nabore.bg

Днес можем само да гадаем каква би била идейната еволюция на героя на ВМРО, ако не беше загинал

Идеологът на ВМРО Гоце Делчев

Необходимо въведение: Настоящият текст на автора Александър Кертин е част от изследване върху  т.нар."македонски въпрос", който е само един от аспектите на "вечния" Източен въпрос. Това не е поредно изследване от един и същи вид, а опит за нов подход към "въпроса". Обектите на изследване не са на събитийно разнище (геополитически, държавно-политически и революционни действия), а в сферата на менталното, на националното въображение, казано най-общо. Именно поради наличието на тази субективна реалност, при наличието на обща теория, има много национализми, по-точно, много уникални национални идентичности. (Един от най-авторитетните теоретици на национализма, Антъни Смит, говори в едно интервю дори за "селски" национализъм.)

   Национализмите могат да бъдат разбирани само ако действително се интересуваме от националното въображаемо на "другите" и схващаме сложната динамика на неговото формиране и възпроизвеждане. В такъв случай ще можем да разбираме и възможните обратни, деструктивни процеси - на ерозиране, фрагментиране и разпадане на една или друга национална идентичност, включително на собствената.

   В процесите на формиране на националната идентичност ключова роля играе образът на Героя като личностен символ за самоидентификация. Тези личностни символи имат различна "котировка" през различните епохи и в различни контексти.Това се отнася в най-висока степен за някои близки нам нации и техните Герои -  Гоце Делчев за македонците, Анте Павелич за хърватите, Степан Бандера за "новите" украинци.За символната функция на вторите двама съвременния геополитическия контекст, колкото и парадоксално да е на пръв поглед, е изнънредно благоприятен. Не е такъв той за Героя Гоце Делчев.А докато днес спорим яростно за етническата му принадлежност, исторически формираните нациналните идентичности и на българи, и на македонци стават все по-нестабилни и вътрешно-конфликтни - "земетръсна" основа за повъхностно мислените партийно-политически и институционални кризи.

   Настоящият текст дава само бегла представа за нивото и обхвата на анализа, проведен в изследването, но е най-разбираем като отделна част от него. А ето и самият откъс от изследването:

Ето че накрая се изправяме пред основния  „камень преткновения“ – Гоце Делчев. Защо накрая, след като той стои в началото? Нали когато говорим за ВМОРО, мислим за Гоце Делчев, макар че той не е сред основателите му. Тъкмо затова, защото той е в „началото“, но в друт смисъл на тази дума – като основен личностен символ в македонската национална идентификация и като основен ориентир за всяка национално-идеологическа и социално-политическа дейност. За да разберем защо образът на Гоце Делчев е фокусът на всички конфликти на интерпретациите, ще си послужим с дефиницията за Героя на полския социолог Стефан Чарновски, която цитирам по бележките към статия на културоложката Антонина Клосовска:

   „Героят е представител на група или кауза…той въплъщава основните принципи на устройството на групата. Благодарение на героя групата се консолидира като човешка общност, докато в същото време героят онагледява правото на групата на онова, в което тя вижда гаранция за своята дълготрайност“.

   Антонина Клосовска - „Героизмът и личностните символи на културните ценности“, в: Идеи в културологията, т.1, С.1990 г.

  Можем да обобщим думите на Чарновски с метафората „крайъгълен камък“. И да добавим, че днешният спор е за „крайъгълния камък“  Гоце Делчев, не за онзи от времето на писмото до Никола Малешевски.

 Гоце Делчев (вляво) с приятеля си Гоце Имов като юнкери

Гоце Делчев не е писал систематизирани политико-философски трактати, какъвто е, например, „Политическото верую на македонците“ на Владислав Ковачев. Но има разсъждения в неговите писма, в които можем да открием смислови еквиваленти на основни тези на Томас Пейн. Роден и живял първите години от живота си като англичанин, Пейн е един от емблематичните представители на американския „народен“, антимонархичен национализъм и автор на два негови основополагащи текста: „Здравият разум“ и „Правата на човека“. Във втората книга той обосновава не толкова приоритета на индивидуалните права, както мнозинството ги разбира днес – като индивидуална автономия, дори като независимост от всички – а като „самоуправление“ или, както го нарича той, „представително управление“.

   „Всяко управление, което не действа на принципа на републиката или, с други думи, не превърне  в свой основен и единствен предмет, res-publica /букв. обществените дела - А.К./ в свой основен и единствен предмет, не е добро управление…Републиканското управление не е нищо друго освен управление, установено и провеждано заради обществения интерес, както индивидуален, така и колективен /поч. от мен - А. К./   Томас Пейн – „Правата на човека“, 1792 г.

Диплома от екзархийското училище в Ново село, Щипско, днес в архивите в градския музей в Щип. В него Гоце Делчев е бил преподавател по естествена история, география, геометрия и геометрично чертаене.

