nabore.bg

Днес държавта ни продължава да е разграден двор с полуграмотен псевдоелит, което ни гарантира... поредна национална катастрофа 

По една щастлива случайност това военно прислугване на американските „миротворци” в Афганистан се разминава без сериозни жертви. Изключение е ракетното нападение при посещението там от министъра на отбраната Николай Младенов на 25 януари 2010 г. , когато са тежко ранени четирима български военнослужещи. Година по-късно - на 20 януари 2012 г. е убит 34-годишният сапьор сержант Свилен Симеонов.

На 29 май 2003 г. Народното събрание взема решение за участието ни във военната авантюра на НАТО и САЩ срещу Ирак, като първоначално там са изпратени 480 български войници. През тази петгодишна „операция” преминават общо над 3 300 души, а изразходваните средства от бюджета на българската държава надхвърлят 155 млн. лева. Трагичен е резултатът от атентата срещу българската база в Кербала на 27 декември 2003 г., при който са убити 13 души, а 27 - тежко ранени. Тези 13 ковчези, пристигнали на летище София, като че ли и до ден днешен не са сепнали никой от нашенските запалени натовски управници. От по-сетнешни анализи и публикации за българското участие в тази доказано престъпна война, съвсем между другото, става ясно, че тогавашните ни „началници” са бързали да изпратят български военни контингенти в Ирак и Афганистан, за да си осигурим... по-скорошно премане в НАТО. Няма що - доста „добра” е била цената на това евроатлантическо намерение.

Едно говорят, друго вършат

Истински тест за сервилното послушание към САЩ и НАТО на вчерашните и онзиденшните  ни управници от кабинета – Кирил Петков, първия и втория служебен кабинет на Гълъб Донев и кабинета на Николай Денков от тъй наречената „сглобка” на ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС е тяхното отношение към руско-украинската война, по-точно тяхното „вземане на страна”: в конкретния случай към... Украйна за доставка на оръжие от България.

        Тъй на 4 май 2022 г. Народното събрание приема решение за „мерки във връзка с войната в Украйна”, в което се твърди, че помощта за воюващата страна ще се състои в „хуманитарна, финансова и военно-техническа помощ, съобразно възможностите на Република България”, като в допълнение се прибавя и „ремонтна дейност на украинска военна техника”. Няколко месеца по-късно ( на 9 декември 2022 г.) българският парламент приема ново решение, според което „България ще предоставя на Украйна военно имущество въз основа на поверително (сиреч секретно- бел. авт.) споразумение”. В точка 3 на решението се добавя, че се „разрешава на български военнослужещи да участват в мисията на ЕС за подпомагане на Украйна с оръжие и техника за срока на мисията.” На 21 юли 2023 г. Народното събрание приема решение за предоставяне на Украйна на „бронирана транспортна техника с наличното към нея въоръжение” от така наречената „отпаднала необходимост”.

Значи от 4 май 2022 г. до началото на декември с.г.фактически липсва разрешение за износ на оръжие от България за Украйна, докато след тази дата страната ни може да доставя „военно имущество” (по секретен списък) и български военни ще могат да „подпомагат” Украйна с „оръжие и техника”, а след 21 юли 2023 г. вече му е „пуснат края”, с доставката на бронирана техника с „отпаднала необходимост”.

       Това решение е взето след визитата у нас на 6 юли 2023 г. на Володимир Зеленски, когато „сглобката” е обещала на Украйна „категорична подкрепа” за доставка на оръжие , която продължава до ден-днешен.

       Прочее, тази „еволюция” в позицията на Народното събрание е повече от ясна, като се има предвид промяната в неговата политическа  конфигурация след поредните избори, натиска на Посолството на САЩ) и появата на „военния феномен” Тагарев, заедно с евроатлантическото правителство на Денков.

По-интересно е обаче как кабинетът на Кирил Петков още преди решението на Народното събрание от 4 май 2022 г. чрез трети страни е доставял оръжие на Украйна, като премиерът през цялото време се е правел на ни лук ял, ни лук мирисал. „Сърцето ми е с Украйна, но няма да дадем оръжие” - заявява Петков пред списание „Политико” още на 12 март 2022 г. „Министър-председателят не отговори еднозначно на въпрос дали български оръжия стигат до Украйна” - информира в. „168 часа” на 1 май 2022 г. „Няма да предоставяме оръжие на Украйна” - пеняви се Петков пред нашенски медии на 7 юни 2022 г. „Ние не сме имали директен внос на оръжие за Украйна по никакъв начин” - казва К. Петков пред пловдивско издание. Е да, директен внос не е имало, но е имало „заобиколен износ”. На 19 юли 2022 г. сайтът „Биволъ” прави журналистическо разкритие, от което се разбира, че през март и април с. г. до военното летище в полския град Жешув от България са извършени 50 полета с оръжие и боеприпаси за...Украйна. По друг „тегел”, чрез частна фирма, са изнасяни боеприпаси през Румъния за Украйна. Година по-късно германският „Ди Велт” ще разкрие, че от България е изнасяно за Украйна не само оръжие, но и 40 процента от дизела, който ползва страната. С подобна публикация на 12 август 2023 г. излиза „Ню Йорк таймс”. През цялото това време К. Петков отрича тази информация или шикалкави. Напълно я отрича и ресорната му министърка на икономиката социалистката Корнелия Нинова. Докато най-после на 26 март 2023 г. „обиграният” премиер гордо ще заяви пред БиТиВи, че през 2022 г. за 164 дни България е изнесла за Украйна оръжие за около 5 млрд. лева.

