nabore.bg

Ние не сме нито пощенска кутия, нито пощенски гълъби на Турция в Евросъюза

Георги Димов е роден през 1952 г. в София. Завършва международни икономически отношения в бившия институт “Карл Маркс” и втора специалност международни отношения. Работил е като търговско аташе в Анкара, бил е зам.генерален консул в Истанбул и генерален консул в Одрин. Неотдавна българският дипломат разгневи турските официални власти с изказването си, че турският президент Ердоган може да бъде свален от власт само с преврат или гражданска война и те поискаха да бъде разследван.

-Г-н Желев, как оценявате днешната ситуация в Турция?

-Напоследък се навъдиха много познавачи на Турция. Живял съм там повече от десет години и познавам процесите дълбочина. Гордея се, че съм първият, който докара български министър-председател в Одрин - г-н Симеон Сакскобургготски, през май 2004 г., когато открихме напълно възстановената българска църква “Свети Георги”. По-късно дойде и Сергей Станишев. Аз съм първият ръководител на дипломатическа мисия в Турция, който накара вселенския патриарх Вартоломей Първи да дойде на крака в нашата мисия.

-Според вас Турция гледа ли на България като на своя “троянски кон” в Европейския съюз? Какво означават тези посещения на премиера Бойко Борисов при Ердоган?

-Лично аз съм за екипна игра. Никакви солови изпълнения. Ние не сме нито пощенска кутия, нито пощенски гълъби. За една визита се съди по нейните резултати. Премиерът Борисов отиде при Ердоган през август 2016 г. след пуча, когато Турция беше заклеймена от целия свят заради зверствата, които извърши и потъпка демокрацията - за да си осигури благоразположението му и пак да бъде поканен. По този повод ще припомня един много грозен случай, когато предадохме на Турция т.нар. гюленисти, а едно прокурорче в Русе каза, че случаят бил маловажен. Това прокурорче беше длъжно да им повдигне обвинение и ако го беше направило, това автоматично щеше да означава те да имат право на адвокатска защита, да се ангажира неправителственият сектор, журналисти, международни организации и т.н., случаят щеше да се раздуха и после нямаше как гюленистите да бъдат върнати тихомълком на Турция. А нашите власти предпочетоха да направят точно това. Странно и недостойно е, че той трябваше да отиде в Анкара два дни по-рано, защото след това имаше някаква среща по линия на Европейския съюз. Те обаче му заповядаха да отиде два дни по-късно в Анкара, където бяха дошли лидерите на непризнатата Севернокипърска турска република и на някакви африкански държави. Вече ви казах, че за една визита се съди по нейните резултати - какво стана след посещението на Борисов в Турция, когато отношенията между нея и Запада, в частност Германия и Австрия, бяха страшно обтегнати? Те още повече се влошиха. Ето защо трябва да поддържаме принципна екипна игра.

-Какво по-конкретно имате предвид?

-Според мен принципната ни политика трябва да се отнася въобще за държавата Турция. Трябва да я разграничаваме от сегашния режим на Ердоган. Това са две различни неща. Ако правим тази разлика и се придържаме към принципна и последователна политика, няма да сбъркаме. Това е гаранцията за нашата национална сигурност. В Европа се чуват различни гласове по отношение на Турция. По-влиятелните от тях са за прекратяване на диалога. Друга част, към която спада и България, смята, че това не трябва да става. Аз съм на същото мнение. Чрез този диалог ние не загърбваме опозицията на режима, която обхваща повече от половината население. За целия свят е ясно, че резултатите от референдума бяха манипулирани. Това са борците за една нова съвременна и демократична Турция. Не трябва да ги оставяме на произвола на съдбата. Това са западните възпитаници, които са завършили западни университети, слушат западна музика и т.н. Последното предложение на Ангела Меркел е преговорите да не бъдат окончателно прекратени, а замразени.  

Водещи политици в Европейския съюз заявяват: днешна Турция на Ердоган просто няма никакви шансове да влезе в Европейския съюз. На 1 октомври миналата година там започна новата парламентарна година. Изготвен е нов вътрешен правилник за работа на техния парламент - меджлиса. Голямата новост е, че вече се въвеждат парични глоби за поведението на народните представители. Има две санкции, както е и у нас. Едната е забележка, порицание и пр. от страна на председателя. Предвижда се при нея глобата да е 5750 турски лири, което прави 2700 лева. Втората санкция е пак като при нас - отстраняване от пленарната зала. В този случай глобата е 11 500 турски лири, или 5500 лева. Ако веднъж на депутата му се направи забележка и ако веднъж бъде изгонен, фактически той ще трябва да се лиши от цялата си депутатска заплата за месец, която е около 17 000 турски лири, или 8200 лева. Е, познайте срещу кои депутати са насочени тези санкции! Срещу опозицията, разбира се! Ако си депутат и те нарочат, че си гюленист, цялото ти семейство е обречено на пълен глад. Сега Ердоган ухажва и надъхва младото поколение, израснало докато той е на власт - от 3 ноември 2002 г., тъй като скоро са президентските и парламентарните избори. В момента в Турция тече дискусия за образованието. В техните университети и частни училища се държат приемни изпити. Идеята е тези, които не успеят да влезат, да бъдат привлечени в религиозни училища, каквото е завършил и самият Ердоган. С това той чертае още по-голямо разделение в турското общество, което е рисков елемент за нас.