За да бъде разбран паралелът, който правя, най-напред ще цитирам писмо на Делчев, в което е изразено отношението му към един агент на „държавния национализъм“ - върховисткия войвода Дончо Златков, към привържениците на българското правителство и към самото правителство.

„Никола,

Всичките досега изпратени писма приел съм ги навреме, но разни причини ме правеха да не отговарям нито на едно. Никогаж не бих желал да получавам писма с съдържание, каквото беше на днешното писмо. Когато нещастието се явява на сцената, то не се задоволява само в един край, в един кът да играе, а иска колкото е възможно по-широко пространство да заеме. Не само слухът за улаванието (ако е, разбира се, верен) е поразителен, но много по-грозен с явява Дончо с своите герои. Надали има народ, който толкова много да е търпел от своите синове изроди, колкото македонския!...Що да се прави? ...Добре си направил, че си дал такива наставления на габровските селени. Горките — претъмнело им, искат по-скоро да се избават.

Писваш ми за телеграмите, пратени против началника; българските партизанства са такива, че човек отвращава се и от честните елементи, и от привържен[и]ци на правителството, и [от] самото правителство. Нека началника не се страхува от уволнение, защото не верват на депешите; разбойника знае, че е и другарите му са разбойници.

Ако можеш, пиши на Казанджиев да проводи тютюна по Ст. Костадинов, когато намине за насам от Кочариново.

Подир 4—5 дни може би ще заобиколя при вас. Наскоро ще се пратят и 13-те мартини и други 100 кримки и др[уги] некои работи.

 С братски поздрав

Ахил

97 годи[на]

София, 22/IV

В друго писмо, от което ще циритам съществената  му част,  опозицията „народен протонационализъм“ - „държавен национализъм“ е още по-ясно откроена.

„Кюстендил

97 г. 4и май

Никола,

Тежко е човеку да има работа с шарлатани, каквито са тукашните управници; горко и нам, че нуждата не е тласнала да търсим помощта им; но какво да се прави, „удавений за сламка се лови”. Зная го, че властта е символ на измамата, насилието, грабежът, но, казвам ти, нашата нужда е диктувала да се обърнем към такива политически хамелеони. Много лесно се поставям в положението на всичките куриери, които са напуснали домашните си работи и пак празни да се върнат; но нема кой да се постави в моето положение, който, лишен от силата с едина замах да отмъстя на такивато безчовечни акробати и с гордост да напредвам [?] в идеята, която е станала беззащитна и безсилна жена за тез мерзавци.

Писваш ми да ти телеграфирам да заминеш в София, за да се ускори пращанието. Знай, че си безсилен пред техните усмивки (скрити подигравки) и голите им обещания; ще се върниш по-бос, отколко[то] си бил преди. Гешефт, гешефт и пак гешефт — ето ти всичко. Нека мълчим, нека тайно сълзи роним, нека проклинаме всичко живо, погребено в грубия интерес, захласнато в материализма. Малко съм очаквал, много съм намерил. Не ми требва след смъртта да отивам в огнените пещи на мъки: тук много, много по-тежки, по-грозни, по-жестоки са покрили душата ми. Ще удари утренната заря и за нас, па тогава тежко им...

Ето туй е отговорът ми, те са думите, които вместо по телеграфната жица, нека минат през чувствителните ти струни и се отпечатат в твоята душа под надслов: гони управниците, мрази и въставай против всеки властелин“….

 С братска целувка:

Ахил

      Какъв е Гоце Делчев в тези размишления, споделени с близък човек – българин или македонец? В този текст това е без значение, можеше да бъде и албанец. Социал- революционер, крайно „ляв“ политик, едновременно и анархист, и националист. В идейно-политически план той стои до Ботев, по-отношение на революционната му стратегия – до Левски.

    Симеон Радев казва, че умът на Гоце Делчев бил изкушаван от „всички крайни блянове за преустройство на обществото“. Кои са те по-конкретно? Писмата на Гоце Делчев са израз на определен опит, който обаче звучи като отзвук на социално-революционните схващания, детайлно и систематично изложени в „Държавност и анархия“ на Бакунин /доколкото при него може да се говори за систематичност./. Когато се обявява против властта на „учените“, имайки предвид преди всичко Маркс, същевременно той изказва убеждението, че народът трябва да бъде образован. И продължава:

