nabore.bg

Бай Димитър се пенсионира като мостовак. Беше работил на виадуктите над долината на р.Габра, току над строящите се блокове на „Централ парк”. Беше плел арматура заедно с най-известните строители на мостове на един от най-високите, близо 120 метра, подпорни стълбове над река Бебреш. Беше изливал бетон и върху други големи мостови съоръжения, където вятърът те брули непрекъснато 8 часа на ден. Беше виждал какво ли не - и любов, и предателство, и здраво мъжко приятелство, от което понякога ти зависи животът, увиснал на замайващата височина на скелето… С други думи- дялан камък.

Но строителното му време изтече и той се прибра при булката в Лесново. Когато започна големият ремонт на един от знаковите мостове на „Тракия”, бай Димитър се цани за нощен пазач. Хем така, след като поспи 4-5 часа, през деня да може да помага в градината, хем да е близо до професията и мостоваците. А и да раздвижи поостарелия „Москвич”…

Фургонът на бригадата, където беше и „работното” място на бай Димитър, беше хубав, имаше печка и хладилник. Голямата маса в средата беше за оперативките. Имаше и куче. Големият Бък беше вторият пазач и през нощта, и през деня. Като гледаше сутрин момчетата как дъвчат жилавите банички или тестото на изветрелите пици и трудно преглъщат на сухо, бай Димитър не издържа и нещо се договори с шефа на фирмата.

На другия ден, в 8 часа, когато бусът със строителите пристигна от околните села, бай Димитър ги покани на „съвещание” във фургона. Момчетата влязоха и…замряха от упойващата миризма на нещо много познато, но позабравено с годините на гурбет из страната. Пазачът беше сготвил една тенджера бобена чорба, като взел от дома си десетина дълбоки чинии и лъжици. Един от колегите беше донесъл от Нови хан няколко самуна от селската фурна.

И тръгна една…Всяка сутрин, преди да поеме за Лесново след нощното дежурство, старият мостовак сипваше на колегите си по два черпака вряла благинка- веднъж супа топчета, веднъж- зеленчукова с месо, после пилешка, леща, рибена и пак боб. И как само уйдурдисваше подправките – чубрица, мащерка, босилек, риган, джоджен, и всичко това от неговата градинка, та юнаците за минута омитаха чиниите. Хеле пък когато, по настояване на жена му, почна да препича на котлона по някое и друго люто чушле и го стриваше в супите.

Аромат на позабравено бащино огнище, топъл повей на вятър, съхранил традициите на българското и в труд, и в бран, и в празник…

Георги СОТИРОВ