nabore.bg

Нямам сили да изтрия телефоните на починалите си приятели, признава  певицата

Кариерата на една от най-големите ни музикални звезди Богдана Карадочева започва, когато е само 14-годишна, а на 19 получава първия си “Златен Орфей”. В живота си има много любов и 3 брака. Първият й съпруг е музикантът Здравко Радоев, но бракът им не продължава дълго. По-късно се омъжва за кинорежисьора Димитър Аврамов, когото среща във Франция. От него Карадочева ражда сина си Лъчезар, който я дарява с двамата й прекрасни внука Димитър и Борис. Днес е омъжена за композитора Стефан Димитров.

- Здравейте, г-жо Карадочева. Кажете как сте днес, как минават дните ви?

- Винаги правя нещо, участия няма толкова много, както съм свикнала да има, но пак правя нови песни, занимавам се с текстове.

- Искам да ви върна в детството ви... Какво беше то и как ви възпитаваха родителите ви?

- Само в добродетели във вяра в Бог, във вяра в доброто и в смирение. За което много им благодаря, а и на Бог, че съм имала такива родители. Те бяха изключително запалени по музиката, баща ми имаше 4000 плочи със симфонична и оперна музика и сред тях съм пораснала.

- Вярно ли, че са ви откраднали тези плочи?

- Да, половината изчезнаха, след като ги качих на тавана при един ремонт. Някой се е излъгал да ги вземе, защото те имат само колекционерска стойност. Едва ли могат да ги слушат, малко хора имат грамофон, а те са и от старите - на 78 оборота...

- Вярно ли е, че врачка от Стара Загора ви е предрекла, че ще останете стара мома?

- Да (смее се). Една журналистка от Стара Загора ми каза, че там живее врачка, аз тогава още вярвах в такива работи, бях на 18 години. Та тя ми каза “Момиче ще останеш стара мома”. И баба казваше същото, защото не знаех да шия и да плета. Но явно не е познавала много тая врачка, защото имам 3 брака.

- На втория ви брак с Димитър Аврамов ви кумуват Невена Коканова и Любомир Шарланджиев. Разкажете за приятелството си с Коканова!

- Много близки бяхме. Когато бях на 15 години на едно турне спяхме в една стая. Тя беше толкова прекрасна, трудно ми е да говоря за нея в минало време. От следващото ни турне заедно си пазя една картичка написана от нея “Да живее турнето и твоите 16 години, моето момиче”. Тогава тя се грижеше за мен като по-голяма сестра. Гладеше ми дрехите, навиваше ми косите, учеше ме да се гримирам... След това по стечение на обстоятелствата... си отиде. Прекрасна беше тя...

- Пяла сте на една сцена с много големи чужди звезди. Коя най-много ви е впечатлила?

- При всички ме впечатляваше само едно, изключителният професионализъм. Репетициите им преди концерт, проверяването на звука, което траеше часове. Бях 17-18-годишна, гледах и слушах като захласната и попивах.

- Разкажете за интересната си среща с Жан Маре в Париж...

- Тя беше смешна. То не е точно среща. Той ме пререди на една пиаца за таксита, помислих, че е някой българин. Приличаше ми на наш художник, защото лицето ми се стори прекалено познато, но не можах да се сетя в момента кой е. Той беше с някакво момче и помня, че даже се доближих да чуя дали не си говорят на български. И когато той ме пререди за таксито започнах да го ругая на българо-френски и той ме попита: “И какво, у вас не знаят ли кой е Жан Маре?” Така се захласнах, че чак после се сетих, че изпуснах да взема автограф от него.

- Много обичате Париж... Разкажете за концертите си там с Емил Димитров през 1972 г.

- Това бяха велики, големи концерти, с препълнени зали, с много публикации в пресата, беше прекрасно време. Записвахме там, даже наша песен попадна в една радиокласация. Емил беше един от най-големите ми приятели и до сега понякога аз си говоря с него. Изключително почтен към живота си, към музиката, която прави, към близките и приятелите си. Никога не съм чула да каже една дума срещу някого.

