nabore.bg

В храма

Историята на ломското село Мокреш и църквата "Св. Никола" (втора част)

(Продължение)

 

Преданието казва, че църквата на Свети Никола е изградена върху стара приземна малка църквица, която е останала под сегашната. Средствата за изграждане на църквата са събрани чрез доброволни пожертвувания на населението. Събрани и приготвени може би от по-рано строителни материали, в разстояние на около три години (предполага се, че строежът е започнат около 1853 г.) църквата била построена и открита по най-тържествен начин на 23 май 1856 г. от тогавашния Видински митрополит Паисий. Годината на построяване на църквата е означена на едно място на църковната сграда. Намираме я релефно издялана върху камък на западната страна на южния ъгъл, годината на освещаване - 1856, както и името на митрополита през времето на когото е правена и осветена, а на северната страна на ъгъла

 

е издълбано името на майстора–строител.

 

Църквата е здрава и внушителна постройка, застроената площ е 140 кв.м, с дебели каменни стени. Формата на храма е корабообразна. Посветена е на Свети Николай-Архиепископ Мирликийски Чудотворец. Образът на когото е поставен високо над входа на западните врати в голяма икона .

В църквата се влиза през две врати - северна и западна. През северната врата се влиза в средната част на храма, наречена мъжка църква, понеже до преди Балканската война там са стояли на богослужение само мъже. През западната врата се влиза в така наречената женска църква, там са стояли само жени и то по-възрастни, а младите жени и девойки са стояли на балкона направен през 1924 г.

Интерес представлява стенописът в храма, който нагледно представя важни събития и образи на много светии. А отдолу са обозначени имената на дарителите .

 В иконостаса на храма са подновени през 1936 г. само иконите. Старият иконостас е запазен заедно с кръста и представлява ценна творба на резбарското изкуство.

До 1878 г. турците не са позволявали употребата на камбани и вместо тях са били употребявани дървени клепала. След Освобождението ни от турско робство по инициатива на свещениците Ангел Цеков и Стамен Вълчев била излята една камбана поставена в двора на храма на дървета. По-късно през 1907 г. била построена висока камбанария и направени две камбани .

Близо до църквата от западната страна се построява здание за училище, което е връстник на храма. След Освобождението през 1878 г. то е разширявано няколко пъти (след 9 септември 1944 г. е съборено). Това училище продължава традициите на килийното училище от 15 век.

От тук нататък си позволявам да дам „думата” на свещеник Първан Симеонов Цеков , който е написал Летописната книга на църквата „Св.Никола”, както и доклада по случай 110 годишнина на храма през 1966 г. Преди много години имах удоволствието да се срещна и разговарям с дядо Първан. Записките, които направих тогава ми помогнаха изключително много при написването на този материал. И така дядо Първане нека заедно прочетем това, което си написал и което ми разказа някога.  

        

Свещенослужителите

 

Имената и родословието на първите свещеници в Мокреш не могат да се установят. По църковните архиви няма книга в която да се установи кои свещеници са служили от създаването на Мокрешката енория до наши дни. Не имало и нужда от това, тъй като свещенослужителите са били изключително скромни и тихомълком са изпълнявали своите задължения . Дори монаси-художници с ненадминат талант от световен мащаб са изографисвали цели църкви без да напишат името си поне на една икона.

Нека си спомним за някои свещенослужители свързани с историята на храма „Св.Никола” в Мокреш. Някои от тях са достойни за славата на мокрешкото килийно училище и мокрешката църква.

Такъв е бил например преминалия в историята поп Пунчо Куздин. Ръкоположен бил за свещеник в Мокреш през 1779 г.и е починал към края на 1814-та или началото на 1815 г. Какво образование е получил не ни пише, но вероятно е завършил мокрешкото килийно училище, в което години по-късно преподава. С пасторска ревност достойна за славата му, той е служил на народа и църквата с пламъка на отец Пайсиевата всеотдайност, на „рода български„

 

и Софрониевата преданост и чистота.

 

Той е един от тия наши свещенослужители, които са били изпълнени с гореща любов към поробения български народ и са му вдъхвали воля и кураж да се бори за свободата и да чака с надежда подкрепата на братска Русия. Бог да упокои душата му и да въздаде за труда му на земята небесно царство и вечно блаженство на тоя прекрасен мокрешки свещенослужител и общественик!

