nabore.bg

Иван Вазов възпява подвига му в стихотворението си “При гробът”

Фигурата на Гюро Михайлов от неговия паметник в Пловдив

За днешните ни млади хора изразът: ” Стои като Гюро Михайлов” не говори нищо. Малцина от тях знаят кой пък е този Гюро! Не е така за пловдивчани, които имат внушителен паметник на Гюро Михайлов и другарите му – верни, предани защитници на  българския войнски дълг, жертвали живота си заради войнската чест.

        Централният площад в родния ми град Пловдив е своеобразно красив, интересен “конгломерат” от сгради  и паметници от различно време и в разнообразни архитектурни стилове. Налагащо място заема Пощата с часовника, където “си чукват срещи”  пловдивчани и гости на града. На юг се извисява високата сграда на бившия Партиен дом – там сега са административни канцеларии и залата на Оперното филхармонично дружество. Наблизо е хотел ”Тримонциум”. Днес той има друго име от новите си собственици. Интересен “вертикален” фонтан разхлажда площада на южния град. Красивата сграда на Военния клуб неизбежно привлича погледи,а вдясно от нея, пред  пищната и стара “Цар-Симеонова градина”стои паметникът на Гюро Михайлов и неговите другари: Никола Константинов, Илия Кръстев, Константин Аргиров и Димитър Петков.

       Кой е Гюро Михайлов, защо името му е станало нарицателно, защо са влезли в бита ни изрази, свързани с него?

        Новоосвободена България през 1878г. е разкъсана на две части – Княжество България и Източна Румелия с административен център Пловдив. На площад “Четвъртък пазар”, до река Марица, някога бил конакът на Изет бей – с голям двор /200 аршина/, с дълбок бунар, харемлък на три ката и две магерници /готварници/. През Руско-турската освободителна война сградата е била временна болница. След Освобождението там е настанена  градската община и щабовете на областната милиция, на жандармерията, на създаващата се българска войска от пловдивските дружини. Свиква се първият набор от български войници, които отначало са на квартири.  В града още няма казарма, затова войниците и офицерите получават малки суми от грошове за храна, за квартири.

Паметникът в Пловдив

В паянтовата сграда на третия етаж стоял паричният ковчег на щаба, охраняван от войници.  Няколко месеца след започването на войнишката си служба 21-годишният Гюро Михайлов,родом от с. Рахманларе - Розовец, бил пратен да охранява ковчежничеството.  Денонощната охрана пазела парите за новоизграждащата се армия. В нощта срещу 25.12.1880г – Коледа,на пост застъпват Гюро Михайлов и неговите другари. Гюро Михайлов, след служба от 3 месеца и 9 дни,  за първи път е на караул - втора смяна. В 11 часа вечерта на първия етаж на сградата избухва пожар – по неизвестна причина. Може би искра от камината е прехвръкнала и възпламенила старите мебели, а може би …?  Много съмнения и догадки се пораждат. Настава паника! Продавачите на вода /сакаджиите/ не смогват да доставят достатъчно вода за гасене на буйните пламъци. Съседните сгради са силно нагрети, обливат ги, за да не пламнат и те, и пожарът да вземе застрашителни за града размери. Събуден е Керестелов – началникът на милицията, който тичешком идва на местопроизшествието. Във вестник “Народний глас” на следващия ден пише,че с помощта на офицери е спасена касата, архивите и двете знамена, но пожарът не е потушен. Примитивни били съоръженията на тогавашната пожарна. Хаосът продължава. Пропукват дъсчените подове, всички бягат, събудените дежурни скачат от прозорците, нараняват се, чупят си крака, ръце, откарват ги в болницата “Св. Пантелеймон”. Гюро Михайлов е останал  неподвижен до касата – като статуя. Той спазил член 115 от Устава, приет през 1879г., който повелява:“Часовоят е длъжен:1.Внимателно да варди поста си и всичко, що му е дадено за наглеждане. 2. Да не напуща поста си, догдето не го сменят или приберат, ако и животът му да е в опасност.”

    Само началникът на караулното можел да промени тази заповед. Счетоводителят Иван Костов направил отчаян опит да спаси Гюро Михайлов,но той насочил щика си към него и казал: “Без командира си поста никога няма да напусна!”А когато началникът Никола Костадинов, втурнал се през стълбищата, дошъл, било вече късно – дървеният под се срутил и Гюро и четиримата войници, останали в горящото здание, погинали. Караулът станал жертва на воинския дълг.

