nabore.bg

 Не, това не е Фотинов, макар из интернет да шества с името му.

Сигурно сте виждали един портрет на първия български журналист Константин Фотинов из Интернет – мъж слабичък, с очилца, с мустаци, с фес. И аз съм добавяла рисунката за илюстрация на текст за началото на нашия периодичен печат преди години. Само че това не е Фотинов, а друг, също толкова велик самоковец – Христодул Костович Сичан-Николов. Родолюбец, учител, книжовник и журналист, когото с повече въображение бихме определили като дубльор или двойник на Фотинов. Не е нужно човек да е специалист по лицево разпознаване, Сичан-Николов има запазени снимки, докато фотография на Фотинов няма. Можете да направите извод за въпросната рисунка и документирания облик на Христодул, достигнал до наши дни.

За сравнение – снимката на преводачите на Библията: Христодул Сичан-Николов, д-р Е. Ригс, д-р А. Лонг и Петко Славейков. Тя бе предоставена от националната библиотека.

Какво знаем за „дубльора”?

Христодул Сичан-Николов е роден в Самоков през 1808 г. и умира там през 1889 г. Но в житието му има години в Рилския манастир, където е послушник, а после – постриган за монах, след това учи в Свищов и Мелник, обикаля из Румъния, Австрия, Гърция, Сърбия, даскалува в Брацигово и Габрово...  Отива и в Цариград, където поема тежкия кръст на покойния Константин Фотинов да превежда на новобългарски език Стария завет заедно с Петко Р. Славейков под егидата на протестантите д-р Ригс и д-р Лонг. Когато се нагърбва с тази задача, Сичан-Николов има две издания на книгата си „Месецослов или календар вечний”/1840 и 1842 г./, прави българска „Аритметика” и „Граматика или буквеница словенска” /3/... Включва се дейно в редактирането на списание „Зорница”, издавано от американската мисия в Цариград.

Корицата на „Месецослов”.

За сравнение – Фотинов прекарва години в учене в Самоков и Пловдив, в Киев и Кидония, създава свое училище в Смирна, издава преводи, „Гръцка граматика”, „Землеописание”, „Болгарский разговорник за ония, които обичат да навикнуват да говорят гречески”. За журналистиката му е достатъчно да споменем „Любословие” и плановете да прави вестник, макар че остават неосъществени. А връзката му с превода на Библията е и като надзираващ отпечатването на Новия завет, преведен от Неофит Рилски, както и усилията върху Стария завет, макар не съвсем съвършени. Спомням си от моите студентски години пример, с който проф. Георги Боршуков благо ни обясняваше трудността на задачата – „камила да се провре през иглено ухо”. Нещо неосъществимо, но може би тогава преводачите не са знаели или не са се сетили, че думата за камила звучи почти като тази за дебело корабно въже, казваше професорът... Та асоциацията за Фотинов и Сичан-Николов като близнаци-братя с дълбоко осъзната отговорност към книжовността, която ще променя към по-добро живота на българите през Възраждането, се налага от само себе си.

Опитомяване на пространство и време

За  съдържанието на „Любословие” се знае, списанието може да се изчете от кора до кора в дигиталния му вариант, предложен от Националната библиотека „Свети Кирил и Методий”. „Землеописание” на Фотинов отваря очите на тогавашния българин и за света, и за родния край, самият автор неуморно пътува и опознава Отечеството, а после привлича сътрудници от различни населени места, които също укрепват кръвната връзка с живота на българите. Затова там издателят добавя исторически, филологически, земеделски и икономически сведения, информация за естествените науки. 

Помните ли лъва(аслана) в „Любословие”? Тема водеща и за даскал Христодул, който прославя древните българи и Отечеството в стихове:”Сичково им дело на лъвско прилича/ за то направиха в нищо да различа/но да показува царския ни печат/лъв с корона венчан и тича като крилат...”

