Литературен мегдан
- search
- Всички
Гости
Аз не познавам любовта. И двора.
От детството безкрайно е сърдита.
Откърмена съм от кръвта на хора –
прегърбени, и от живота свити.
Изнизват се години – диви котки,
подушили гнездото, малки птици.
Мечтите плуват в океан от лодки.
Високо е върхът. Два реда жици.
Изкачвам аз дървото на живота
и клоните се чупят като кости.
А на върха, в гнездото пърха ангел
и чака своите самотни гости.
Молитва
От иконата ни гледа благо
или строго, с мръкнали очи.
На главата ни ръката слага,
стопля ни, пречиства и личи,
че сме имали молитва с Бога,
и в душите, скрили светлина.
Той един е, а душите много.
Едно слънце. Майката една.
Никой
Никой не тръгва доволен,
весел от своя живот.
Никой не е дообичал,
гърчейки се като скот.
Не е достигал мечтите.
Щастие не е видял...
Тази искрица в очите,
няма човекът от кал.
Гузна е нашата съвест.
Гузно на гроба мълчим.
Плачем и пращаме вести.
С думи и плач се тешим.
После – словесни шамари.
С близки имота делим.
Мъртвият веч е забравен.
И под земята крещи.
Вицове
Устните на дяволските Юди
по челото праведно поникват.
Голите от рая са прокудени,
на земята с кръста си да свикват.
Боже мой, на пръсти съм във храма.
В купола очите ми изтичат.
Дай ми в делника самотен рамо,
щом молитвите към теб изричам.
Твойто слово е мая за хляба.
С жито храня райските ти птици.
Аз съм тука, с две очи ограбени.
Ангел палав ти разказва вицове.
Чайникът свири
Чуваш ли, мамо,
от вик оглушаха звездите.
Вик пронизителен
пръска небесните вени.
В ниското долу гнездата преплитат мъглите.
Клони намятат там призрачни бели премени.
Тук ли си някъде. Чувам гласът ти да шепне.
Свещ ти запалвам и моля духът ти да стихне.
Вятър пердето разклаща, крилцето му трепне.
И пеперудата нощна в бял ъгъл притихна.
Искам в съня да живееш.
И век да си с мене.
Слагам на масата чаша,
и чайникът свири.
Вечер луната прилича на теб,
тихо стене –
с черга от лунна пътека,
която ме дири.
Първолета МАДЖАРСКА, Перник