nabore.bg

С министерството на културата сме в процес на затопляне на отношенията, заплатите вече се изплащат на хората

Ивайло Иванов е главен хореограф на Националния фолклорен ансамбъл “Филип Кутев”. Роден е през 1966 г., завършил е държавно хореографско училище и българска народна хореография в Югозападния университет "Неофит Рилски". Работи в ансамбъла от 1987 г. Първо като изпълнител, през 2002 г. става хореограв, след това балет майстор и накрая главен хореограф. Направил е десетки постановки и големи спектакли в различни трупи. Поставял е негови неща в Чикаго сред българските емигранти и в Япония, където ходи като гост на дружеството за източноевропейски фолклор и ги обучава на наши фолклорни образци.

- Г-н Иванов, какво става с ансамбъла, има ли участия?

- Да, много. В момента правим концерти едва ли не през ден, няма време буквално да изсъхнат костюмите. Освен това има и недостиг на хора, играят едни и същи, някои са и с контузии. Но не се оплакваме, работата ни е много хубава. Просто не сме уцелили времето, държавата и политическия строй. Иначе танците са като болест. Да си човек на изкуството е орисия и призвание, не става въпрос да събереш една трупа и да се биеш в гърдите... .

- А в чужбина пътувате ли?

- В чужбина не сме си показвали носа от много време. Последното ни излизане беше в Унгария преди 4 години с президента Плевнелиев. А на турне не сме излизали от 11 години.

- Защо турнетата стават толкова трудно?

- Първо, защото сме голям състав. В цял свят свиват финансите, особено пък за нас, и излизаме солено на организаторите. Затова в последните турнета пътуваме в намален състав, но пък така не можем да се представим в пълната си сила. Ансамбъл “Игор Мойсеев” например, който е нещо като еквивалент на нас в Русия, не се съгласява на това и пътуват винаги в пълния си блясък.

- Сега колко души сте в ансамбъла?

- Би трябвало да сме към 80, заедно с администрация и обслужващ персонал. Младите за жалост започват да напускат.

- Нароиха се много самодейни състави. Това помага или вреди за запазването на фолклора?

- Зависи от ръководителя. Самодейните състави и клубовете са различни неща. На самодейците силата им беше по времето на комунизма, те до някаква степен имитираха дейността на професионален ансамбъл, но без хората да имат нужната подготовка. Играеха разработен, сценичен фолклор, хореография. Но като избухна демокрацията престанаха да се наливат пари в художествената самодейност и повечето от тях западнаха. Що се отнася до клубовете, които се нароиха в момента, те са единаственият начин хората от нашата черга да успеят да припечелят нещо допълнително, за да изкарат месеца. Те би трябвало да съхраняват и разпространяват автентични наши хора, (хоро е гръцка дума, нашата е игри). За съжаление огромен процент от ръководителите нямат нужния ценз и знания. Целта им е единствено да съберат таксите на хората. Това не го приемам.

- Доколко държим на фолклора днес, имайки предвид значението му в миналото?

- Сега той е начин да съхраним своята народност, самобитност и това, което ни отличава като нация. Така си обяснявам това създаване на клубове. То е свързано с вътрешен инстинкт, който се отключва, когато е застрашено опазването на нацията. 

- Бяхте казал, че държавниците ни възприемат ансамбъла ви като паразит, на който трябва да се плащат заплати. Още ли смятате така?

- Ще се въздържа от коментар относно работата на министерството и политиката му. Сега сме в процес на затопляне на отношенията, заплатите вече се изплащат на хората. 

- Тоест, този проблем относно финансовото състояние на ансанбъла, вече не е толкова сериозен и от министерството се опитват да го решават?

- Да, би могло да се каже...

- Знае се, че заплатите ви се оформят на базата на продадени билети и за всеки лев от билет, държавата дава на ансамбъла по 6 лв. Но наистина ли щатните заплати на танцьорите са между 420 и 530 лв.?

- Да, такива са. Идеята на министерството е, че чрез натрупване на тези пари, които те ни дават като субсидии, ще могат да се раздадат премии, което да компенсира ниските заплати. Това е методика, която работи в театралните институти в България. Трябва обаче да кажем, че ние наемаме чужди салони за представленията си и плащаме наем. Опитваме се постоянно да се адаптираме към условията и работим на пълни обороти. Мисля, че успях да запазя стила и традициите заложени от Филип Кутев и Маргарита Дикова.

- Все пак заради ниските заплати, има ли артисти, които работят и друго, за да си докарват допълнителни доходи?

- Има. Някои от тях водят клубове за танци, преподават в детски градини, карат таксита, продават в магазини...

- Нямате и зала за представления в София. Това може ли да се промени?

- Ако ни намерят хубаво ще е, защото поне в София няма да плащаме наем. Но от друга страна няма да е добре. Ще обясня: Понеже нашето изкуство е самобитно, то е много ново, ражда се 1951 г. Не е като операта или оперетата, които са международни, с традиции и имат огромен репертоар. Докато ние трябва да измислим всичко отначало. В момента поддържам 4 програми, това е огромен материал, т.е. 4 различни концерта. Това обаче бързо ще се изчерпва, ако работим в една и съща зала и публиката ще намалее. Ние сме създадени да обикаляме по градове и села и да представяме националната ни култура тук и пред света. Изключително благодарен съм на директора на театър “Българска армия” Мирослав Пашов, който два пъти ни отдаде безплатно салона си и взехме глътка “финансов” въздух.

- Вярно ли е, че артистите често сте плащали от джоба си, за да ходите по турнета в страната?

- Не. Само миналия сезон 4 пъти сме пътували на собствени разноски. Направихме всичко, за да не спираме дейността.

- Нешка Робева се изказа доста лошо за вас, като каза, че ансамбълът е зле финансово, защото няма участия... Как ще коментирате?

- За Нешка Робева предпочитам да не говоря. Работил съм за нея, когато създадохме трупата й. Аз съм хореографът, който направи първите й спектакли. Не искам да влизам в тази тема... Ще кажа само, че у нас сега няма критика, всеки може да изкара каквото си ще и да говори каквото си ще.

- Какво се случва със старите танцьори, когато станат на възраст, в която не могат да играят активно?

- От ГЕРБ най-накрая вкараха закона за пенсиониране на балетните артисти и сега след 25 години трудов стаж се пенсионираме като трета категория труд. А бяхме първа категория. А това е изключително тежък труд, няма здрав танцьор. Всички са развалини след това, с многобройни здравословни проблеми. Сега като трета категория ще вземат около 200 лв. пенсии предполагам. И затова продължават да работят какво ли не - продавачи, охрана, преподават ако могат... Тъжно е!

Интервю на Анна САПУНОВА