nabore.bg

Паметникът ми

е много по-голям

от паметника ти!¹

Илюстрация Калин Николов

На 25 май т.г. Столичният общинският съвет единодушно реши да бъде възстановен Мемориалът на загиналите герои от I и VI пехотен полк пред НДК. Мемориалът бе съборен през 1977 г., за да освободи място за монумента "1300 години България", той пък съборен през 2017 г.

В общественото пространство паметниците са като мебелите у дома - в някакъв момент предизвикват да бъдат разместени, освежавани или изхвърляни.

В началото са тотемите

Първичните хора възлагали обществени функции на природни обекти - скални образувания, растение, животни. Почитането им от всички обединявало усилията за общи действия по прехраната и отбраната. На сетнешен етап от развитието си човеците сами изсичали своите тотеми и идоли.

Когато такъв покровител въпреки многото усърдни молби не изпълнел очакванията на племето, за наказание го млатели. Ти си лош, лош, лош! Но щадящо, че да оцелее за сетнешна молба. (Клод Леви-Строс, "Дивото мислене")

И днес по света има много паметници на полезни за човека създания - на овена (в Монголия, снимал съм го), на кучето (в Париж, за заслуги към научните изследвания), на холщайнското говедо (в Швейцария, за висок млеконадой), на котката (в Барселона, спасила от бедствие града)...

Дали българите не трябва да вдигнем паметник на прасето? То е спасило от глад предците ни пет века под османска власт, макар причината да не е толкоз героична - религията на нашествениците им забранявала да го докосват.

Когато човекът се развива до политическо животно (Аристотел) и усяда в по-големи социални образувания - градове и държави, издига и паметници на заслужили за общността себеподобни. Поставя ги управляващата класа и често след промяна на върха в управлението следва ревизия на паметниците.

По едно време в Древен Рим скулпторите не можели да смогват при честата смяна на консули, сановници и други представители на политически лобита, та се наложило да подменят само главите на статуите пред обществените сгради.

Нямаше как това да се направи с паметника на Ленин в центъра на София. На негово място сега там е статуята на Света София, но и за нея имаше спорове, да не влизаме в подробности. Поне не монтираха грацилната й бронзова глава върху устремения към комунизма гранитен торс на Ленин.

Колкото по-близо е едно събитие, по-трудна е подмяната на спорните знаци. За Ленин не възникна външнополитически проблем, не така е с паметниците на Съветската армия в столицата и Пловдив примерно.

Паметникът като политика

Дипломатическо напрежение възникнало при издигането на Шипченския паметник (1930-1934 г.). Според първоначалния проект лъвът е трябвало да бъде на върха на пирамидата в посока север, откъдето дошли освободителните войски.

Обаче Румъния заподозряла, че имаме териториални претенции заради отнетата от Ньойския договор Южна Добруджа. По същите подозрения протестирали от юг Турция и Гърция, от запад Югославия.

Затова лъвът бил обърнат в единствената възможна посока - на изток и свален над входа.

В бъдеще ще се наложи ЕС да уеднакви и историята на отделните държави в поносими граници. Доколко това ще е успешно, ще покажат резултатите на съвместната комисия между България и Северна Македония, която засега тъпче на място.

Защото ако у нас генерал Гурко е почитан заради военни заслуги в Освободителната война (1877-1878 г.), не такова е отношението в Полша, където е бил губернатор на Варшава (1883-1894 г.) и провежда репресивна русификация.

Подобно е и с героя от обсадата Плевен генерал Скобелев, завзел за Русия обширни територии от Туркменистан след война (1881 г.)

И нашето външно министерство имаше повод да протестира за паметник в чужбина - на 30 юни 2020 г. откраднаха бронзовия бюст на Ботев в Одеса. Уточнихме вече, че паметникът е знак, но какъв зависи от наблюдателя. За някои знак е само материалът, от който е изработен, в случая Ботев е от бронз и бе открит в пункт за метални отпадъци.

И бронзовите грифони от паметника на Левски в столицата бяха задигнати заради материала (октомври 2013 г.)

 "Гледай мене, не питай за Ботева"

Многострадална е историята на първия паметник на Ботев у нас, за който разказва Алеко Константинов, поканен в официална делегация при откриването на жп линията през Искърския пролом (1897 г.).²

От гара Мездра с файтони ги превозили до Враца, та там Алеко се възчудил от паметника на Ботев, открит 7 години по-рано:

"Казват, сериозно или на шега - не зная, че когато немецът, комуто било поръчано да излее от бронза фигурата на Ботева, поискал портрета му - тогавашният председател на Постоянната комисия бил му казал:

- Не ти трябва портрет, гледай мене - не питай за Ботева, аз досущ на него приличам, като че съм му отрязал главата.

И днес върху пиедестала стои гордо, казват, не фигурата на славния Христо Ботев, а на бившия председател на Постоянната комисия във Враца. И таз добра!..."

В началото на 50-те години на миналия век паметникът е обявен за буржоазна отживелица(!) и премахнат от централния площад на града.

Демокрацията го извади от музейните подземия и го експонира в скромна квартална градинка, понеже през 1964 г. на негово място е издигнат много по-внушителен. Обаче там в закътаната градинка крадат бронзовата му сабя и е преместен в музея, където пък не се побира постамента.

Името като знак

В началото на демокрацията набързо се замазаха старите табели и отгоре надписаха нови. А след време някъде боята се олюпи и откри стария надпис - получи се някакво шизофренно внушение.

Странна пък бе съдбата на флотилията танкери "Петимата от РМС", превозвали желязна руда от СССР и обратно домати и грозде по морския път Варна-Иличовск.

Нямаше как да се префасонират с евтино пребоядисване, трябваше да се коригират корабни регистри, дългосрочни договори и най-вече да се плати солидна сума на застрахователни компании.

И така едни кораби бяха продадени, други отдадени да плават под чужд флаг. През 2007 година два от "Петимата от РМС" се прочуха, когато ги заловиха с товар кокаин край Бразилия. Така преминава героичната слава!

Сега в Северна Америка и Западна Европа се рекламира едно разумно предложение - паметниците да не се събарят, а до тях да се монтират обяснителни табели.

Не че не е правено - конкурс във Великобритания (2007 г.) за най-необичаен надпис върху надгробен паметник класира начело епитафия на починала от воднянка през 1819 г. жена с подробно описание на лечението и посочени имена на лекарите. На това му се вика реклама вовеки!

А не е ли по-възпитано в западните държави да издигнат паметници на признателност към китайския и околните му народи, че ги освободиха от необходимостта да произвеждат каквото и да било?

Румян СЛАВОВ

БЕЛЕЖКИ

¹ Заглавието е вдъхновено от песента "Хип-Хопа ми е много по-добър от Хип-Хопа ти!" на Ицо Хазарта, настоящ депутат от Продължаваме поДмяната като Христо Петров.

² Алеко Константинов, "София-Мездра-Враца", 1897 г.