   На 29.12. тялото на Гюро е намерено на поста, му, а останките на четиримата му другари  били близо до вратата, където имало и прозорче, което те не успели да отворят. И вратата  била заключена. Защо? От кого? Разследването водело следите до началника на материалното отделение капитан Фитсау – немец по произход.В смутното време, когато се провеждали търгове за доставка на дрехи и храни за армията, ставали много злоупотреби.Още повече, че Ковачев влиза в горящата сграда и казва:”От Нова година – нови сметки!” Този негов израз водел до догадки, че пожарът е дело на злодей, злоупотребил с пари от касата. Съмненията падат върху капитан Фитсау, който е преместен в Айтос - командирован като командир на дружина.  По – късно се  открива, че той е автор и на клеветнически статии във Виенския вестник “Нойе фрайе прессе” и следва неговото уволнение.

Стара гравюра за подвига на Гюро и другарите му

На 27 декември Гюро Михайлов и другарите му били погребани  тържествено в градските гробища с подобаващи военни почести. А Иван Вазов възпява подвига им в стихотворението си “При гробът”:

                 Спете тихо,служители прости

                 На дългът, на светата родина,

                 Мир на ваште страдалчески кости,

                 Чест на вашата скръбна гробница!

       Румелийското областно събрание отпуска пари за паметник на загиналите войници. На 6 юни 1882г. е осветен първият паметник, който представлява циментов пирамидообразен блок, в който са вдълбани имената на петимата герои.Но поради това, че паметникът не представлява достатъчно изтънчена творба, се заражда идея за по-достоен монумент.

   През 1905г. Борис Дякович предлага в южния край на площад “Съединение” /Четвъртък пазара/ да се издигне гранитна колона с имената на загиналите и да се издълбаят стихове от Вазовото стихотворение.Учредява се фонд, събират се пари. Българи, арменци, евреи  - 110 поделения от страната и 7 банки дават пари и сумата става общо 11,883,04 златни лева.

     Вторият паметник е дело на скулпторите проф. Никола Кожухаров, Мина Иванов и арх. Стойков. Няма обаче запазена фотография на Гюро Михайлов. Затова позира момче, което прилича на него. Това е Атанас Дюлгерски от с. Голям Чардак. Паметникът е издигнат на площад “Цар Крум” /близо до Католическата катедрала/,  който после, по идея на кмета Божидар Здравков, е преименуван на “Гюро Михайлов”. Освещаването става на 27 ноември 1938г. Тържеството е “манифестация на несломимия български дух, на ония добродетели, които е насаждала и продължава да насажда българската войска” – така пишат вестниците за събитието.

   Площад “Гюро Михайлов” и паметникът бяха много популярни и обичани  от старите пловдивчани. Там, на това знаково място, те си определяха срещи за лични и общи събирания и често казваха:”Ще стоиш, ще ме чакаш като Гюро Михайлов!”Така беше до прокопаването на тунела под Таксим тепе. Тогава, поради регулацията на центъра,  оформянето на булеварда, разкопките и подлезите,   площадът “изчезна”.

Мемориалът в с. Розовец, Пловдивско

През 1962г пловдивчани и гостите загубиха от погледите си паметникът на Гюро Михайлов. Отначало е бил поставен на плаца на Девети полк, после е бил на площад “Независимост”, следващата му спирка е в местността Гладно поле – близо до пътя за Първомай. Сетне пак го връщат в поделението – по идея на ген. Иван Желев. Там, пред паметника, връчват наградите на войниците. Генерал Семерджиев настоява паметникът на Гюро Михайлов да бъде приведен в ред и да има представително място в града на тепетата.Идеята се осъществява! Идва краят на “изгнанието” на паметника! Благодарение на 15-ина родолюбиви интелектуалци, между които са: Антон Здравков – синът на кмета Божидар Здравков,  д-р Боньо Бонев - син на легендарния пловдивски командир на Девети полк полковник Иван Бонев,  и  на тогавашния кмет на града Гарабед Томасян, паметникът на Гюро Михайлов, възстановен от многото премествания, намира  подходящото си място.  От 3 март 1994г. той вече е до Военния клуб на града.

     Името на Гюро Михайлов не бива да се свързва с безумна ограниченост, с безсмислено геройство, с ненужен патриотизъм. Това име е свято за нас, българите, за войниците. Гюро Михайлов и другарите му са символ на здравата войнишка дисциплина на българския войник, прославил родната войска и майка България в многобройни битки, боеве, войни!

Петра ТАШЕВА