- Вярно ли е, че не триете телефоните на починалите си приятели?

- Вярно е. Не мога да ги изтрия, нямам сили. Така ги поглеждам понякога... Много от номерата са и в тефтера и в телефона ми.

- Това не ви ли натъжава повече?

- Не мога да ги изтрия...

- Пътувала сте къде ли не... Наистина ли имате страх от летене?

- Винаги много ме е страх. И Васил (Найденов) се страхува и дори като пътуваме заедно си държим ръцете, които са мокреха от страх.

- Това има ли общо с някое лошо преживяване във въздуха?

- Имала съм във Съветския съюз 1-2 такива преживявания, но то е друго... Ние сме много чувствителни хора и не ни е толкова страх за живота ни, колкото от това, че си херметически затворен някъде в небето.

- Какво си спомняте за втория си тъст Лъчезар Аврамов...

- Никога не съм била особено близка с него. Бях близка с майката на бившия ми съпруг - актрисата Иванка Димитрова. С нея много сме си говорили. Тя беше луда почитателка на театъра и поезията и беше много интилигентна. Към нея изпитвам прекрасни чувства, а баща му беше на работа в Австрия и много рядко сме се виждали. 

- От вашето поколение има много хора, които си отидоха, Вили Казасян, Стефан Воронов, Борис Годжунов, Боян Иванов. Кажете нещо за тях.

- Те бяха най-близките ми приятели и колеги и много съм ги обичала. Тъжно ми е, че си отидоха малко забравени. За пенсиите не искам да говоря, защото е оскърбително, тези хора си отидоха без държавата да се погрижи за тях, без уважение, а те от деца работят, пътуват, пеят. Наскоро намерихме вкъщи една заповед според която една година сме били щатни, другата нещатни - както ни кажат, изнасяхме и концерти за норма. И пише че всички удръжки за обществено осигуряване, едно време имаше и ергенски данък, всичко е удържано, така че какво да кажа... Не ми се говори, защото е обидно. Аз не взимам нито един лев пенсия.

- Много се е изписало за вас от медиите. Как приемате клюките?

- Не ги чета просто, но напоследък станахме много лоши и много обръщаме внимание на жълтото. Все пак всеки човек има душа, проблеми, близки и такива нелепости написани звучат грозно и неинтелигентно.

- Кой е бил най-трудният момент в живота ви?

- Когато си отиде баща ми и когато мама почина, мислех, че няма да го преживея...

- Много ли вярвате в Бог и често ли му се молите?

- Много вярвам, той е моята упора. Най-често му благодаря за всичко и му се моля всеки ден само за здраве, за нищо друго.

- Как е синът ви Лъчезар, какво прави?

- Работи, сега започва да снима игрален филм. Той и Дими Стоянович спечелиха голяма награда на организация “Медия” за сценарии като влязоха в десетката от 1200 европейски сценария. Синът ми е интелигентен, четящ, пише много.

- А внуците ви Димитър и Борис как са и какво обичате да правите заедно?

- Димитър е на 6 г. и половина, учи в музикалното училище ударни инструменти, а Борис е на 4. Често се виждаме, но не толкова, колкото на мен ми се иска, защото си имат ангажименти. Не живеят далеч, но ходят на градина, на училище, на занимания, спортуват, учат езици, освобождават се чак вечер. Майка им, която е много организирана жена ги гледа прекрасно. Когато сме заедно ги водя на разходка, понякога на обяд, обичам да им готвя и вкъщи. Играем си, свирим, слушаме музика. С тях ми е най-интересно и забавно.

- Страхувате ли се от старостта?

- Не, по дух съм същата, луда като на 18 години, а черупката че е остаряла много важно. Не се харесвам в огледалото, но децата ми ме харесват.

- А често ли се връщате в миналото?

- Не, гледам напред.

Интервю на Анна САПУНОВА

Вестник „Златна възраст”