        Но оръжието е само част от тази евроатлантическа оферта, с която страната ни се е „отчитала”, и продължава да се „отчита”, пред САЩ и НАТО. На 15 февруари 2023 г. служебният кабинет на Гълъб Донев съобщава, че 56 български военнослужещи могат да оказват „военна и техническа помощ на Украйна”, което означава че „у нас също могат да бъдат обучавани украински военни”. На 30 ноември 2023 г. министърът на войната Тагарев „дискретно съобщава” на български медии новината, че тридесет и няколко украински военнослужещи се обучавали на... английски език в София и Варна. Е, той не казва точно на какво са се обучавали тези украинци, което вероятно си остава „военна тайна”. Докато на 7 декември 2023 г. вече се появява новината, че по предложение на „сглобката” „България си отваря небето за обучение на украински пилоти на самолети “F-16”. Още... „за пребиваване и подготовка на украински пехотни и механизирани роти до 100 души”. Ами да, както се казва в онази известна българска пословица: Като си дадеш едното, ще си дадеш и другото...

Вкарани сме в Руско-украинската война

Съвсем „превантивно” американската медия „Свободна Европа” още на 1 април 2022 г. напоително убеждава своите читатели-слушатели, че „предоставянето на оръжие за Украйна не означава въвличане във война”. Тази „теза” (че се доставя) не се подкрепяла нито на правно, нито на дипломатическо ниво. Основният „аргумент” срещу нея бил фактът, че 28 от 30 страни членки на НАТО вече били изпращали оръжие и не виждали връзка между „помощта” и въвличането. Рупорът на либералната американска демокрация дори се консултирал с нашенски юрист, който цитира Устава на ООН, че оказването на военна подкрепа за нападната страна не означава въвличане във война.

Но на 3 май 2022 г. експерти от научната служба на германския Бундестаг пишат, че ако доставките на оръжие са придружени и от обучение на чужди войници, вече навярно се излиза извън гарантираната сфера за неучастие във военни действия. Това се съобщава в експертен доклад от 12 страници, озаглавен „Правни въпроси за военната подкрепа на Украйна от страна на държавите от НАТО: между неутралитета и участието в конфликта”, достъпен в редакционната мрежа RAN на Германия. Тази информация се допълва от социологическо изследване на немския институт „Югав” (Yugav Institute ), според което 51 на сто от германците смятат, че доставките на оръжие за Украйна „са участие във войната”. От своя страна бившият началник щаб на Бундесвера от 2000 до 2002 г. и председател на военния комитет на НАТО от 2002 до 2005 г. Харалд Куят в интервю за немското hr-inforadio смята, че ако украински войници се обучават да боравят с оръжие на германска територия това може да се счита за... участие във войната.

Така че „тезата” на американското радио „Свободна Европа” за „неучастие” на България в украинската война след доставяне на оръжие просто може да се окаже невярна, като се има предвид тази германска гледна точка. И не само нейната аргументация.

Диагноза: милитаристична психоза

Едва ли ще е неточно, ако се каже че от началото на руско-украинската война до ден днешен у нас продължава една разюздана милитаристична психоза, в която участват надъханите северноатлантици и сервилните на САЩ и НАТО родни управници. В тази патологична надпревара се сипят политически заклинания и клетви на вярност към „украинската кауза”, заплахи за разплата срещу Русия. Най-жалкото е, че в тази вакханалия най-дейно участие взимат пребоядисани номенклатурни изчадия и еволюирали към „правилната страна” политици, политолози и държавни чиновници на властта.

       Така „вечният управник” Бойко Борисов още през 2016 г. изстрелва своето заклинание, че ”България се очертава като един от най- лоялните и дисциплинирани членове на НАТО”. Днес той не спира да уверява, че страната ни „трябва да продължи да доставя оръжие с... отпаднала необходимост: бронетранспортьори, танкове, артилерия, всичко което българският парламент е решил”. А защо пък дори и да не е решил...