Националната библиотека дава дигитална възможност да разлистим и „Месецослов или календар вечний. Собран от различни други украшен със многу назначения, потребни секому человеку и издан на български за потреба на единородците”. В него Христодул Сичан-Николов подрежда времето и пространството, публикувайки данни на колко часа път се намират редица селища от Цариград и Свищов, сведения за населението на планетата, описания на панаири и държави, ново лекарство срещу чумата, списък на турските месеци... На мен силно впечатление ми правят календарите – Пасхалията, църковният, метеорологичните прогнози за годините, лунните фази.За Марсовата година авторът предвижда: ”Почеток на зимата ще е студен и с такъв силен ветр, щото ще изкоренява цели древеса. Средата ще е умерена, а конецо студен. Пролетта ще е дъжделива, лятото сухо и безводно, а есента с много слана...” Ако пък набързо сравните Месецослова с познатия ни днес църковен календар, ще усетите силата на летоброенето.

И още нещо изумително – в Месецослова си авторът публикува уникално сведение за спомоществователите. Изброените имена на родолюбивите българи заемат 22 страници, но дългият списък пълни очите на читателя не с досада и умора, а с гордост.

Небесните пътеводители

Фотинов и Сичан-Николов са ярки звезди във Възрожденската ни книжовност, които си приличат и по съдба, и по новаторски дух. Едва ли мнозина помнят, че първият български журналист се е увличал от модерно хоби като колекционерство – събирал стари ръкописи, дребни монети. Почитателите на туризма сочат: през 1864 г. Христодул Сичан-Николов в лично писмо разказва за изкачването на масив в Швейцария. Това е първи наш запис за планинарство, който после ямболският журналист Тотю Брънеков „дешифрира”  -  покореният връх е Фуксбюл.

Ще обърна внимание и на друга тематика, присъстваща в днешните медии – хороскопите. Толкова години назад, а двамата журналисти са си давали сметка за интереса на читателите към нея. /5/

Водолей – как човек да не повярва на Месецослова и за зодиака?

Ето какво пише Константин Фотинов още на страница 1 от книжка 1 на „Любословие”:”Зодийски знак(нишан) се казуват някои определени на небеса звезди”. Сичан-Николов разказва за зодиака с илюстрации във второто издание на „Месецослова”,  в първото пък четем „Исках да притура на календаро и некои забавления... на читателите каквито кой во коя зодия се е родил, какво щастие(късмет) ще има, колко години живот и какви премеждия ще му минат през главата и други... И понеже са темни откъде истината и не одобоверни, затова не дръзнах да пиша в календаро нищо такова да не съблазня народа. Защото благополучието човешко не зависи от зодиите, в кои се раждат (и самите зодии не пребивават), но от доброто възпитание...” Както се казва, изводът остава за родителите, те следва да изграждат отговорно характера и светогледа на своите деца.

Огледалата на житието

Съдбата на самоковците Константин Фотинов и Христодул Сичан-Николов има много общи черти. И двамата дават мило за драго да просвещават съотечествениците си, и двамата понасят тежки житейски удари. Фотинов умира от туберколоза, неженен и без пряк наследник, жените от рода му се замонашват в метоха на баба му Фота. Сичан-Николов има осем братя, но никой не се задомява и няма деца. Разликата е, че е оставил поне снимка, за да знаем как е изглеждал. А за дидаскала Фотинов имаме описание: бил късичък, сухичък, ингилиз цял, винаги с капела и фрак. 

Фотинов на Борис Стефчев после вдъхновява графики и бюстове, доказва тезата си Божко Карабожков в сп. „Български журналист“...

Затова сега образът на първия български журналист е ту брадат, строг и вглъбен, какъвто го рисува Борис Стефчев през 30-те години на миналия век – художникът е цитиран от Божко Карабожков в сп. „Български журналист” през 1973 г., , ту охтичав, умислен и самотен. Така скулпторът Спас Киричев извая неговия паметник в Самоков през 2015 г. И в този смисъл житейският път оглежда двамата велики самоковци като сродни души, посветени докрай на народното добруване.

Антония МЕЧКОВА