nabore.bg

Съдбата на България се решава в световните разузнавателни централи

- Преди четвърт век заедно с Владимир Береану написахте книгата “Кой уби Георги Марков?” Бихте ли променили нещо в нея към днешна дата?

- Когато започнаха промените, големите западни телевизии, радиа и агенции работеха в България с Владо Береану, който им беше преводач. Един ден той ми се обади по телефона и каза: “Тръгвам за Румъния да отразявам процеса срещу Чаушеску”, без да подозира, че румънците ще го разстрелят веднага. Владо нямаще транспорт за Букурещ. Тогава бях главен редактор на “Отечествен фронт” и също се канех да замина за румънската столица. Владо ме помоли да го взема. Така се запознахме. В Букурещ работехме с Ен Би Си, беше много интересно, видяхме румънската революция на живо. Месеци по-късно той ми се обади. По същото време тук бяха дошли колеги от “Таймс телевижън” - телевизионната програма на Би Би Си, които искаха да правят филм за Георги Марков. Владо Береану ме помоли да му уредя срещи с партийни функционери, които да разкажат какво в действителност се е случило с Георги Марков. Срещнах го с Александър Лилов, с Димитър Стоянов и със следователя Йордан Орманков. Разбира се, те мълчаха и не казаха нищо. От Би Би Си решиха, че нищо няма да направят в България и когато си тръгваха, ни оставиха всичката документация, която бяха събрали в Англия за Георги Марков. След време ми се обадиха от едно малко издателство в Лондон и ми възложиха да напиша книга.

- Лично на вас ли възложиха написването на книгата?

- Написах книгата на базата на това, което имах от Би Би Си, от разговорите си с много партийни и държавни функционери, включително с доста хора от Държавна сигурност. Тъй като Владо беше човекът, който ме свърза с Би Би Си, поканих го да преведе книгата на английски език, който той владее блестящо. Докато я превеждаше, ме попита дали не бих искал да го направя съавтор. Казах му, че нямам нищо против. Владо Береану е суетен в добрия смисъл на думата. Една от сериозните ми грешки беше, че не прочетох книгата, след като той я преведе. Оказа се, че Владо на своя глава е добавил един пасаж, че Георги Марков е бил агент на Държавна сигурност. Тогава не вярвах, че това е възможно. Много харесвам Марков като писател. “Жените на Варшава” и “Портретът на моя двойник” са на световно равнище. Но както при Любомир Левчев, и при него има огромна разлика между талант и морал, между това, което е писателят, и това, което е човешкият морал. Мисля, че моралът на Георги Марков е доста под съмнение. По онова време той е изключително добре поставен у нас, всички негови творби са отпечатани в големи тиражи, само една пиеса е свалена. Той участва в ловните дружинки на Живков, единственото БМВ в България е негово. Беше изключително харесван от властта. За пиесата “Комунисти” му е даден достъп до най-секретните архиви на партията. Не е вярно, че е бил преследван. Аз съм 95% сигурен, че е бил агент на Държавна сигурност. Мисля, че Костадин Кюлюмов го е вербувал. Смело мога да твърдя, че вероятно е отишъл в Лондон по заповед на ДС. Почти съм сигурен, че е бил двоен, ако не и троен агент - на ДС, на английското и на западногерманското разузнаване.

- Как се развиха нещата след издаването на книгата?

- Нашата лондонска издателка ни покани с Владо Береану да направим рекламна кампания на книгата в Англия. Тя вървеше един месец по радиото и телевизията. Би Би Си и всички негови локални радиостанции ни дадоха по един час да говорим за нея. По онова време Владо пиеше доста. Българското посолство даде голям прием във връзка с предстоящото излизане на книгата, дойдоха много сериозни журналисти от “Обзървър”, “Гардиън” и “Таймс”. В един момент представителят на издателството дойде при мене страшно уплашен и ми каза: “Владо току-що каза на журналистите от “Таймс”, че убийството на Георги Марков е поръчано от Маргарет Тачър.” На другия ден това гръмна като новина, беше много скандално. Ние обикаляхме централна и южна Англия и във всяко телевизионно студио давахме интервю за книгата. Моят английски е по-слаб от този на Владо и затова го оставях да говори. В град Хъл каза, че ние двамата знаем кой е убиецът на Георги Марков. В книгата няма такова нещо, има само предположения. Един час след това, в 10 вечерта, ни се обади издателката от Кембридж и каза, че рано сутринта на другия ден тримата трябва да се явим в Скотланд Ярд, защото имаме призовки. Разпитваха ни 8 часа. Разбира се, накрая разбраха, че нищо не знаем и не можем да им бъдем полезни. Помолиха ни колкото може по-бързо да напуснем Англия. Попитах единия от следователите, който дълги години беше ръководил разследването: “Ние ви казахме всичко, което знаем, а вие ще ни кажете ли нещо, което знаете?” Беше възрастен човек и ми отговори следното: “Това, което мога да ти кажа, моето момче, е че истината никога няма да излезе наяве. Аз се пенсионирах с това дело, с него ще се пенсионират и всички, които се занимават с него.”       

