nabore.bg

№ 1

 

Хаос....

Вечен хаос.

Дали винаги?

 

Консервни кутии,

оцветени в долината

на въображението

изплуват на повърхността.

Хаос...

И фантазия.

Много сънища.

Все цветни.

Реалното липсва.

Не го търсете,

оставете го на мен...

Кофички от кисело мляко

и замразени пилета.

 

Хей, целуни ме хаосно!

 

№ 2

 

Къде е ръката ти?

Не ми стига въздуха.

Искам още!

Изпратете ми по пощата

две кутийки въздух.

Може и солен.

 

№ 3

 

Стаята ми е пълна с усещания.

Прозорците – с пръсти.

Кухнята – с миризма на кухо

и ненужни фасове.

Холът ми плаче под разхвърляните дрехи

и вечните пиянски истории.

 

Навсякъде Хаосът си е намерил място.

Рови във въображението ми

и пустините искат

да им садя палми.

А аз не мога да различа

палма

от

пирамида.

 И това е заради Хаоса.

 

№ 4

 

Дърпам тежките плюшени завеси.

Стаята ми знае какво става тук.

Спускам решетка пред сърцето си.

Изяждам два-три врели картофа.

Няколко цигар

И това е всичко за тази вечер.

 

Ах, да -

и тялото ми, затворено

в ужаса на съзнанието

и болката на лудите ми желания.

 

№ 5

 

Много труден за писане Хаос № 5.

Да, Много Хаосен ХАОС.

Най-идиотският Хаос № 5!

 

№ 6

 

(пренесен от миналато като спомен за

бъдещото положение на Хаосите)

 

Ян Грецки.

Бях го забравила

покрай лошата си температура

и червените домати с

изненадващо зелени кльощави крачета.

С него сме приятели

от малки.

Родени сме на една и съща дата.

Когато той проходи

беше с една година по-голям от мен.

 

(Като Даниел и стените дето го болят....)

 

№ 7

 

„Ако трябва да се рисува...“

          др. Кюркчиев

 

Ако можех да рисувам,

щях да го нарисувам целия този Хаос,

пълен с безброй малки Хаосчета

и хиляди болящи историйки.

 

Но нямаше да ми стигне черната боичка...

 

№ 8

 

Много е тихо тук.

И е трудно.

По трудно е,

отколкото тихо.

 

№ 9

 

Консервирайте светлината

и я изпратете

под формата на замразена тишина

в моята стая,

така пълна

с усещания

и шеметни желания.

 

Докосни ме.

 

№ 10

 

Искам да нарисувам миглите ти.

И да целувам любовта ти.

Искам да опиташ соленото на моите сълзи.

 

Плашиш ли се?

Не бягай!!!!

 

№ 11

 

Ян Грецки си отива.

Пустините не искат нито палми, нито оазиси.

Пиримидата е пресечена.

Намерете обема й!

 

А доматите стават на салата,

щом ги докосна с кървавото острие на ножа.

 

Аз също си отивам...

 

Биляна КРАСИМИРОВА