Лични драми
- search
- Всички
Слънчево детство: Имало едно време в родния Ямбол...
Старият Ямбол - Безистена
Родена съм миналия век през далечната 1948 г. Живеехме на тиха улица във фамилната къща на татко. В началото на детството ми в този дом населявахме 3 домакинства от нашата фамилия. Всеки си имаше собствени спални помещения, а обширната кухня беше обща с вградени шкафове, голяма маса с подходящи столове и други домакински приспособления. Дворът беше обширен с красива чешма и много цветя. От розите помня, че баба правеше розово сладко.
На края на улицата имахме фурна, където се печаха хляб, козунаци, гювечи и т.н... Всекидневие, по днешному малко архаично, но спокойно, с добри приятели и съседи, а за нас децата - весели игри до късно. Искам да споделя обаче за нещо друго: здравната грижа за нас децата. Помня,че имахме детски лекар, който посещаваше домовете на своите пациенти и следеше здравословното им състояние. Беше запознат много добре със здравния ни статус. Това беше д-р Лафчиев Светла му памет!
Река Тунджа с моста към градската градина
Бях в първи за втори клас, когато през лятната ваканция се разболях от дефтирит - гнойни налепи по гърлото, придружени от висока температура. Била съм в шоково състояние, когато ме закарват в болницата. Наложило се да докарат спешно необходимия серум от Сливен понеже дни преди заболяването са ми били инжекция против тетанус (след порязване с ръждив метален предмет) и серумът на нашата болница не бил подходящ и можел да доведе до фатален край. След това,за да оздравея ми бяха поставени 60 инжекции. С огромна благодарност към д-р Терзиев и неговия екип!
Защо споделям тези подробности!?
Заради грижата и истинското внимание, с които бяхме обслужвани от медицинските екипи на болниците в Ямбол през миналия век! Надявам се и в днешните специални дни да е също така! Хипократовата клетва е за всички - без значение на ценз, национална принадлежност, статут в обществото!
Да пазим човещината си!
Зефира ДОБРЕВА, Варна