nabore.bg

*С пушка в ръка войникът бил категоричен: „Без заповед на командира си поста никога няма да напусна!”

И днес мнозина подхвърлят пренебрежително: „Абе, тоя какво стои там като Гюро Михайлов!”. Но всъщност, малцина са онези, които знаят кой е този  20-годишен младеж, който се е жертвал, за да изпълни своя патриотичен дълг. 

Името на Гюро Михайлов дълго време предизвикваше присмех и почуда. За мнозина той бе глуповат човечец, който се жертвал ненужно, в името на службата си.

Според съхранените документи Гюро Михайлов е роден в пловдивското с. Рахманлий – днес Розовец. Като редник в трета рота на Пловдивската дружина след шест месеца редовна наборна военна служба Гюро е зачислен

в специалното подрезделение за охрана

на специални обекти в града на тепетата. На фаталния 25 декември 1880 г., навръх Коледа,  той е включен като часови в караула за банката. По това време Пловдив е център на Източна Румелия и в сградата се съхранявали много важни документи и пари. Там се е помещавал  щабът на милицията, а също и на жандармерията. Затова имало денонощна охрана от петима войници. И за най-важния караул - този пред паричното ковчеже на третия етаж, винаги бил назначаван човек, който се отличавал със своята преданост към службата. Началството преценило, че това може да бъде не кой да е, а само Гюро Михайлов – тих, скромен и  пословично предан на военните закони.

Нарядът протичал нормално

до 11ч. вечерта. Точно в този час на първия етаж на сградата избухнал пожар. Огънят бързо обхванал цялото помещение и паниката обвзела всички. Началникът на милицията Керестелиев бил събуден по спешност и от къщи веднага затичал към горящата сграда. "С помощта на няколко офицери и жандарми той сполучил да отърве касата на първата дружина, архивите на втората и двете знамена. Но освен тия вещи нищо не могло да се спаси" - пише вестник "Народний глас" в броя си след произшествието. Очевидци на трагедията описвали страшния хаос, който настъпил

 след първите пламъци.

 Навсякъде тичали уплашени съседи, които искали да помогнат, без да знаят какво точно да направят. Самите пожарникари имали примитивна дори за тогавашните представи кола и не успели да потушат навреме пожара. Дъските на изгнилата сграда бързо почнали да се пропукват и пропадат. Всички почнали да се отдалечават панически от нея. Останал само един - Гюро Михайлов.  Той стоял неподвижен на мястото си, подобно на статуя. Пламъците го плашели, но много по-важен за него бил уставът, приет през 1879 г., който всеки войник бил длъжен да спазва. Уставът гласял, че часовоят не може да напуща поста си, догдето не го сменят. Дори и животът му да е в смъртна опасност.

Ето дословно какви били задълженията на часовоя:

„1. Внимателно да варди постта си и всичко, що му е дадено за наглеждане.

2. Да не напуща поста си, догдето не го сменят или приберат, ако и животът му да е в опасност.”

Единственият,

който можел да промени заповедта

 бил началникът на караулното отделение. В случая това бил Никола Костадинов. За да спаси часовия, той се втурнал през горящите стълбища към касата. Малко преди това счетоводителят на щаба Иван Костов също направил отчаяно усилие да го спаси. Той се покачил с големи усилия на втория етаж и оттам изтичал до стаята с парите. Показал се на вратата и съобщил на Гюро Михайлов веднага да излиза, ако не иска да умре.

Войникът обаче насочил щика на пушката си към него и казал:

„Без заповед на командира си поста никога няма да напусна!”

Но когато командирът му дошъл да го спаси, вече било невъзможно късно. В мига, когато Костадинов влязъл в стаята, дървеният под се пропукал и се срутил. С него пропаднали и Гюро Михайлов, и четиримата войници, които искали да му помогнат да излезе от горящото здание. Когато на следващата сутрин разчистили пепелта, от тях били

останали само овъглени скелети.

Парадоксално или не, но в знак на „благодарност” навремето потомците на героя именуват лудницата в Пловдив „Гюро Михайлов”. Може би по този начин наследниците му са искали да подчертаят странността на неговата постъпка, като нещо, което може да бъде сторено само от ненормални хора?! Така желанието да бъде увековечено имато на Гюро Михайлов, всъщност се обръща срещу самия него...

Наборе.бг