-Бившият шеф на Европейския парламент Мартин Шулц заяви, че Европа трябва да постави ултиматум на Ердоган. Как мислите, България би ли го подкрепила?                       

-Ние трябва много внимателно да си формираме отношението към Анкара. Нашата принципна позиция е: ние подкрепяме кандидатурата за Евросъюза на всяка държава, когато и ако изпълни поставените критерии и изисквания. Разбира се, че германските политици и Мартин Шулц са прави, като казват, че Берлин повече няма да допуска да бъде рекетиран от Анкара. Всъщност преговорите с Турция са пълен хаос, но трябва да бъдат продължени, първо, за да не бъде изоставена турската опозиция, защото Европа чувства, че е длъжна да я подкрепи. Второ, да не бъдат изоставени на произвола на съдбата наши граждани, които пребивават там и на които сега не можем да осигурим адекватна консулска защита.

-Заплаха ли е днешна Турция за националната ни сигурност? Имам предвид невидимия, но осезаем финансов, религиозен и политически контрол, който тя упражнява върху населението в Лудогорието и Родопите?

-Не обичам да се изхвърлям с тежки думи, но няма как да не се съгласим, че в поведението на днешна Турция има страшно много рискови елементи по отношение на националната ни сигурност. В момента най-малко 55 германски граждани са задържани, а на германските дипломати не се разрешава да ги посещават. Като професионалист не мога да си представя как е възможно това. Това е нарушение на Виенските конвенции за дипломатическите консулски отношения от 1961 г.

-Вие самият сте казвали, че Ердоган може да слезе от сцената само с преврат или с гражданска война. За това ли турските власти ви се разгневиха?

-От една страна, се лаская от това. Аз не подлежа на турска юрисдикция, моята държава е България. Ако направя грешка, има кой да ме съди. Служил съм само на нея, но не и на чужда страна. Няма от какво да се притеснявам. Заемал съм позиция, която не е ниска, така че отношението към мен е удар срещу нашата държава.

-Реже ли Западът клона, на който седи, с твърде либералното си отношение към ислямското нашествие в Европа?

-Светските възпитаници в Турция са врагове на Ердоган. Срещу тях той иска да изправи турската диаспора зад граница, което се доказа на референдума и на последните избори на 1 ноември 2015 г.: той беше подкрепен много повече от турците в Германия, отколкото от живеещите в Турция. Всъщност те подкрепят един авторитарен режим, което показва, че те не са се интегрирали. Отговорът ми е - да, реже го. Неотдавна Ердоган участва в първата копка в Ню Йорк, точно срещу централата на ООН, на дом-къща на турците на 32 етажа. Той се намесва във вътрешнополитическия ни живот, в изборите. Защо? Историята показва, че всички авторитарни режими са дошли на власт чрез избори. Те са важни, разбира се, но много по-важна е правовата държава, върховенството на закона, независимата съдебна система, правата на човека, свободните медии и т.н. По време на блоковото противопоставяне турската демокрация не беше идеална и Западът добре знаеше това, но си затваряше очите, защото Турция беше предният пост на НАТО срещу Съветския съюз. В днешно време стават все по-очевидни повсеместните чистки във всички области - арести, уволнения и т.н. Целта е тези, които се пречупят в затвора, да се пускат и да идват следващите. За съжаление Западът си затваря очите заради своите търговски и корпоративни интереси, защото за тях Турция е огромен пазар. А без Европа и Евросъюза тя не може да диша. Днешната господстваща идеология в Турция е ислямски национализъм. Ердоган чувства, че не му достигат силите и се опитва да привлече лидера на националистите.

-Сбъдват ли се някои от най-мрачните прогнози на Ориана Фалачи, голямата италианска журналистка, която още преди много години заговори за Еврабия? Каква ще бъде съдбата на България в този нов, променящ се свят?

-Позицията на Брюксел все повече се втвърдява и нещата, които се казват там, като че ли започват да се чуват и тук. Все пак това е нещо. Повтарям, само принципната и последователна политика може да ни спаси - с Турция любезно, но твърдо.            

Интервю на Христо КУФОВ