nabore.bg

Не се сещаме за съветите на Лев Толстой и Петър Дънов, че преди да променим света, следва да променим себе си

Проф. Андрей Пантев е един от най-ярките и самобитни съвременни български интелектуалци, със завиден актив от 40 книги и над 300 научни публикации на различни европейски езици. От 1985 г. е професор в Историческия факултет на СУ “Климент Охридски. Преподавал е балканска история в САЩ. От 1990 г. е президент на Българската асоциация по американистика. Съставител и редактор на исторически сборници и енциклопедии. Депутат от левицата в 39-о, 40-о и 41-о Народно събрание.

- Изкушавам се да ви питам: Какво мислите за Путин? Наскоро президентът Росен Плевнелиев нарече днешна Русия агресивна и националистическа. Да, Кремъл не е Русия - и все пак?

- Все пак, при всичките условности Кремъл е Русия и обратното. В историческа ретроспекция към Русия винаги е преобладавала негативната, дори враждебна позиция на Европа. Но при външна заплаха руското общество винаги се е сплотявало, независимо дали одобрява или не управниците си. Така е при конфликтите с рицарите, шведите, Наполеон и Хитлер. Независимо дали това е княжеска, царска или съветска власт. Някои направил ли е статистика войните, които Русия води, от кого са предприемани като начало? Само във войните си срещу общия угнетител на балканските християни - Османската империя, тя е предприемала инициативите при обявяването на война, и то не винаги. Днешният Запад одобрява Русия на Елцин, а не на Путин. Но повечето руснаци мислят обратното. Прав или не, Путин олицетворява идеята за силен лидер, който е необходим в критични времена на всяка държава. А че Русия е изправена пред общ превантивен натиск, за да се възпре нейното възстановяване като велика сила, е очевидно, без да си геостратегически политолог. Забавно е, че не така мислят по-голямата част от хрантутниците на съветската власт у нас, получили образование и дори манталитет тъкмо там. И правейки кариера после тук.

- Вие казвате: българо-руските отношения никога не са били рационални. Те винаги са били мистични. Какво точно имате предвид?

- Винаги сме били подсърдени, че Русия не ни „дава” достатъчно - от територии или дипломатическа подкрепа до стопански улеснения. Самото политическо русофобство у нас като произход е обърнато надолу русофилство от позицията, че тя е длъжна да ни подкрепя. Манията, че Санстефанска България не е осъществена, се насочва като упрек повече към Русия, като нейната създателка, отколкото към онези, които я разчлениха. Тук ще напомня, че по това време нито една балканска страна не е конструирана изцяло по своето етническо разпространение. От друга страна, в Русия има винаги един нервен комплекс за „неблагодарните славяни”, който не винаги е основателен, но не е и безпочвен. Това често травматизира руското политическо мислене. Посочете ми една критична за Русия ситуация, в която нова България е взела позиция на съчувствие и помощ. Блоковата ни принадлежност след нея при комунизма е друга работа - това е предопределение, което не би избегнала дори една Белгия. Интересно защо Русия да няма имперски амбиции, след като страни като Холандия и Белгия са имали?

- Как да разбираме вашите думи - Украйна е за Русия това, което е Македония за България?

- Имам предвид производното от историческото наследство украинско население, чиито език е формиран също при историко-политически промени и обстоятелството, когато от 14 до 17 век Украйна, чието име има руски произход, е вън от пределите на Русия. Все пак, между Украйна и Русия наблюдаваме много повече универсална близост, отколкото, да речем, между Англия и Шотландия или Испания и каталунския език. Исторически образувалото се отчуждение между украинци и руснаци наподобява като явление на това, което ни разделя днес с македонците или румънците с молдовците.

- Според вас, какъв тип република е подходящ за България - парламентарна или президентска?

- Отново търсим формата, а не същността. Какви ли не рецепти и промени измисляме, за да преодолеем нашата безпомощност, но все от бюрократичен произход и приложение. Президентска република, двукамарен парламент, задължително гласуване, конституционни промени и прочие.А не се сещаме за съветите на Лев Толстой и Петър Дънов, че преди да променим света, следва да променим себе си. Ако при президентската република излъчим некадърен и раболепен президент, тогава вредата е по-голяма. Цялата разлика е в самите нас.

