nabore.bg

В близките 5-8 години не очаквам вдигане на доходите

 Иван Нейков е роден е през 1955 в Хасково. Завършва право в Софийския университет, до 1990 г. работи в Главна инспекция по труда, в периода 1990-1997 е заместник-председател на КНСБ. От 1997 г. е социален министър в служебното правителство на Стефан Софиянски, после остава на същата длъжност в кабинета на Иван Костов до 2001 г.    

- Възможно ли е да се прави пенсионна реформа в условията на най-тежката демографска криза, която преживява България?

- Реформа означава промяна, докато в случая по-скоро става дума за стъпка. Подобен демографски проблем имаше в Португалия, Гърция, в голяма степен и в Италия. Всъщност миграцията е в основата на онова, което наричаме демографска криза. Ако тези един милион души бяха в България, нещата щяха да изглеждат по друг начин. Освен икономическите няма други причини за сегашното положение. От друга страна, не можем чрез пенсионния модел да решим демографската криза. През следващите 5-10 години един от най-тежките проблеми на икономиката и бизнеса у нас ще бъде не само дефицитът на квалифицирана работна ръка, а липсата изобщо на работна ръка. Излизането от кризата, на което всички се надяваме, всъщност ще отвори другия проблем - недостига на работна сила. И тогава увеличаването на пенсионната възраст и на стажа в известна степен помага за решаването на проблема - ще се увеличи делът на възрастните работници, а не толкова на младите, просто защото тях ги няма. Не бива да гледаме на демографската криза като на катастрофа, тъй като често се чуват гласове, че вече изчезваме. Няма случай в света, при който да изчезне нация заради демографски проблеми. Нациите изчезват по други причини.

- Не съм съгласен с вас - няма друга нация в Европа, която да застарява така бързо, а това още повече влошава съотношението работещи - пенсионери. Но какви всъщност са целите и стратегията на тази поредна стъпка, защото те остават неясни?

- Това, което казвате, е коректно. България наистина застарява с много бързи темпове. В момента ние сме втората държава в Европейския съюз по средна възраст на нацията - почти 42 години. Интересното е, че на първо място е Германия, която гони 42.5 години. Ето две държави с един и същ статистически проблем, които, обаче, са съвършено различни. Проблемът не е толкова в увеличаването на средната възраст на нацията. Стратегията и целите бяха определени в периода 1998-2000 г. Сегашният модел стартира през 2000 г., беше основан на задълбочени изследвания и имаше точно формулирани цели. През 2010-2012 г. НОИ трябваше да е постигнал пълна финансова стабилност и да има резерв от около едно тримесечно плащане. Предвиждаше се темпо на нарастване на пенсиите, които да позволяват на хората да запазят стандарта си на живот такъв, какъвто са го имали, преди да се пенсионират. Стартирахме с 250 млн. лева дефицит в НОИ. Идеята беше в 2010-2012 г. да сме на нула и да започваме да трупаме резерв. Но през 2015 г. дефицитът вече надхвърля 5 милиарда лева.

- Но това не означава ли, че основната цел - финансовата стабилност на НОИ, изобщо не е постигната?

- Да, и една от причините е многократното намаляване размера на осигуровките, за да се подаде ръка на бизнеса и да се свие сивата икономика. Само че нито тя изчезна, нито се създадоха очакваните работни места. През 2000 г. беше заложена съвършено друга политика на доходите. Имаше години, в които дори замразявахме доходите на хората, като по този начин намалявахме средствата, които влизаха в НОИ и така се увеличаваше дефицитът. Вместо да продължи политиката на намаляване на ранното пенсиониране, стана точно обратното. Днес над половината от бюджета на НОИ не идва от осигуровки, а от данъци. Ние се отклонихме от целите на реформата от 2000 г. В момента играем някакъв латиноамерикански танц “едно напред - две назад”. От една страна, предвиждаме увеличение на възрастта и стажа, от друга - на осигуровките, макар и с много малки темпове и за двете. Но предвиждаме и увеличаване на възможностите за ранно пенсиониране. Правим противоречиви стъпки - хем обявяваме, че искаме да вдигнем пенсиите, а в същото време увеличаваме с много бавни стъпки приходите в НОИ, хем значително по-бързо увеличаваме разходите с ранното пенсиониране. Не виждам в близките години как могат да се постигнат обявените цели - да стабилизираме НОИ и да вдигнем пенсиите с 40 процента.