       Неговият бивш подопечен президент Росен Плевнелиев като селска врачка назидава, че „измисленият неутралитет, зад който застава Радев, бил покана за национална катастрофа” (29.4.2022). Бившият премиер-химик Денков неотдавна (16.2.2024 г.) уникално се изцепи, че „няма значение дали българската икономика ще пострада от антируските санкции, важното е да имат ефект върху Руската федерация”.

        Два дни по-късно ястребът Александър Йорданов като изтърван рейнджър от американската армия изпусна своята бясна заплаха, че „трябват бомби и ракети, които да се взривяват в Москва и Санкт Петербург” (18.2.2024 г.) Лаврите в тази милитаристична хистерия обаче като че ли принадлежат на бившия украински съветник и министър на отбраната на България Тодор Тагарев, който надхвърля всички рекорди за васално послушание и развинтена фелдфебелска грандомания. Така пред американската посланичка в НАТО Джулиан Смит той изстрелва натовската мантра, че „Русия е най-голямата заплаха за националната ни сигурност” (23.10. 2023 г.) . Пред Атлантическия съвет на САЩ Тагарев бабаитски ще се изхвърли с уверението, че „ние сме готови да се изправим срещу Русия”(!?), спечелвайки си възхищението на американските военни ястреби (15.01.2024 г.).Месец по-късно по БиТиВи нашенският баш натовец публично ще агитира, че „трябва да се готвим за война”. Съвсем наскоро бил чул, че няколко военни министри били излезли с тази „теза”, затова и той решил...да ни подготвя за бъдещата война.

       Навръх „юбилейния” 29 март 2024 г. ахмеддогановият „феномен” Пеевски настойчиво внушава на българската общественост, че атлантическите „ценности” нямали алтернатива. А законът Магнитски има ли такава, ефендим?...

Един лъже, друг ... маже

Две години по-късно евроатлантическите ни управници продължават да доказват, че нищо старо не са забравили и нищо ново не са научили. Така правителството от поредната „сглобка” на ГЕРБ, БСП, ИТН и ДПС с министър председател Росен Желязков през 2025 г. по време на своя кратък мандат педантично следва натовската линия на предишните кабинети. Нещо повече като доверено лице на Бойко Борисов сламеният премиер Желязков надминава всички образци на евроатлантическа сервилност и безгръбначно слагачество спрямо САЩ и Брюксел. За периода на своето управление (от януари 2025 г. до февруари 2026 г.) „водопадният премиер” проявява фанатична евроатлантическа активност. Още през март 2025 г. той прикачва страната ни към т.нар. Коалиция на желаещите ( около 30 държави, които са за налагане на Русия безусловен „мир”, или по-скоро за пряка намеса във войната на страната на Киев). Още тогава Желязков клетвено заявява, че „България ще допринесе за сигурността на Украйна по море и въздух”. На 4 септември 2025 г. в конферентна връзка на „желаещите” нашенският запален евроатлантик изстрелва с либерално-болшевишки плам своето декларативно внушение, че „единството на коалицията на желаещите е непоколебимо” (!!) На 27 септември 2025 г. от трибуната на Общото събрание на ООН Желязков демонстративно осъжда „агресора Русия”, обявявайки че руската федерация е... заплаха за легитимността на ООН”. Дори вече като премиер в оставка на 6 януари 2026 г. върлият приятел на Киев поучава европейците как да бъдат „използвани замразените руски активи за финансиране на заеми за Украйна”. Разбира се, както участието на България в Коалицията на желаещите, така и инициативите на Желязков са осъществени без информиране на парламента и българската общественост.

Върхът на дипломатическата самодейност обаче е официалното посещение на 30 март 2026 г. в Киев на делегация от служебния кабинет на Андрей Гюров, който не само без мандат от НС, но и без да бъде упълномощен от президенската институция, води преговори с кликата на Зеленски, след което подписва т.нар. „историческо” 10-годишно споразумение за... сигурност между България и Украйна. Документ, който предвижда страната ни да бъде дългосрочно обвързана с киевския режим, без да се отчитат евентуалните последствия при евентуална загуба на войната от Украйна. Нещо, равносилно на политически авантюризъм, за който не може да бъде оправдание фактът, че така са наредили началниците от Брюксел или „миротворците” от Коалицията на желаещите. Под този дипломатически пасквил стои подписът на служебния премиер Андрей Гюров и компания. Пак негов е и подписът, положен на 23 април 2026 г. в Кипър към финансовия пакет за отпускане заем за Украйна в размер на 90 милиарда евро, заради който българският бюджет ще бъде натоварен с над 1.5 млрд.

