nabore.bg

Архивите са живи

Любопитно: Густав Климт и неговата „целувка”

Изображението става емблематично за Австрия, с хиляди репродукции, превръща се в туристически хит и търговска марка

 

"Целувката" на Густав Климт (фрагмент)

 

Днес, във време на карантина*, когато се пазим, спазваме дистанция и не ни е позволена близост, а целувките са разрешени само онлайн, издателство „Кръг“ преиздаде в луксозно издание романа на Елизабет Хики „Нарисуваната целувка“. Книгата е празничен подарък за читателите и надежда за скорошно завръщане на нормалните порядки в живота. Всички изпитваме жажда за физическа близост, надяваме се отново да можем да се докосваме, да има прегръдки и целувки – израз на обич и любов, на най-хубави и съкровени чувства.

Цялата картина

 

Елизабет Хики ни разхожда из стара Виена в период от половин век – от1886 до 1945 година. Красива Виена е обичан град, привличащ туристи и артисти от цял свят сбогатия си културен живот, с вълните на синия Дунав, които танцуват Щраусови валсове, суханието на топли кифлички иароматно кафе.Р оманът ни въвежда в живота на аристократичната общност с многобройни артисти, композитори и интересни художници. Разказа на е интимната история на Емилие Фльогес големия австрийски художник Густав Климт. Емилие е най-малката от трите дъщери(след Полине и Хелене) на Фльоге –виенски фабрикант, производител на лули от пемза.Семействата на Фльоге и Климт, са близки. Три момчета и четири момичета са децата на гравьора-бижутер Климт, като и трите момчета стават художници. Густав е вече известен художник, когато бащата Фльоге му поверява за негова ученичка по рисуване12-годишната Емилие.Двамата остават заедно 27 години, до смъртта на Густав Климт, когато той е на 56, а тя на 44. Двете семейства се и сродяват.Хелене, една от сестрите на Фльоге,се омъжва за Ернст,брат на Климт, който скоро умира и Густав става попечител на неговата дъщеря.

Картината и днес предизвиква голям интерес

 

Между Емилие и Климт се поражда силна, но и трудна връзка, която е повече духовна, но най-важното е, че е плодотворна за творчеството на двамата. Густав Климт отначало учи рисуване при баща си, после завършва архитектурна живопис и създава рисунки и фрески в реалистичен академичен стил. Картините му са с библейски сюжети,а цветовете му –ярки и предизвикателни. Задно с братята си и други художници участва в декорациите на обществени сгради и театри във Виена, Карлови Вари, Риека, Райхенберг. Оформясе като водещ художник в империята. В 1888 г. императорът Франц Йосиф му връчва „Златен кръст“ за заслуги в изкуството. Но скоро Климт се превръща в художник-бунтар, около когото се събират творци – новатори. Появяват се нови модерни течения в изкуството, като ар нуво. Ражда се Виенският сецесион, чийто председател три години е Густав Климт. Той отказва държавни поръчки и започва да рисува портрети.След смъртта на бащатаи брат си е отговорен за голямо семейство, за вдовицата и дъщерята на своя брат. В този период стилът му на рисуване вече е променен коренно. Той става основоположник на австрийския модерн. Символизмът завладява творчеството му. Климт започва да рисува поръчани портрети – предимно женски.Често платната му предизвикват скандали. Във Виена се носят приказки за отношенията му с жените, които той обича, но те него също. Повечето от тях са негови модели, но се превръщати в мимолетни или дълготрайнилюбовници.Легенди се разказватза децата, които са се родили от извънбрачните му връзки. Тяхната бройкасе движи от 3 до 40!

Емилие израства с Климт, край него тя се запознава с прочутите виенски творци – художници и композитори. Става търсен модел, известен дизайнер на модни облекла. Заедно със сестрите сиимасалон и фабрика за платове.Емилие е била силно влюбена в Густав Климт, но отношенията им оставатплатонични. Той не й предлага брак, тя се терзае, даже посещава сеанси на Зигмунд Хройд, където на прочутата кушетка получава съветида стане по-самостоятелна и да живее по-далече от Густав. Художникът също обича Емилие през целия си живот, но гледа на нея като на близка приятелка, а след смъртта на майка си и като на майка.Счита, че не е създаден за брак и семейство.Когатоумира, 14 жени претендират за наследството му, водят дела, че той ебащана децата им. Четири от тях успяват да докажат това в съда. Но по закон Густав Климт оставя на Емилие платната и скиците от ателието си, а тя се обявява за негова муза и „единствена жена в живота му“!

Художникът Густав Климт

 

Густав Климт прави няколко портрета на червенокосата Емилие, но „Целувката“ е най-известната мукартина, за която тя позира. Платнотое от „златния“ му период, наречен така заради техникатана рисуване, далеч от абстракционизма и сюрреализма, но с необичайно използване насребро, злато, олово.Климтпревръщапортретите на жените викони. В 1908 г., когато на изложба във Виена е показанакартината „Целувката“ или „Влюбените“, платното с квадрат 180/180 см. предизвиква възхищение.Картината се приема като икона на любовта, а женатае изобразена като сирена. В мъжа, който я целува нежно по бузата, Климт рисува себе си, но лицето му е в профил и ескрито от косите. Една година Густав Климт довършва „Целувката“, поправя левия й ъгъл, изправя анатомическата грешка в коленете на жената и от 1909 година платното е в експозицията на Държавната художествена галерия в замъка „Белведере“ .

Сюжетът от картината отдавна влезе в търговията

 

„Целувката“ става емблематична картина за Австрия, има много репродукции, превръща сев туристическихит, в търговскамарка. Много и разнообразниса сувенирите (чашки, чиниики, шалчета, даже папионки за кучета), щампирани с прочутата климтова целувка. В 2003 г. саизсеченизлатни монети с фрагмент от „Целувката“, а на обратната страна (реверса) е портретътна Климт.

Чаша за чай с "Целувката" на Климт

 

Романът на Елизабет Хики излиза през 2005-та. Същата година е създаден и филм за Густав Климтс участието наДжонМалкович. В 2012 година, по случай 150 години от рождението на Густав Климт, в замъка „Белведере“ Виенската филхармонияи Държавната опера представятбалетен спектакъл „Целувката“.

 

Петра ТАШЕВА

 

------

* Статията е писана по време на епидемията на Ковид-19 преди години. Петра Ташева бе постоянен автор на сайта, но за съжаление вече е покойница.