nabore.bg

Един от най-трудните ми събеседници в “Панорама” беше Жорж Ганчев

Иван Гарелов е роден през 1943 г. в с. Смилец, Пазарджишко. Телевизионен журналист, дълги години е лицето на “Панорама” по БНТ. Завършва журналистика в Софийския университет. В БНТ създава и вечерното публицистично предаване „Екип 4“. През 2000 г. започва работа в Нова тв като шеф на „Новини и актуални предавания“, но е уволнен през 2001 г. През 2004 г. става водещ на забавната телевизионна игра „Вот на доверие“ по Би Ти Ви. От октомври 2013 до юни 2014 г. води предаването „Оригиналът“ по TV7, заедно с Елена Йончева.

- Г-н Гарелов, в последно време сте се отдали на писането... Наскоро излезе третата ви книга “Ще ни побъркат”, а преди това и другите две “Не далече и неотдавна” и “Тук и сега”. Разкажете за тази своя страст!

- Първата книга беше посветена на войните и филмите, които съм правил. Втората - на ролята на “Панорама” в обществения живот, задкулисни неща и т.н., а третата съдържа статиите, които съм писал през целия този период. С нея затварям темата и си “стягам багажа”, както каза Вера Мутафчиева в едно мое интервю. Горе долу аз така съм се подготвил, но искам още да работя! Знате ли, често, когато седна да пиша за някое събитие сега, се сещам, че за това нещо съм писал в друго време. Просто същите неща се повтарят и аз не мога да измисля по-добро от това, което съм написал. Затова често започнах да привеждам цитати от мои стари публикации, които са актуални, но редакторите от вестниците помислиха, че го правя от суета да доказвам колко съм прозорлив и умен. Тогава реших да събера важните неща с трайно значение и да ги публикувам. Беше трудно сортирането. Накрая помолих моята дъщеря, която също пише, да отсее и тя всъщност направи последната редакция. Книгата носи заглавието на първия ми сатиричен коментар, който написах след 10 ноември във в. “Българан”. Статията бях озаглавил “Ще ни побъркат”, после това остана като рубрика.

- Писането замества ли до някъде нуждата да се изявявате, както сте го правили на екрана толкова години?

- Пишех и докато бях на екрана, но да, това е изявяване, изявяваш своите позиции публично. Но не се покрива с телевизията, не я замества, може би само отчасти, защото тя е друг адреналин, изисква максимална вътрешна стегнатост, организация, светкавични реакции. Например, когато снимах бойните си филми, съм имал секунди да реша къде да насоча камерата. Затова писането не е нещо като компенсация за мен, но като част от журналистиката то ми е помагало много, защото без журналистика не мога. Дори по-късно, когато имаше голям скандал с Нова тв и те ме уволниха и аз ги осъдих. И то доста солидно, доста курорти обиколих за тяхна сметка, та след това една година бях без заплата в едно малко радио, само за да мога да работя.

- В предишно интервю казвате, че с колебание сте приели да водите “Панорама”. Защо?

- Да, колкото и да е невероятно за хората. Защото дотогава “Панорама” се водеше от мои колеги, които бяха формирани като звезди, Тома Томов, Николай Конакчиев и др. Но нещо поизгубиха желание. Аз се реализирах добре във военните си филми, обичах това, там нямах началник, правех каквото реша. Някой път дори обърквах политиката на партията и държавата, без да съм се замислял. Например, за намесата на Сирия в ливанския конфликт срещу палестинците - не предполагах, че те, които минаваха за водеща арабска държава и приятели на нашето правителство, се ориентират срещу палестинците. Но постепенно поопознах там какви са игрите, те не искаха да поведат палестинците, затова тръгнаха с армията срещу тях. Показах това във филмите и в България ми се караха... Обичах тази работа, тя изисква максимална мобилизираност на професионалните и на човешките качества. Правиш неща, които никой друг не е успял да направи. Аз например съм единственият, направил филм в Света гора, там е забранено да се снима. И съм първият в света, който влезе в Камбоджа след геноцида... Стигането до цел, която си си поставил, и преодоляването на трудностите по пътя ми носеше огромно удовлетворение. И когато ми предложиха да водя “Панорама”, казах, че ще си помисля. Говорих с жена ми и й споделих, че ако приема, значи да стана официоз. Това щеше да сложи край на филмите. И това беше жертвата, която направих. Никога не съм страдал от суетата да седя в студиото и да се показвам. Дори не съм се натискал да ходя в телевизията, покани ме Марко Семов, след като бе чел нещо написано от мен.

