nabore.bg

След пенсионната реформа на Ивайло Калфин парите за вързрастните няма да се увеличат

Венцеслав Димитров е знакова личност от т.нар. български преход. Роден е през 1945 г. в София. Завършва Икономическия институт “Карл Маркс” и математика в Софийския университет. Доктор на икономическите науки. Депутат във Великото народно събрание от СДС, след това в 36-о, 37-о и 38-о НС. Председател на парламентарната комисия по бюджет и финанси. Един от създателите на НДСВ.  Съветник на президента Георги Първанов по икономическите въпроси. 

- Г-н Димитров, с какво се занимавате днес? Как минава денят ви?

- Не се занимавам с обществено значима дейност. Нещата се въртят около семейството ми, съпругата ми, която е адвокат и често има нужда да обсъди някои неща, около най-малкия ми син, който е на 15 години.

- Каква пенсия получавате?

- Каквото съм изкарал съобразно системата ни. Пенсията ми е близо до максималната, но щом е пенсия, никога не е достатъчна.

- Бихте ли се върнали в политиката, и ако да, при какви условия?

- Всяко нещо с времето си. Нито желая, нито пък поставям условия. Навремето влязох в политиката, без да го желая, едва ли не по принуда. Но като видях през декември 1989 г. с какви кадри разполага тогавашното СДС, се амбицирах да убедя колкото се може повече икономисти да се ангажират с провеждането на необходимите за пазарното стопанство значителни промени. По едно време, мисля, че беше март 1990 г., на шестия етаж на “Раковска” 134 се събрахме близо 40 човека, всеки със своите идеи, но всички обединени от стремежа да се скъса с комунистическата икономика. Тогава смятахме, че имаме мисия и наистина беше така.

- Във фалит ли е България? Казват, че Гърция била фалирала, но там пенсионерите получават 5-8 пъти по-високи пенсии?

- България не е във фалит. Нещата бяха много по-сериозни на два пъти – през пролетта на 1990 г., когато бе обявен мораториумът върху плащанията, и в края на 1996 г. при масовия фалит на банките. Гърция харчи много, затова са й проблемите. Ние харчим доста по-малко, но поддържаме стабилността на фона на мизерията, в сравнение с Европа, разбира се. От друга страна, вървим напред, но много, много бавно, което не се забелязва от хората, особено от пенсионерите.

- Спомням си, че вие изхвърлихте буквално през прозореца сметките за държавния бюджет на Димитър Костов (финансов министър при Жан Виденов - б.р.). Днес с какво бихте направили същото?

- Тогава бюджетът си беше за изхвърляне – 65% от парите в разходната му част бяха за лихвени плащания и само 35% - за пенсии, здравеопазване, образование.... Естествена последица беше хиперинфлацията. Димитър Костов, тогава финансов министър, много добре знаеше какви са последиците от този бюджет, но беше заложник на странните идеи за управление на икономиката на целия кабинет на Жан Виденов. Имаше вече доста частни банки, кредитирали държавни предприятия. Имаше и един министър, Климент Вучев, който забрани на държавните предприятия да си връщат кредитите. И така се стигна до колапса. Сега няма такива дисбаланси.

- Ами Корпоративна търговска банка?

- С изключение на КТБ. Още юли миналата година КТБ можеше да бъде одържавена и да бъде избегнато протакането с фалита, при което се загубиха доста пари, част от които няма да бъдат върнати. Тогава беше необходимо желание от всички, или поне от основните политически сили – ГЕРБ и БСП. Но те се запънаха и с предизборни цели повтаряха – няма да я спасяваме с парите на данъкоплатците. Но тогава държавата можеше бързо и не чрез съд, квестори или синдици да си събере голяма част от парите, чиито следи не бяха заметени. И разходите по саниране или даже ликвидиране на банката щяха да са много по-малки от сега очертаващите се. Тук си каза думата и липсата на специфична експертна подготовка у действащите политици, тяхното високо самочувствие на всеразбиращи. Като не знаят нещо – вижте какво правят в Европа.

- Някъде казвате, че сивата икономика, демографската криза и ниските доходи са основните причини за мизерните пенсии у нас. Нужни са обаче десетилетия, за да бъдат променени. Означава ли това, че за днешните пенсионери няма надежда за по-добри доходи? Ивайло Калфин говори за пенсии над 1000 лева, но през 2030 г.?

- Калфин се е заел да ремонтира нещо, което, както и да го конструира по нов начин, няма да доведе до значително повишаване на пенсиите. Все по-малко хора работят. Има и нещо добро – да се ревизират инвалидните пенсии и да се дават само на реални инвалиди. За сегашните пенсионери, обаче, няма изгледи за рязко повишаване, чисто и просто няма откъде. Но поне следва пенсията да расте първо с инфлацията и второ - с икономическия растеж, или още по-просто – само с номиналния икономически растеж. Не се задава такова преструктуриране на държавните разходи, което да заделя по-голяма част от брутния ни продукт за пенсии. Затова бих посъветвал хората да не разчитат само на държавата и на пенсионните фондове. Нека в зависимост от възможностите всеки да си прави собствен личен фонд.

- Ако сложите на кантара политическата класа отпреди 20-25 години и днешната, коя според вас ще натежи повече?

- Сега нещата се измениха значително – хората отиват в политиката, защото искат да намерят ново поприще, лесно препитание, а не защото знаят какво да правят. Примерно стремежът на т.нар. реформатори е да измъкнат някакви длъжности от Бойко Борисов - кой министър, някакъв шеф или в краен случай банкер. Корупцията се шири и нещата не вървят. Все по-трудно става читави хора да се ангажират с политика. Днешните политици гледат преди всичко да се харесат първо на партийния шеф, за да ги запише в листите, после - на хората, за да ги изберат пак и да могат да си решават своите лични проблеми. Бих желал да видя кой как ще реагира, ако преди избори се заформят някакви хипотетични дебати – „да вземем ли парите на богатите и да ги дадем на бедните”.

- Защо в България няма нито един политик в затвора? Защо не следваме примера на румънците?

- Има си органи за това, те трябва да си свършат работата. Но като не я вършат или не искат да го направят, хората губят вяра в държавата и в държавността.

- Какво мислите за огромния външен заем от 16 млрд. лева, който управляващите теглиха зад гърба на народа?

- Според мен се вдигна доста излишен шум около този заем. Това е форма на управление на задлъжнялостта и парите не са предназначени да се похарчат за една година. Преоформянето  на брейди книжата с т.н. еврооблигации навремето донесе значителни загуби за държавата ни, но никой не вдигна шум тогава (при финансовия министър Милен Велчев - б.р.). България не е много задлъжняла, не това е проблемът. Основното е, че икономическият растеж е малък, което ни обрича на бедност още много години.

- Необходима ли е промяна в политическата система?

- Не знам какво значи да се промени политическата система. Преди 25 години я променихме. Сега очакваме тези, които олицетворяват държавността – политици, висши администратори и чиновници, съдии  и т.н., да се променят.

Интервю на Христо КУФОВ

Вестник „Златна възраст”