Свещеник Стоян Стаменов, роден в Мокреш, завършил школата на килийното училише при храма „Св.Никола”, ръкоположен за свещеник в Мокреш, съслужител с поп Пунчо, пламенен родолюбец, волева натура, буден църковен пастир. Хубаво пеел, четял и писал. Не е могъл да търпи турските произволи. В 1790 г. както си ходил из енорията, на 5 януари на Водица, турчинът Субашата го причакал и когато свещеник Стоян дошел до него ненадейно му отсича главата със сабята си посред селото. Поклон пред светлия му подвиг и вечна да бъде паметта му!

Свещеник Първан Гацев - приемник и ученик на поп Пунчо. Ръкоположен за свещеник в Мокреш през 1815 г., починал неизвестно кога. Също като своите предшественици завършил килийното училище в Мокреш. Бил е учител в същото училище. Направил от своя страна препис от поп Пунчовия сборник, който се намира в Народната библиотека в София. Бог да упокои душата му в царството небесно!

 Свещеник Цеко Ценовски, ръкоположен през 1839 г. починал през 1873 г.

 Свeщеник Вълчо Ръбин ръкоположен 1839 г. починал 1871 г.

Много препятствия е трябвало да преодолеят двамата свещеници при построяване на храма. Затова тези наши свещеници са наша гордост и наша чест.

Приемник на Вълчо Ръбин е неговият син Стамен поп Вълчев Ръбин, ръкоположен 1872г., починал 1899 г. Заместник-приемник на Цеко Ценовски е неговия син Ангел поп Цеков, ръкоположен 1873г. починал 1906 г.

 

След смъртта на тези двама свещенослужители,

 

през 1906г. бил ръкоположен в Мокреш за свещеник Георги Стефанов от с.Лабец, Ломско. Ръкоположен от тогавашния Митрополит Кирил. Георги Стефанов бил изключително образцов свещенослужител. Служил на църквата и народа 32 години. Заради неговата дългогодишна обществена,учителска и пасторска дейност е удостоен с офикията-протойерей от Видинския митрополит Неофит, а по-късно държавата го удостоява  с орден за Гражденска заслуга. Починал на 8 септември 1939 г.

През есента на 1928 г.християните от Мокреш избират за свещеник сина на протойерей Георги Стефанов – сина му Борис поп Георгиев. Роден на 5 май 1905 г. в с. Лабец, Ломско. Донесен от малък от родителите си в Мокреш. Завършил Черепишкото духовно училище, ръкоположен за свещеник през февруари 1929 г. от Видинския Митрополит Неофит. По негова инициатива е направен навеса пред храма. Отличен с офикията протойерей на 23 май 1952 г.

Свещеник Първан Симеонов Цеков, роден на 5 февруари 1908 г. Завършил Черепишкото свещеническо училище през 1934 г. Ръкоположен за дякон в  1934 г. в с. Вирове  от Видинския Митрополит Неофит. За свещеник е ръкоположен на 19 ноември 1934 г.в храма ”Св. Никола”- Видин. От ноември 1939 г. е свещенослужител в Мокреш.

Благодаря ти дядо Първане, благодарение на твоите ръкописи и спомени до нас и нашите деца и внуци достигнаха тези инересни исторически факти! Поклон!  

Свещеници родени  в Мокреш: Лазар Чернин, Теодоси Евстатиев Гацев, Здравко Павлов Дринков , Миленко Божинов Ликов, Теодоси Миленков Митев, Панайот Петров Маврин, Илия Младенов Бекярски и други  Богослужението в храма

 

е украсявано от хубавото пеене.

 

Още през 1925 г. се образува хор от възрастни, а от 1930 г. и от деца, който до 9 септември 1944 г. непрекъснато се ръководи от бележития, даровит и високо интелигентен диригент и учител Кирил Белов (покойник).

След 9 септември 1944 г, хорът прекратява своята дейност.

 

Стефчо КИРИН


Снимка от пиесата

Снимка от пиесата "Стефан Караджа"- представена през 1932 г. в село Мокреш. Кирил Белов е с костюма.

В знак на признателност на читалището е поставена паметна плоча.

В знак на признателност на читалището е поставена паметна плоча.

На заден план в ляво е църквата

На заден план в ляво е църквата"Св. Никола", а в дясно е старото училище (съборено след 9 септември 1944 г.)

Читалище

Читалище "Живот" село Мокреш,вижда се плочата в памет на поп Пунчо Куздин.

Картина на заслужилия художник Здравко Александров, роден в селото. Александров вече е покойник.

Картина на заслужилия художник Здравко Александров, роден в селото. Александров вече е покойник.

Картина на заслужилия художник Здравко Александров, роден в селото. Александров вече е покойник.

Картина на заслужилия художник Здравко Александров, роден в селото. Александров вече е покойник.