- Но какъв интерес са имали споменатите от вас чужди разузнавания да бъде ликвидиран Георги Марков?

- Не мога да бъда сто процента сигурен дали е умрял от насилствена смърт. Имам два варианта. Единият е, че едно от тези 3 разузнавания си е свършило работата. Обикновено двойните и тройните агенти си отиват по този начин в момента, в който започнат да стават неудобни. В “Задочни репортажи” Марков пише, че ще напусне Би Би Си и ще отиде да работи в Германия в “Свободна Европа”, че в Би Би Си не се чувства добре, че тя е контролирана от МИ5 и МИ6 и т.н. Предполагам, че или англичаните, или германците, или руснаците са свършили тази работа. Второто ми предположение е, че той е умрял от естествена смърт - от инфаркт или нещо друго. Правени са му 2 аутопсии. При първата не се споменава нищо за сачма, рицин или нещо друго. На втората аутопсия, която е 10-12 часа след първата, вече се споменава за отровна сачма. Заведоха ни в музея на Скотланд ярд - там нямаше никаква сачма и отрови. Каквото и да е станало, мисля, че всичко около него е организирано след това, за да се използва като една от най-големите мистификации във времето на студената война. Затова съм абсолютно убеден, че и трите разузнаваиня ще крият до последно какво се е случило.

- За повечето хора разузнаванията са един свят, паралелен на видимия, който реално дърпа конците на събитията. Така ли е наистина?

- Да, така е. Смятам дори, че има нещо като масонска ложа на големите разузнавания. Ние живеем в три реалности. Първата е тази, която виждаме. Втората е тази, в която медии, политици и т.н. се мъчат да ни убедят, че живеем. Третата е истинската - това, което всъщност се случва. За мен това са големите световни корпорации, световният капитал и разузнаванията като техни инструменти. Те управляват света.

- Тогава случайно ли България е на дъното по всички възможни показатели - смъртност, болести, стандарт на живот? Няма ли да се окаже, че всичко е плод на заговор срещу нас? Нима това не е национална катастрофа?

- На 11 ноември 1989 г. срещнах един мой приятел, много интересна личност. Човек на руснаците, един от най-интелигентните хора в България. Не е обществена фигура, дълбоко законспириран е, предполагам, че е руски агент, но не съм сигурен. Преди 10 ноември той се занимаваше с реекспорта на руския петрол, който Брежнев подаряваше на Живков. Тогава и аз бях щастлив - ето, тиранинът си отиде, сега всичко ще тръгне по мед и масло, както всички си мислехме. Каза ми: какво толкова се радваш! Как да не се радвам, отвръщам му аз, след 5 години ще бъдем Швейцария на Балканите, Живков си отиде, всички недъзи на социализма ще бъдат премахнати и т.н. Отвърна ми: искам да си запишеш нещо. И ми продиктува 25 точки, които ми се видяха абсолютна фантасмагория - какво ще се случи с България през следващите 20 години. Имаше хиперинфлация, фалити на банки, разрушаване на икономическата структура на държавата, разсипване на селското стопанство, жълти вестници, лумпенизиране на големи маси население... Всичко това на практика се осъществи едно към едно. Само 25-та точка до този момент не се е случила. Мисля, че той разполагаше с информация от големи разузнавателни централи, може би КГБ или ЦРУ, където вероятно са правени някакви модели. Той позна всичко. Надявам се последната точка да не се случи - беше териториалното раздробяване на страната. Но не смятам, че има някакъв заговор срещу България, защото тя е второстепенна държава. Светът, в който живеем, е егоистичен - по-силният изяжда по-слабия, а ние просто позволихме да бъдем изядени заради глупостта на псевдоелитите, които ни управляват през последните 25 години, на самото население, което прие, че ще получи нещо даром от нашите нови съюзници.

- И все пак не мислите ли, че някъде в споменатия паралелен свят са преценили, че народът ни е особено подходящ лабораторен модел за социални експерименти - свикнал е да не се бунтува и да оцелява, като поляга, подобно на тревата?

- Съгласен съм с това, което казвате за българската народопсихология. През последните 25 години, а може би и преди това беше разградена имунната система на държавата. България е податлива на всякакъв тип влияния. Тези отвън не си правят труда да правят някакви големи конспирации с нас. Просто каквото решат, го правят, защото ние сме в състояние да приемем всякаква външна намеса.

Интервю на Христо КУФОВ

(Следва)