nabore.bg

* Колкото повече изследвам пещерите, толкова повече ме е страх

За невероятните усещания, когато си в плен на земните недра, разказва Алексей Жалов, дългогодишен заместник председател на Българската федерация по спелеология, изследвал повече от 1000 пещери в България, Испания, Франция, Гърция, Виетнам, Китай, Албания.

- Кое е най-важното нещо, което трябва да знае човек, решил да си проправя път под земята?

- Преди всичко е необходимо внимателно да проучи пещерата, в която искате да влезете. Задължително е преди да тръгне да уведоми близките си къде точно отива и кога ще се върне. Да е снабден с челна лампа или фенери с резервни батерии. Най-важното правило е в пещерата

да не се влиза самостоятелно,

а винаги в група или най-малкото в компания от поне още един човек.

- През 1977 година със Стефан Цонев проведохте експеримента „извън времето” – престояхте откъснати от света 62 денонощия в пещерата Сухи печ. Сега от дистанцията на времето кой е най-силният ви спомен от този необичаен експеримент?

- Задавате ми труден въпрос. Когато човек е мотивиран, може да устои на всякакви трудности. Това завинаги ще запомня от тогавашната пълна изолация от външния свят. Когато човек се мобилизира, може да живее и в други ситуации. Спомнете си за положението на чилийските миньори преди години,

които прекараха в земните недра дълго време,

преди спасителните екипи да стигнат до тях.

- Преживял сте и земетресение в пещера.

- На 4 март 1977 година Румъния (в района на Вранча) беше разтърсена с магнитуд около 7,2 по скалата на Рихтер. Това земетресение у нас най-силно се усети в Свищов. Така се случи, че точно тогава бях в пещерата „Орлова чука”, край с. Пепелина на 35 км от Русе.

- И какво е усещането, когато си дълбоко в земята и тя е „ядосана”?

- Това беше един от най-ужасяващите моменти в моята пещерняшка биография. Усещането е тягостно, защото се чувстваш напълно безпомощен. Ако си на повърхността, вкъщи например, все пак може да направиш нещо и да търсиш помощ.

А там под земята просто приемаш нещата

такива, каквито са и се надяваш да не се случи най-лошото...

- Какво ще посъветваме хората, които обичат да се радват на уникалните красоти на пещерите?

- Да бъдат много внимателни! Защото човек не трябва да се надценява и да подценява това, което пещерите крият в себе си. Ще си призная, че колкото повече ходя по пещери и се занимавам с изследователска дейност в тях, толкова повече ме е страх.

- Сериозно?

- Да, абсолютно! Защото ако преди си позволявах някои волности, сега това е немислимо. След всяко подземно пътешествие осъзнавам какви трудности крият пещерите, какви рискове има там...

Интервю на Веселин ХРИСТОВ