nabore.bg

Нашите баби предупреждават: Лесно гащовно, трудно къщовно!

Чуя ли нежното гърлено гукане на гугутките, знам, че съм си у дома – в България! И по-точно - в родния ми град Пловдив. Само там това силно, но и задушевно гу-гуууу-гу е така мило и гальовно. Само там то е съпровождало ранното ми ставане, изкачването на близкото тепе Бунарджика, където като студентка във ваканциите си посрещах първите слънчеви лъчи. Там се зареждах  със свеж и прохладен въздух, с енергия, с която през деня прочитах, направо изяждах хилядите страници за поредния си изпит. Компания ми правеше тогава сладкото гукане на гугутките, свили рехавите си гнезда в клоните на дърветата на хълма. Слушах ги и не усещах как “превземах” височината, как неусетно серпантините на пътя свършваха и се озовавах горе, на върха на тепето, от където се виждаше любимия ми град в лека лятна мараня.

   И в София имаше много гугутки, но в последните десетилетия не се чува гукането им. Кой прогони тези красиви птици? Казват, че мобилните телефони, устройствата за тях, им вредели. Не знам – винаги е тревожно, когато изчезнат обичайните за нас околни птици, насекоми, мушички. Защото ние всички сме в една природна общност.

       Това лято, на морето, в двора на къщата, в която бях отседнала, чух отново сладкото гу-гуууу-гу. Сърцето ми трепна, затърсих с очите и с душата си гнездото на птиците. Видях ги! Малките сивички птички с по-тъмни гръбчета, с белите оперения на връхчетата на крилете се суетяха около гнездото си – навярно се разменяха при мътенето на яйцата си. Знам, че тези птици са моногамни, помагат си в измътването и изхранването на своите “дечица”. Заследих ги и всяка сутрин чаках песните им, наблюдавах ги с усмивка и с интерес. Бях “в добра позиция” - балконът ми гледаше право в тяхното обиталище. Тези красиви птички, тяхното гукане разнообразиха  летния ми отдих. Те отново ме върнаха в Пловдив, в младите ми години, когато “концертът” на гугутките ми помагаше за изпитите.

   Казват, че и в София отново са се появили гугутки. Дано! Дано се е оздравил въздухът около нас, за да заживеем пак заедно ние, хората, и гугутките.

        Гугутката е птичка, която нашият народ обича много, възпял я е в песните си като нежно, гальовно същество. Тя е дошла в Европа от Индия преди около 300 години. Имре Фривалдски  я описва за първи път  в България – видял я в покрайнините на родния ми град Пловдив. Птичката зимува тук, при нас, не отлита на юг. Търси си храна по парковете и градините, в селскостопанските дворове.

   Слушам гукането на гугутките и в душата ми звучи песента, която пееше незабравимата Гюрга Пинджюрова “Гугутка гука в усои”:

   Гугутка гука в усои, леле,

   Невеста шета  по двори

   И на гугутка говори:

   Гукни ми гукни, гугутке.

   И аз съм така гукала,

   Дорде съм била при мама,

   При мама, още при тато…

   По-нататък в песента се пее за хубавия и спокоен живот на младото момиче в бащината къща, където снага, лице, коси - всичко  у него е сияло в красота от спокойствието, което му е било осигурено в бащината къща и от родителската обич. За жалост хубостта на момичето е повяхнала, след като се е задомило. Либето не е осигурило същия спокоен и безгрижен живот на своята млада невеста.

     Гугутките са за народа ни олицетворение на здравия съпружески живот. Когато двама млади свият семейно гнездо, когато в мир, сговор, в обич потичат техните дни, когато задружно отглеждат своите деца, нашият народ казва: ”Живеят си двамината като две влюбени гугутки!” Тогава се чува нежният шепот на влюбената жена, закриляна от сигурните и обичливи ръце на своя стопанин. После идват и дечицата на младата двойка! И се чува бебешкото гукане, което е сигурният символ на  семейното щастие!

   Добре е майки, баби да учат младите си момичета преди да се задомят да се вглеждате в качествата на своите кандидати. Да опознаят  младежите, с които общуват, да разберат дали са грижовни, дали умеят  да осигуряват спокойствие, комфорт на близките си. Могат ли да поемат  с мъжка устойчивост житейските тежести, могат ли да бранят любимите си от удари. Ако усещат  колебания, да не бързат със сериозно обвързване. Бабата на нашата талантлива и самобитна писателка Бойка Асиова така предупреждавала своите дъщери и внучки: “Лесно гащовно, трудно къщовно!” На днешен език казано: не само леглото, не само сексът правят доброто семейство! За здравия съпружески живот се иска голяма и сериозна подготовка и много добри човешки взаимоотношения.

   Осъзнаваме ли ние, че птиците и животните ни дават  пример за живот? Ние всички сме в една природна вселена, всички сме деца на майката Природа. Всички живи същества, всички твари на земята сме свързани, зависими сме един от друг. Хармонията в Природата, хармонията в нас се нарушава, ако не се зачитаме, ако взаимно не си помагаме, ако не се грижим един за друг.  Животът ни е миг, частица от вселенския Космос и, ако не го живеем смислено и задружно, няма да усетим неговата същност, няма да чувстваме  насладата от белия и красив свят!

Петра ТАШЕВА