- Какви са причините за днешния български манталитет, в който се корени не само геният на завистта, но и на злобата, на омразата, на алчността? Само в петте века под турско владение ли да ги търсим?

- Има особеност, която не разбирам и поради това не мога да обясня. Вероятно векове гонение са корозирали нашата способност да държим ключа на собствения си дом в собствения си джоб. Забележете, че днес най-голямата хвалба на партия или лидер е, че е подкрепян в чужбина. Преди сто години това би било най-отблъскващият етикет за една политическа дейност. Днешната хоризонтална, битова омраза е необяснима. Има много страни, в които хората, дори и на Балканите, водят свирепи вътрешни войни, но в битово отношение се отнасят топло или поне учтиво помежду си. Елин Пелин е отхвърлял яростно завистта ни, но твърдят, че заради една пиеса е завиждал на Й.Йовков по същия начин.

- Без каквото и да е преувеличение, българите са застрашен вид - бавно, но сигурно изчезват от лицето на земята. Кой носи отговорност за това? Т.нар. политическа класа? Великите сили? Самите българи?

- Никой не ни е виновен за незавидната съдба. Може и да има намеса на Великите сили както навсякъде, но тя не е съдбоносна. Защо три пъти през миналия век сме обявявани за агресори от същата тази Европа, която боготворим? Но идеята, че има специална злоба и специален заговор към българите, само оправдава нашето безсилие.

- Като историк, как си обяснявате липсата на чувство за историзъм и величие в нашия народ - такива, каквито има, например, във французите, в гърците, в англичаните? А в същото време сме дали безпримерни образци на храброст?

- Всички народи имат образци за патриотично безстрашие. Нашето отсъствие на чувство за историзъм също е една от загадките на нашето минало. Защо, например, никой не знае името на Боянския майстор? Нали е бил преди Джото и италианския ренесанс? Та ние не винаги помним имена на прадядо и прабаба. В същото време постоянно изтъкваме славното си минало и културни приоритети. Това е своеобразен щит и утеха срещу съвременното угнетение. Колкото по-объркан е един народ в своето съвремие, толкова по-отчаяно той се вкопчва в минала слава.

- Коя е, според вас, истинската златна възраст за човека?

- Щастието като условно състояние има връзка с възрастта само във физиологично отношение. Хубаво е да гледаш с благородна и тиха печал на суетата, през която и ти си преминал и сега си пречистен и успокоен. Това е утехата, възнаграждението на зрелите години, да избегнем думата старост. Не виждам цифрова зона за златна възраст, стига да разбираме какво означава това злато. Защото и то като метафора е субективно състояние.

- Някъде писахте (цитирам по памет), че в цялата Вселена трепти единственият, най-тайнствен въпрос - ЗАЩО? Както биха казали в арабския свят - майката на всички въпроси. Моля, бихте ли дешифрирали тези свои думи?

- Защо, а не как толкова какво, кой, как и кога е общественото признание и призвание на историографията. Историкът не слави и не укорява - той обяснява! Само тогава може да има някаква обществена потребност и приложение на историческото познание.

- И накрая, извинете за баналния въпрос - в какво вярвате?

- Ако ме питате за онези хубавци, портретирани във филмите за Исус на Франко Дзефирели или Мел Гибсън, отговорът е пълен със скептицизъм. Когато попитали един израелски писател, Амос Оз, вярвате ли в Бога, той отговорил: ”Вярвам в повече от това.” В космогонията на Карл Сейгън и Стивън Хокин има малко място за Бог. Ние, обикновените хора, вярваме в някаква съдбовна предопределеност, която мотивира нашите представи за добро и зло и така те мотивират нашето ежедневно поведение. Да вярваш в конвенционалните представи за Бога е добродетел. Но невярващите не винаги са лоши хора.

Интервю на Христо КУФОВ

Вестник "Златна възраст"