nabore.bg

Това, че някой се нарича реформатор, не означава, че иска да направи нещо добро за тебе

Кольо Колев е роден през 1956 г. Завършил е психология и социология в Софийския университет. Работил в Националния център за изучаване на общественото мнение. През 1994 г. учредява частната агенция за социологически проучвания "Медиана", чиито директор е и днес.

- Г-н Колев, до каква степен обществото е ангажирано с пенсионната реформа? Все пак става въпрос за съдбата на над 2 милиона българи.

- Като чуят за пенсионна реформа, хората почват да подскачат. За каква реформа става въпрос при положение, че искат нещо да ти вземат, а не искат нещо да ти подобрят! Едни казват - хайде сега ще вдигнем възрастта, пък после още ще я вдигнем, други допълват - след това ще национализираме пенсионния фонд... Говорят се всякакви неща, които хората едва ли биха могли да нарекат реформа,  по-скоро могат да я нарекат “рязане”. В това отношение думата “реформа” е абсолютно неуместна.

- Но нали с тази материя се занимават и хора, които наричат себе си реформатори и са представени в парламента?

- Това, че някой се нарича реформатор, съвсем не означава, че иска да направи нещо добро за тебе и че всъщност не иска да ти вземе нещо. Защо сега да не направим реформа в енергетиката, казват те? И какво по-специално ще направим? Ще пуснем едни частни посредници между нас и електрическата мрежа. Браво, чудесно! А в същото време реформата, разбира се, по никакъв начин няма да засяга скъпите и прескъпи възобновяеми енергийни източници и техните собственици, както и всичко онова, което се пише върху нашия гръб. Може би няма да засяга интересите и на американските “Марица 1 и 2”, което също се пише на наш гръб. Бих посъветвал вашите читатели - не гледайте надписа, гледайте ръката, която се протяга към джоба ви. Защото на табелата може да пише много хубави неща - независимо дали е реформаторски блок, публичен дом или каквото и да било. Защото всъщност може да се окаже задруга, за да ви бръкнат по-дълбоко в джоба.

- Да очакваме ли у нас да се появи нова лява политическа сила, подобна на гръцката СИРИЗА, която ще се опита да направи нещо по-радикално?

- Хората определено имат нужда от нещо по-радикално, но не в този смисъл - дайте да вземем парите, колите и жените на богатите, да направим експроприация на експроприаторите и т.н. Те имат нужда от усещането, че в крайна сметка властта наистина работи за тях и за обществото, а не само за себе си, нито за една или друга икономическа групировка. Ето, минавате покрай някое министерство, а там е пълно с лъскави автомобили, и то в условията на криза, когато маса хора изнемогват. И си казвате, няма значение каква е властта - дали е синя, червена, оранжева или на герберски петна. Това ясно показва на хората, че те и властта са различни неща. В този смисъл радикализмът означава обръщане на властта към хората, те да почувстват, че тя е съпричастна към техните проблеми, че споделя и бедността и мизерията им, и се мъчи по някакъв начин и тя самата да се ограничи.

- Не се ли размиха у нас понятията “ляво” и “дясно”? Гърците, например, иронизират левите сили, че имат ляво мислене, но десни джобове. Не става ли това и у нас през целия преход?

- Това е големият проблем. Идва лявото, но пак остава усещането, че се заиграва с икономическите групировки. Идва дясното и нещата горе-долу остават същите. В условията на криза хората започват да настръхват. Те усещат, че трябва да плащат и това, което са получили като трохи, и това, което хищниците са взели като едра плячка. Оттук нататък това фриволно отношение на властта към избирателите вече става нетърпимо. Това е причината за появата и на СИРИЗА в Гърция, и на Подемос в Испания, това усещане, че политиците играят помежду си за сметка на избирателите, без да обръщат внимание на техните проблеми.

- Ще се съгласите ли, че когато един народ силно обеднява, той неизбежно олевява, тъй като в хората се изостря чувството им за социална справедливост?

- Това е несъмнено, точно това виждаме. СИРИЗА едва ли не зовеше към пролетарска революция, към експроприиране на богатствата на богатите - откъде накъде ние ще плащаме на тези, които си напълниха гушите, те трябва да платят. Но, разбира се, медалът има и обратна страна. Има не само олевяване, има и покафеняване - отиване към фашизоидни формации, към крайно дясното. Голям проблем са и ксенофобските напъни, опитите за затваряне в националните граници и изхвърляне на чужденците, отношението към араби, евреи, цигани... Това е опасна тенденция тогава, когато избирателите не могат да открият своето политическо представителство.

- Защо всеки режим, който може да се определи като пълзяща диктатура, прибягва до националистическата струна и фашизоидните формации?

- Това се прави независимо какъв е надписът отгоре - реформатор, десен или не знам какъв си. В крайна сметка това е последното оръжие, и то най-опасното - крайният национализъм и играта на тази струна, което се прави с една-единствена цел: да се маскира невъзможността или нежеланието на управляващите да се обърнат към проблемите на избирателите, да си наложат ограничения в тази приятна игра с бизнеса, с икономическите групировки, с претакането на парите от държавния бюджет към частните интереси и фондове, включително и заиграването с големите източни или западни братя.

- Има ли светлина в тунела? Какво да кажем на пенсионираните учители, които ровят в кофите за боклук? Правят се някакви розови прогнози за пенсиите през 2042 година, но дотогава тези хора няма да ги има.

- Честно казано, не мога да ги обнадежда. Единственото, което мога да им кажа, е да се обърнат към хората до тях, да си помагат, да бъдат по-човечни и всеки, който може и както може, да помогне на човека, който е по-зле от него.  

Интервю на Христо КУФОВ

Вестник „Златна възраст”