nabore.bg

Той ми обеща да говори с Тодор Живков за финансова помощ на нашето село

Стоян Тончев е родом  от разградския край. Беше член на Постоянното присъствие на БЗНС. С още няколко други лидери от БЗНС е бил в много близки отношения с Тодор Живков. Думата му постоянно се е чувала, когато е  ходатайствал за нещо пред Първия. Стоян Тончев беше селски човек. Обноските му и говорът му издаваха това. Дълги години биваше избиран за народен представител от беленския район. Всяка година осигуряваше средства за благоустройствени мероприятия най-вече асфалтиране на улици. Беленчани постоянно се хвалеха и тачеха народния си избранник. Случи се така, че през един мандат бай Стоян освен от Бяла беше избран и от Борово. Голямо желание имах да се срещна с него.

Още на първата сесия на общината той дойде. Когато му дадоха думата всичко, което каза, го каза на място. Цялото му слово беше за състоянието на селското стопанство. Той имаше основание, защото вече нещо куцаше. Нямаше вече достатъчна работна ръка. Трудно се обработваха масивите. Голяма част от селскостопанската продукция оставаше неприбрана и се похабяваше. Тези неща той ги е виждал и за това апелираше да се вземат мерки. Когато приключи сесията аз отидох при него и директно му казах, че трябва да дойде на общоселско събрание в Горно Абланово и както осигурява средства за Бяла да осигури и за нас някой лев да асфалтираме някоя улица. И ние да имаме някакъв добър спомен от него. Отговори ми директно: „Аз ще отида при Тодор Живков да го замоля. Той ще ме попита на какво основание ще им осигурим средствата. Разговарях с Иван Кръстев-ръководителя на производствения участък в Горно Абланово. Средният добив на жито е 120 кг. далеч от този за страната. Когато искаш нещо трябва да имаш основание за това“.

Отговори ми много точно. Нямах вече никакво основание да говоря по тази тема.

След това Стоян Тончев го виждах и на други общински сесии. Той ме поглеждаше и се засмиваше. Сякаш искаше да ми каже „Когато получите по 300 кг жито от декар ще имам основание да говоря с Тодор Живков“.

         Този спомен изплува в съзнанието ми и се сещам за сегашните ни народни избраници. Никой от тях не мога да оприлича с образа на Стоян Тончев. Уж народът ги избира, но те сякаш не са хора от народа и не мислят него. Ще изразя лично мнение, а то е следното:

                      Нямам информация какъв е бил съставът на Народното събрание по него време. Зная само, че заседаваха само по четири пъти в годината.  Когато идваха в София имат право на пътни, дневни и нощувки. През останалото време работеха другаде. Като една част от тях бяха производственици, работеха в заводите и селското стопанство.

Какво е положението сега го виждаме всички. От година на година в парламента влизат хора дори и без всякакъв морал и съвест. Преследват лични интереси. Докога съставът на Народното събрание ще е от 240 депутата. Наложително е ново административно деление на страната. Трябва да бъдат съкратени области, общини и административен персонал. Селата и малките градчета останаха вече без хора. През последните 30 години държавата беше не само приватизирана, но и разрушена. Корупцията е пуснала дълбоки корени на всякъде и във всички области. Сегашните ни народни избранници сякаш не искат да секат клона на който стоят. Народът все  още им вярва и гласува за тях.

Пенчо ЦАНЕВ, с.Горно Абланово, Русенско