  „…в съответствие с това убеждение, ние не само нямаме намерение и нито най-малкото опит да наложим на нашия или на някой друг народ някакъв идеал за социален ред, прочетен от книги или измислен от самите нас, но с убеждението, че масите носят в себе си собствени, повече или по-малко изработени от историята инстинкти, свои  непосредствени нужди и свои стремежи, съзнателни и несъзнателни, всички елементи на тяхната бъдеща нормална организация /подч. от мен – А.К./, ние търсим този идеал в самите хора; и тъй като всяка държавна власт, всяко правителство, по същество и в своето положение, поставено извън хората, над тях, неизбежно ще се стреми да ги подчини на заповеди и цели, чужди за тях, ние се обявяваме за врагове на всяко правителство, държавна власт, врагове на държавата.организация като цяло и ние смятаме, че хората могат да бъдат щастливи и свободни само когато се организират отдолу нагоре, чрез независими и напълно безкористни връзки и независимо от всяко официално попечителство - но не и от различни и еднакво свободни влияния на хора и партии – само тогава ще могат да създават своя собствен живот ... Това са убежденията на социалните революционери и за това ни наричат анархисти. Ние не протестираме срещу това име, защото наистина сме врагове на всяка власт, защото знаем, че властта действа също толкова развратително върху тези, които са внедрени в нея, както и върху тези, които са принудени да й се подчинят.“

   Михаил Бакунин – „Государственость и анархия“ https://www.litmir.me/br/?b=2449&p=1

   Оттук, понятието „нация“ при Бакунин има подчертано антиетатистки смисъл.   „Според него - пише Жан Препозие -  отечеството напълно очевидно съставлява реалност. Патриотичното чувство на масите изразява едно естествено отношение. Далеч от това да почива върху обикновена абстракция, това чувство, напротив, е резултат от физическата и биологическа привързаност, която индивидите и народите питаят към формиралата ги географска и човешка среда.“

    Жан Препозие – „История на анархизма“, С., 2009 г.

   /Проблемът за влиянието на бакунизма върху революционните движения в нашия регион,  достатъчно обемен и сложен, изисква самостоятелно разглеждане./

Писмо на Гоце Делчев до Никола Малешевски: „Отцѣпленията и разцѣпленията никакъ да не ни плашатъ. Действително жалко е, но що можемъ да правимъ, когато си сме българи и всички страдаме отъ една обща болѣсть! Ако тая болѣсть не сѫществуваше въ нашитѣ прадѣди, отъ които е наследство и въ насъ нѣмаше да попаднатъ подъ грозния скиптъръ на турскитѣ султани…"

Гоце Делчев поддържа връзка и взаимодейства с българските анархисти Петър Манджуков /племенник на Натанаил Охридски/, Слави Мерджанов и Петър Соколов, /последните двама са съответно от Карнобат и Кюстендил/. За кратко и тримата са в неговата чета. Известно е, че Делчев се самоопределя като „анархист по душа“, но той става такъв и по своите възгледи. Петър Манджуков  донася от Швейцария две брошури – едната на известните френски анархист Жан Грав, другата съдържа речта на Емил Анри пред френския съд. Превежда ги и след като писателят Георги Стаматов одобрява превода, Гоце Делчев ги публикува.

   От тази реч ще цитирам само няколко реда, въпреки, че във връзка с възгледите на Делчев тя трябва да бъде прочетена цялата.

   „Днешното поколение учители твърде често забравят едно нещо: животът, с неговите борби и поражения, циничност и беззаконие, безцеремонно отваря очите на тези, които го игнорират. Това се случи и с мен, както се случва с всички. Мене ме учеха, че животът е лек, че неговите врати се разтварят за този, който е умен и енергичен, докато моят опит показваше, че само циниците и блюдолизците имат шанса за място на първия ред.

   Мене ме учеха, че нашите социални институти са основани на справедлистта и равенството, а аз не виждах наоколо нищо друго освен  лъжи и измами.

  С всеки ден илюзиите ми се стопяваха. Където и да отидех, навсякъде виждах как за едни хора са  отредени страдания, а за други – безгрижие и радост. Бързо разбрах, че тези велики слова, които ме учеха да почитам: чест, преданост, дълг, са само маска, прикриваща най-срамни подлости.

   Фабрикантът, натрупал колосално състояние от труда на работниците, лишени от всичко, бил благочестив джентълмен. Депутатът и министерът, чиито грабливи ръце са винаги протегнати за подкуп, били честни служители на обществото. Офицерът, който изпитва новия тип винтовка върху седемгодишни деца, бил изпълнявал своя дълг и е публично награден от председателя на Сената! Всичко, което виждах, ме възмущаваше и моят разум  бе привлечен от критиката на днешната обществена организация. Тази критика вече звучи толкова често, че сега не е нужно да я повтарям. Достатъчно е само да кажа, че аз станах враг на обществото, което смятах за престъпно.“ https://telegra.ph/Rech-EHmilya-Anri-03-01

   Анархисткото схващане за „свобода“, което включва както „свободната федерация“, така и терористичните акции обаче не определят същността на Делчевата  революционна стратегия - тя е демократична. Освобождението за него не е единичен силов акт, а политически процес. Подготовката на въоръженото народно въстание трябва да върви  успоредно с революционното възпитание - поне част от населението трябва да е усвоило модерните политически понятия. Тяхното приложение в определени, винаги специфични условия, е именно и създаване на нация. А употребата на динамита е по-скоро символично действие – то трябва да покаже както на османските власти, така и на великите сили, че имат работа с непримирими борци за политическа и социална свобода. 