- Признавате, че тези цели в крайна сметка се оказват сметки без кръчмар? Какво ги грее все още живите пенсионери, че през 2040 г. пенсиите щели да бъдат по 1000 лева?

- Всяка промяна на пенсионния модел напомня саденето на орех - този, който го сади, не яде от него, защото трябва да минат десетилетия, преди да почне да ражда. Всяко непремерено действие лесно се обявява за панацея. Хората, които правят промени, се надяват, че утре, когато се разбере, че целта не е постигната, вече няма да са на тази позиция и ще кажат - да се оправят другите. Характерно за това правителство е влечението му към козметични промени: никой не може да каже, че не правим промени, ето, целият свят разбра, че правим пенсионна реформа, само че от 2017 г. увеличаваме осигуровката с 1 %, което означава да се дават 7-8 лева повече за един работник. Самите автори се опитваха действията да бъдат толкова меки, че всъщност да нямат ефект. Например, вдигането с 1 месец на пенсионната възраст в различни периоди носи риск да обезсмисли самото увеличаване на възрастта, защото няма да има ефект. На практика ще увеличим разходите, а твърдим, че финансово ще стабилизираме НОИ. Няма да го постигнем. Това означава, че ще увеличаваме данъците, с които подкрепяме пенсионния фонд, което води до намаляваме парите за здравеопазване, образование, инфраструктура.

- Но всичко това малко интересува възрастните хора. Какъв модел искаме - ляв, десен или някакъв друг? В крайна сметка България социална държава ли е, или не?

- Всички европейски страни, без значение дали правителствата им са леви или десни, вървят по един и същи път, увеличавайки изискванията за придобиване на пенсия - вдигане на стажа и възрастта и намаляване на ранното пенсиониране. От чисто експертна гледна точка пенсионната система може да бъде добра или лоша, но не може да бъде лява или дясна. Моделът, който беше създаден в 2000 г. и който успешно ерозираме вече 15 години, имаше за цел хората да получават основна пенсия от НОИ и допълваща пенсия от частните фондове. Целта беше чрез тези две пенсии родените след 1959 г. да живеят по същия начин, както са живели, преди да се пенсионират. За съжаление последните стъпки са първото ни действие към отклоняване на този модел. Хората бяха заблудени, че е по-добре да получават пенсия само от НОИ. Но сте прав, че в крайна сметка те си казват - не ни интересува първа, втора, трета пенсия, искаме да живеем нормално, животът си отива, колко време още трябва да чакаме. Тъжното е, че голяма част от пенсионерите търсят отговор на въпроса защо живеем зле.

- Как ще бъде решен проблемът с инвалидните пенсии - над 907 хиляди? Нима се превърнахме в държава от инвалиди?

- Ако погледнем какво съдържа това число, нещата започват да изглеждат по друг начин. Над 400 хиляди са отпуснати на вече пенсионирани по старост хора. Това са т.нар. инвалидни добавки. Това се спира от 1 януари 2016 г. Тогава вероятно ще отчетем огромен успех, защото ще намалим инвалидните пенсии с над 400 хиляди и ще кажем - нацията оздравя за една нощ. Това също е трик на статистиката. Има много натрупани проблеми в т.нар. ТЕЛК-ове. Истината е, че хората с реално влошено здраве трябва да получават помощ. Проблемите на НОИ не идват от хората, които наистина са болни. Има тарикати, които вземат пенсия за 90 процента инвалидност с придружител, след което се качват на мотора и отиват на лов.

- Има ли лъч светлина и надежда за нашите многобройни читатели?

- Шапка им свалям за всичко, което са направили, и за трудностите, през които минават и до ден днешен. Слава богу, пенсионерите в България няма да изчезнат, точно обратното - и това е хубаво, защото има и друга гледна точка: една нация с висока средна възраст и много пенсионери трябва да е много по-мъдра от една млада нация, затова да са ни живи и здрави. Но една осезаема промяна в размера на пенсиите не може да се очаква по-рано от 5-8 години.   

Интервю на Христо КУФОВ