- Как се работеше с Иван Славков и какво си спомняте за онова време? Всякакви легенди се носят за него...

- Така е, но почти никой не се занимава с това, което беше неговата същност. От тези хора, с които съм работил като директори, той е бил най-добрият. Беше надскочил времето си. Телевизията, която правехме, беше най-добрата в целия соцлагер. Защото той съчетаваше две качества, първото е, че имаше гръб, разбира се, и второто, че имаше модерни виждания за света. Затова и ни позволяваше много неща, които в други държавни телевизии не се позволяваха. Отначало аз стоях малко настрана от него, имах респект. По-късно, когато той пострада, където отивахме, ни слагаха да седим един до друг, защото смятаха, че сме близки. И ние станахме близки, защото той имаше нужда от това. Много хора вече го бяха изоставили. Помагах му да преодолее тежките моменти. Да, иначе е вярно, че той назначаваше доста хора, мотаеше се около него голяма кавалкада от момичета, от приятели, но когато ставаше дума за работа, той слагаше тези, които могат да я свършат, а не приятелите си. Дори за мен той махна от “Панорама” някои негови приятели, без аз да зная, разбира се, за да имам поле, да мога да работя. И на други места така процедираше. Тези, които бяха назначени с връзки, се моткаха, красяха коридорите, но той не ги допускаше до истинската работа. Да, беше назначен като зет на Тодор Живков, но това беше плюс, защото по този начин ни предпазваше от удари за дреболии. Славков, според мен, си отиде от БНТ, защото направи едно революционно нещо - спря руската телевизия в петък. Всъщност това излъчване по-скоро пораждаше антируски настроения, отколкото проруски и беше малко унизително. Той постъпи смело и мъдро и това беше причината да го пратят обратно в спорта. Но никога след това не го чух да каже лоша дума за никого, включително и за тези, които знаеше, че са му правили мръсотии.

- Когато се върнете назад, имате ли спомен кой е бил най-трудният, или най-неприятният ви събеседник?

- Първите две години след 10 ноември в “Панорама” работехме на сляпо. Защото всички, които изплуваха отново, бивши политици, някои чисто луди, с амбиции... И трябва да им дадеш думата, но ти не знаеш, нямаш критерии, няма регистрирани партии... Идвали са в кабинета ми всякакви, показвали са рани по телата си. Помня бай Милан Дренчев от николапетковистите. Той като дойде, говори 45 минути, плака, смя се... Нямах сърце да го прекъсна. Колко години този човек е бил по лагери, искаше да си сподели. Налитал съм и на абсолютни манияци. Но главно на въпроса: Трудно ми беше например с хора като Жорж Ганчев, който водеше неистова битка да се показва, защото знае от Америка колко е важна телевизията. Спрямо позицията му и процентите, които има преди избори, трябваше да му дам определено тв време. А той го превишаваше, освен това не го канех и толкова често, колкото на него му се искаше. Тогава ме плюеше, обиждаше, сега е обратното. Най-трудно обаче ми е било с хора, които са затворени и се измъчваш да извадиш нещо от тях, както и с някои от старите лидери от БКП, които говорят с клишета, не можеш да ги пробиеш.

- В книгата си „Тук и сега” пишете за героите на прехода. Много от тях вече не са живи. Кой ви беше любимецът?

- Много обичах Петър Дертлиев от СДС - социалдемократ, изключителен човек, социален политик, имаше страхотно слово и харизма. Честен до мозъка на костите си, нямаше в него злоба. Той можеше да стане президент, но се уплашиха, че ако това стане, ще привлече всички хора в неговата партия. Не го направиха президент и той постепенно така изгасна и си отиде. Не че Желю Желев беше лош президент, от тези, които играха роля в управлението, той ми беше любимец. Имаше голямо сърце. За него все говореха как изглеждал, че бил малък... Това няма значение. Желю беше един от хората, които изиграха важна роля нашият преход да бъде мирен и некървав. В това число слагам Желев, себе си и още един-двама. (Смее се) Уважавах и няколко души от различни партии, Стефан Савов от СДС, мнозина не го харесваха, защото беше намръщен, но стилен беше, вярваше в това, което прави. Плакал ми е в студиото, когато го изключиха от СДС. Беше се върнал от лагера в Белене. Обичах го, защото такива хора са опора на демокрацията, независимо кой е на власт. Харесвах и Чавдар Кюранов от БСП, демократ, европеец във висша степен.

(Следва)

Интервю на Анна САПУНОВА