 Урната с костите на Гоце Делчев в „Илинденската организация“, останали там до 1946 година

В едно от писмата си до Ефрем Каранов Гоце Делчев изразява напълно ясно разбирането си за „деликатността“, както пише той,  на  подготовката за всеобщо народно въстание:

„Господин Каранов,

  Нема по-света, но и по-деликатна длъжност от тая, с която сте се нагърбили. Думата ми е за председателската длъжност в Кюстендилското дружество. Тя е света, защото сте поставени да ръководите едно дружество, целта на което е света: да избави милиони хора от ноктите на тиранията; да оправи съдбата на толкова злосчастни души. Деликатна е пък затова, защото една малка грешка, една необмислена ничтожна постъпка влече подире си затваряние по влажните зандани, бесилки, проливане напразно свежа и млада кръв и пр. Малцина са тези, които се натоварят с тази толкова трудна длъжност, па и не всеки може да се нагърби, защото тука се касае за избавлението или още по-озлочестявание на цел един народ. Тая длъжност, колкото по-голема признателност донася на тоя, който я изпълнява добросъвестно, обмислено и разумно, толкова и пък повече проклятия народни спечелва този, който гледа леко на всеко едно предприятие, отнасяще се за целта..…

   Преди неколко недели г-н Чакъров бил се явил с офицерска форма (чин поручик) в Виница с намерение да провъзгласи вътрешно въстание. Благородно намерение! Нема по-спасителен цер от тоя, с който се е заел Чакъров. Освобождението на Македония лежи в вътрешното въстание. Който мисли другояче да се освободи Македония, той и себе си лъже, и другите. Но кои са те, които ще се вдигнат сега на въстание? Г-н Чакъров ли? Ако въстанието може да се повдигне с 1—40 души, то Македония отдавна щеше да бъде свободна държавица. /А.К./ Но понеже това е невъзможно, а требва народ, то какво требва да се прави? Требва тоя народ да се събуди от петвековния дълбок сън, който [е] направил македонеца доста дебел в съзнанието за човешки правдини. И то ако не целия народ, поне една част от него, та тогава, вместо да търси г-н Чакъров 40 души, ще търсят него 400, за да застанат под неговото знаме. Не стане ли това и се провъзгласи въстание, жално ще бъде за народа, тежко и горко за виновника. Жално е, защото напразно ще се изгубят най-млади сили (едни по зандани, други по бесилки), ще се остават невинни македонки на произвола на скотските и жестоки страсти на диваците и най-после ще се остават под ятагана на азиатеца 5-годишни деца и 70-годишни старци и за всичко това виновника ще бъде отговорен и пред съвестта си, и пред народа, и пред историята.“

    ..............

   Днес можем само да предполагаме каква би била идейната еволюция на Гоце Делчев, ако не беше загинал. Но можем да зададем въпроса: как днешните политически събития в света се разглеждат във връзка с възпроизвеждащата се функция на Героя от дефиницията на Стефан Чарновски? Не съм игурен какво би казал Гоце Делчев за „върховистката“ политика на днешния македонски политически елит, който следва стратегията на ген. Иван Цончев, изразена от него с думите: „Вие там, долу, си гледайте вашата работа, а аз щe работя с „висшите сфери“ /цитирам го приблизително/. Сигурен съм обаче, че ако можехме с машина на времето да пренесем автентичния Гоце Делчев сред нас, все едно дали в България или в Северна Македония, той би отсякъл: „Гешефт, гешефт и пак гешефт!“

      Тук вече ще направя една констатация и едно предложение. Ретроспективното етнизиране и еднозначното идентифициране на историческите личности са следствие от употребата на имената „българи“ и „македонци“ като субстанциализирани категории. Ако искаме да постигнем минимум взаимно разбиране, трябва да се откажем от това и да мислим историческите личности като многопланови, каквито са били. Много ясно е, че действията на тези личности не са се определяли само от етнически и регионални обусловености, а също така и от техните културно-религиозни, политико-идеологически, социално-класови и личностно-психологически самоидентификации.  

   Самоидентификациите, които определих като „личностно-психологически“ не са маловажни. В спомените си Спространов пише, че Гоце Делчев бил казал: „Аз съм фатален човек“. Ами, да, такъв е – водачите много често имат съзнанието за изключителност; и се подписват с псевдоними като „Ахил“. Иначе как щяха да са водачи и национални герои?

   Александър КЕРТИН

a_kertin@abv.bg