Архивите са живи
- search
- Всички
От старите репортерски тефтери: И Държавна сигурност греши...
И отговорни офицери от Държавна сигурност допускат грешки, макар и не чак толкова фрапиращи. Като например шефът на Шести отдел на Шесто управление на ДС – Димитър Иванов. Ето какво пише в книгата си „Шести отдел” стр.103: „Двама от тях /от Обществения комитет за защита на Русе/ - Нешка Робева и Светлин Русев, депутати от Русенския избирателен район, дръзнаха да нарушат монотонните половиндневни сесии на парламента и след повече от три десетилетия на пълно единодушие от трибуната на Народното събрание отправиха зов за спасяването на Русе.”
Един абзац, а колко неточности. Явно Димитър Иванов не е бил в Народното събрание, защото няма работа там. Кое е вярно и кое – не. Вярно е, че Нешка и Светлин са депутати, вярно е, че са членове на този Комитет за Русе, но той е създаден на 8 март 1988 година. А събитието в Народното събрание е през октомври 1987 година, когато беше прието новото териториялно деление – от 28 окръга се правят 9 големи области. Светлин Русев взе думата и говори от трибуната емоционално, но не за обгазяването на Русе, а по принцип за новите областни центрове. Той беше против, че вместо Русе – областен център става Разград /заради Пенчо Кубадински!/, вместо Плевен или Велико Търново – Ловеч /заради Милко Балев и Добри Джуров, вместо Стара Загора – Хасково /заради земеделския водач Петър Танчев/.
И Светлин Русев мотивирано обясни защо те трябва да са истинските центрове. Но явно Живков е направил компромис, заради капризите на съратниците си. Иначе официалният мотив беше, че като станат центрове, тези мижави градчета ще цъфнат и вържат. И когато Станко Тодоров обяви: „Моля народните представители да гласуват! След пет секунди отсече: Единодушно, приема се!” Но в този момент от задните редове се подвикна: има против! Залата онемя и видя две вдигнати ръце: на Нешка и Светлин! Живков погледна лошо от трибуната! В почивката двамата - Нешка и Светлин, стояха самотно като прокажени – никой не смееше да отиде поне на приказка с тях.
Това го видях с очите си, защото по това време работех в „Работническо дело” и бях включен като репортер във временния екип за отразяване работата на Народното събрание – тогава наистина сесиите бяха за половин ден, а народните представители вземаха по 150 лева месечно!
Стефан СЕВЕРИН, Пловдив