснявам и на студентите си, че ако нямаш определен морал, не можеш много да се подвизаваш в журналистиката, защото веднага си проличава.
- В предаването “Вот на доверие” показахте, че имате чудесно чувство за хумор... Какво може да ви разсмее или разплаче?
- Всичко ме трогва. Например, ако видя двама стари хора - мъж и жена да се държат под ръка, такива милички и се обичат (просълзява се). Може да ме разплачат и рошави хлапета другарчета, които си играят невинно. Умилявам се и от природна картина. За страдания вече да не говорим, въпреки че съм видял такива ужаси... С възрастта вместо да се каля, ставам все по-чувствителен. Относно това, което ме разсмива - не ме разсмива глупостта на хората... (замисля се) Не знам, не съм се самонаблюдавал толкова.
- За какво мечтае Иван Гарелов?
- В по-близък и професионален план мечтая да мога да правя цяла телевизия, искам да работя. В по-широк план мечтая българите да станем малко по-добри! Много се озлобихме, всеки е намръщен, агресивен, нервен...
- Как си почивате, имате ли вила, градинка?
- Аз живея в Горна Баня, където имам къща с голям двор, да имам градинка с домати, кученце търчи наоколо. Обичам всичко свързано с природата, да ходя на лов, не за да стрелям, а пак заради природата. След това да седна с хубава компания... Обичам и морето, да пътувам... Моите пътувания на времето са били все по войни и не съм се радвал много на природата.
- Не криете, че сте били агент на Държавна сигурност под името агент Талев. Съжалявали ли сте някога за това?
- Да, помагал съм на нашето разузнаване и нищо лошо няма в това. На никой не съм направил лошо и не съм говорил против никого. Носил съм например информация какви са настроенията на гръцкото правителство, кой ще спечели изборите, за теророзма в Близкия Изток. Между другото те не публикуваха тази част от моето досие, която се отнася до работата ми в Близкия Изток, защото тя би засегнала много хора. Не мога да приема защо слагат в един кюп разузнаването с доносниците... Това адски ме обижда. Макар че дори и сред тях всяка вина е конкретна. Това го направиха БКП след 10 ноември, за да се отърват от собствената си вина и да излязат чисти, така ДС стана нещо лошо. А от друга страна, БКП криеха доносниците, за да ги използват.
Интервю на Анна САПУНОВА
Вестник „Златна възраст”