nabore.bg

Тази година се навършиха 130 години от рождението на певицата

Гюргя Пинджурова през 50-те и 60-те години развива огромна концертна дейност

Народната певица Гюргя Гюрова Пинджурова е родена на 18 април 1895 г. в град Трън. Тя е най-малката сред шестте си братя и сестри. Певческият глас наследява от майка си, а от баща си, който бил майстор-зидар и добър  гъдулар, от него музикалността. Баща им починал млад и оставя децата сирачета. Пее още от малка, а на 12-годишна възраст изпълнява народни песни от сцена.

Паметникът на певицата в Трън

     Завършва Държавното музикално училище през 1917 г. при оперната певица Христина Морфова. С уредена държавна стипендия, постъпва в Пражката консерватория, където специализира оперно пеене. Няколко години е учителка в Трънският край, като се е придвижвала от село на село  яздейки кон.

    Забелязана от директора на радио София Сирак Скитник, от 1934 г. става сътрудник на радиото. След две години е хористка в Софийската народна опера. Малко след това пее на живо народни песни по Радио София. Излизат  за продажба и нейни грамофонни плочи през 1939 г.

Една от многобройните плочи на Пинджурова

По-известни нейни песни са: ''Гугутка гука в усое'', ''Чича рече да ме жени '', ''Омиле ми Ягодо'', ''Стоян през гора вървеше'',''Хей Балкан ти роден наш'', ''Закукала кукувица''. През 1927 г. става съпруга на цигулар-аптекар от Трън и се преместват да живеят в София. През 50-те и 60-те години на миналия век развива голяма концертна дейност в цялата страна и в  чужбина. През 1951 г. става лауреат на Димитровска награда, народен артист. Носител е и на ордените ''Кирил и Методий'' и ''Червено знаме на труда''.

Читалището в Трън носи нейното име

Гюргя Пинджурова умира на 10 ноември 1971 г. в София. Посмъртно е  обявена за ''Почетен гражданин на Трън''.

    На читателите на сайта Наборе.бг предлагам думите на известната песен ''Гугутка гука в усое'', изпълнявана на всеки концерт на Гюргя Пинджурова:

             Гугутка гука в усое,леле,

             невеста шета по дворе ,леле ,

             и на гугутка говори:

             гукай ми, гукай, гугутке.

             Кога съм била маленка, леле,

             и аз така съм гукала.

             Кога ме мама, решеше, леле,

             кога ме галеше,

             бело ми лице цъфтеше, леле.

             Кога ме тате носеше,

             бело ми лице цъфтеше, леле,

             тънка ми снага растеше.

    Д-р Мирослав ЛАЗАРОВ