nabore.bg

Докторът канеше в своето предаване поети, писатели и учени, които гостуваха на града

В Ловеч всички познаваха водещия от местното радио д-р Асен Аврамов

Ловешкият журналист д-р Асен Аврамов е роден в местното село Каленик на 6 февруари 1941 г. Дипломира се като ветеринарен лекар след завьршването на Висшия  ветеринарномедицински институт в София.Като студент е публикувал свои творби вьв  вестниците ‘’Пулс’’,’’Народна младеж’’,’’Литературен фронт’’ и в сп.’’Родна  реч’’. Установява се да живее в Ловеч и работи като журналист в регионалните вестници   ‘’Заря на комунизма’’,’’Народен глас’’,’’Стремление ‘’ и ‘’Фактор’’.Впоследствие  дьлги години е рьководител на общинското радио ’’Ловеч’’.

Една от книгите на д-р Аврамов е историческата "Пет кървави изповеди"

Автор е на книгите ’’От песни целуван’’/1993/, ’’Живи орени ‘’/1996/,’’Звездни зьрна’’/2000/,’’И тьжно и смешно’’,’’Татко’’/2001/,’’Пет кървави изповеди’’,’’Големия  принц’’-ектении от Божия рог /2002/,’’Прозорци’’/2005/, ’’Интервюта’’, ’’Мечтите   умират’’/2006/-публицистика,’’Правдата е кривогледа’’/2007/ и др. Журналистиката  беше не само професионален пьт на д-р Асен Аврамов. Тя го зареждаше  творчески с  теми, образи , герои.Пред микрофона на радио Ловеч, той канеше поети ,писатели,    учени и видни общественици , които  гостуваха на града.  Негова  неизменнна  спьтница  през годините, беше поезията. Поетът Матей Шопкин написа за него ’’че е роден поет, чиято душа е озарена от светлината на Божията  искра’’.  А друг поет - Евстати Бурнаски  допьлни ‘’от неговите творби лъха непрестореност и доброта , характерни  за  щедрите  сърца’’.

Стихосбирката "Големият принц" на д-р Асен Аврамов

Асен Аврамов ,често казваше,че поезията е мълчалив  разговор с тишината, вярваше в думите като род, семейство, родова памет,вярваше в България, в любовта и в  човешкото  достойнство. Той бе член на Съюза на българските писатели.

    Асен Аврамов напусна този свят на 23  декември 2009 г.След него останаха неговите книги послания, тревогите му, които са тревоги и на поколенията българи в кръстопьтното време на  промените.

Д-р Мирослав ЛАЗАРОВ, пенсионер

 *** 

А ето и едно стихотворение на д-р Асен Аврамов:

Призвание

На Гео Донев

Призваните тръгнаха,

продьлжиха избраните.

От мокрите думи-дъжд ги вали

от ветровитите-вятър отвява,

но нали са избрани,

вървят по сами, а хляб носят за двама.

И до некаква кота незрима,

преговорени от думи неказани

чуват: ’’Тук  се умира ‘’.

Продължават други

От съдбата белязани!

Д-р Асен АВРАМОВ