nabore.bg

Високо горе в планината,

облегнат на гористи склон,

притихнал и самотен в тишината,

стои вековен,стар заслон.

До него блика и бълбука,

с пенливи сребърни води,

под бъзов храст блещука

поток сред изумрудени треви.

Край него вие се пътека

и спира пред забравен гроб,.

на дървен кръст едва личеха

изтрити букви със надслов:

„тук почива нашата Мария-

за нея ще тъжиме ние,

тя на живота си посегна

и в гроба доброволно легна…”

И нищо друго,тъй било е,

че хора,църква и закон

не дават милост и подслон

на самоубийците презряни,

за тях сълзи не са проляни.

И само стария заслон

на клетата Мария дал подслон,

а горските цветя наоколо цъфтят,

самотния й гроб красят.

Тук беше толкова спокойно,

така красива планината,

че си помислих:”по достойно

не е ли до Марииния гроб

да бъде моя дом последен,

а не да чакам старостта

да ми отнеме младостта

и да ми грабне радостта?”

Отнякъде подухна вятър леден

през клоните премина на гората

и в отговор на мойте мисли,

ми каза сякаш „не,върви,

далеч е още старостта,

порадвай се на младостта,

а щом удари твоя час,

сама при теб ще дойда Аз.

 

 Грешница

 

Изчезват от живота ми приятели и хора,

един след друг изгубват се в мъглата,

с годините се свива кръгозора

и ето вече близо е Стената,

отвъд която никой не се връща

и мислите приживе

 в материя се там превръщат.

 

Не ме е страх нататък да отида,

да се отърся от домашен прах

и всичко със очите си да видя.

 

Да си стоя във къщи със престилка

за мене беше унижение,

аз имах по-голямо вдъхновение

от туй да мия подова настилка.

 

За грешница в живота си минавах

и нищо земно аз не подминавах,

обичах пътищата,свободата,

а също любовта и красотата,

привличаше ме всичко екзотично,

от  всичко вземах хаотично.

 

Бях груба,деспотична зла,

но исках ли,бях мила и добра.

Пилеех чувства и пари,

а след това в лишения изпадах,

но никога по гръб не падах.

 

Да ми съчувстват беше немислимо,

това в сърцето ми е място най-ранимо,

не се покланях и не лазех ниско,

проблемите в лицето гледах близко.

 

За нищо никога не съжалявах,

обидите обаче не прощавах

и със презрение си отмъщавах.

 

Живях тъй както исках

и всичко от живота аз изстисках,

сега спокойна съм и съм готова

да тръгна към Стената

за срещата със Сатаната.

                                       

Сигурност 

 

          На съпруга ми Димитър

 

Изгубя ли се някъде във мрака,

аз знам,че има светлина

и тя ме вика,и ме чака,

от теб струи,от твойта доброта.

 

И мъка непосилна,ако ме обземе,

пред теб отварям своята душа,

а тя балсам от теб ще вземе

да мога да се утеша.

 

Да,сигурна съм- в радост и тъга

на тебе мога да разчитам

и на приятелската ти ръка,

нали така,защо ли питам?

 

Заблуда

 

Веднъж,тъй както си вървях

във ямата край пътя кален

безценен камък аз съзрях

сияеше той с пламък ален.

 

Той беше тъй красив в калта,

така на слънцето блестеше,

че погледа ми прикова,

със багрите си той искреше.

 

Наведох се без дъх,стаено

и взех го в длани аз –

оказа се стъкло червено

от бутилка квас.

                             

Земен рай

 

Аз все сънувам,че съм на морето

и плувам в сини дълбини,

и връщам се отново там където

градче е кацнало на белите скали.

 

То носи име на светец – зове се Свети Влас.

 

И сгушило се защитено

от планината със зелените коси,

а пък морето приглушено

своите легенди му шепти.

 

Така ме омагьоса всичко тук,

че сили не намерих да замина.

И аз реших – във този земен рай

ще доживея своя край.

 

 Мнемозина*

 

Когато вечер си стоя сама,

до огъня полуизгаснал

и  сенки се прокрадват у дома,

излизам вън,под ореха израснал

като огромен,мощен страж,

във мойта самота да ми даде кураж.

Тогава Мнемозина тихо идва,

със пръсти бледи сочи ми назад.

И виждам свойте грешки и победи,

добрите намерения,

обиди,болки,огорчения,

неправди,но и светли дни.

Любов  и гняв и състрадания,

напразни,голи обещания,

до смърт понявга  отчаяния,

а после токова очарования

и  разкаяния,съмнения,терзания.

От нежност – радостни сълзи

и весели,щастливи дни.

Възходи и падения,

компромиси   и страхове

и унижения,и поражения,

а после обич,уважения

И страшни и ужасни погребения

на скъпи хора и на идеали,

на принципи,на съвести и на души.

И тъй до тези тъжни дни.

Аз ужасена,гневна

се обърнах към гостенката си

във този късен час,

а тя усмихна ми се със усмивка бледна

и ми прошепна:та всичко туй

Не го направих аз,

а ти – човешка рожба слаба –

грешна,но с душа ,понякога дори добра.

                                    

Марина ДИМИТРОВА

 

-------

*Мнемозина е богинята на спомените