Жива мишена за ... ирански ракети

Наследство от кабинета в оставка Желязков се оказа, че е и скандалът с „паркираните” американски военни самолети на гражданските ни летища в София и Варна. Така на 17 февруари 2026 г. посолството на САЩ отправя нота, с която информира българското правителство, че в рамките на съюзните отношения в НАТО на летище „Васил Левски” до 31 май 2026 г. ще бъдат „разположени” до 15 самолета на военно-въздушните сили на САЩ. Обяснението е много просто и логично: „самолетите са част от дейности по... усилена бдителност (!) на НАТО и учението Steadfast Dart, насочено към укрепване на източния фланг на Алианса... машините са логистични/транспортни и нямат нападателни способности.” Може би поради това „логично” обяснение американските военни самолети пребивават на най-голямото ни гражданско летище почти цял месец, докато най-после те са забелязани от... бдителни граждани. През това време управниците в оставка нито са имали намерение да информират тъй наречената българска общественост за „усилената бдителност на НАТО”, нито пък са се притеснявали от присъствието на американските военни самолети в съседство с гражданските полети. А когато през март вече избухва скандалът заради опасението, че самолетите зареждат с гориво USA- бомбардировачите, които сеят смърт във войната срещу Иран, обяснението на военния ни министър Атанас Запрянов е също толкова логично, колкото и „усилната бдителност на НАТО”. Според него „присъствието на американски самолети на летище София било част от съвместно българо-американско учение и няма връзка с реални военни операции или конфликти в Близкия изток”, което си е чиста и долнопробна лъжа.

        Месец по-късно след избухналия скандал с американските военни самолети- цистерни на летище София, става известно че гражданският аеродром във Варна е предоставен „за подкрепа и логистично разполагане на американска авиационна техника”. След това мъгляво съобщение следва още по-завързаното обяснеие на Атанас Запрянов, според което на летище Варна са кацнали „военно-транспортни самолети C-17 Globemaster за рутинни процедури по техническо обслужване”. И този път със същото фатмашко дебелоочие и наглост Запрянов продължава да лъже и скрива истината за въпросната „логистична подкрепа”. А тя е, че макар и косвено България е въвлечена в мръсната война на САЩ и Израел срещу Иран. Никой от нашенските управници обаче не отронва и дума за това, че с поредното евроатлантическо послушание страната ни реално е станала жива мишена за евентуалните ракети, изстреляни от Иран.

Какво ни кроят САЩ и Европа?

В свое проучване от 14 септември 2023 г. Институтът за изследване на войната на САЩ (Institute for the study of war) предвижда, че за „пълна” победа на Украйна във войната срещу Русия – „САЩ ще трябва да разположат в Източна Европа 300 000 души от сухопътните си сили”. Според публикувано сведение на руското разузнаване през същата година американските войски в цяла Европа са наброявали около 110 000 души, което навява на мисълта, че ако войната в Украйна „се затегне” към идеята на Зеленски за „пълна победа”, в американските бази за „съвместно ползване” в България ще трябва да бъдат настанени минимум 50-60 000 американски войници?! Ама че интересна „перспектива”, която досега вероятно не е минавала дори през ума и на ястреба Тагарев!

      В  проучване от 9 февруари 2024 г. авторитетният институт Rand Corporation, като разиграва сценарии на своите експерти за „следвоенната стратегия на САЩ спрямо Русия”, щом приключи войната в Украйна, прогнозира „малко по-неблагоприятен вариант А” и „по-благоприятен вариант B” за бившия хегемон, като през следващото десетилетие може да се стигне до нова „студена война” или „студен мир”. Според тази прогноза Украйна ще бъде „буре с барут”. При „твърд подход” на САЩ се запазва рискът от „катастрофален конфликт”. Ако американската страна използва този „твърд подход” и настоява за членство на Украйна в НАТО, „Русия може да нанесе превантивен ядрен удар”. Друга „перспектива”, която не е и за помисляне.

Друго проучване на Institute for the study of war от 22 декември 2023 г. на тема „Военната заплаха и извън нея” би могло да охлади докрай ентусиазма на онези наивни люде у нас, които продължават да вярват, че НАТО ще бъде сигурен защитник на страната ни при внезапен военен конфликт, засягащ нейната територия. В това свое изследване експертите на института уточняват, че митичният „чл. 5 (от устава на Алианса - бел. моя) не задължава автоматично и законно всеки член на НАТО да използва военна сила, за да защити друг член на съюза, който е нападнат. Всяка държава от НАТО ще трябва сама да реши как да действа”. Няма що - добра утеха - не само за наивници, но и за надъхани ястреби - поклонници на Алианса!

        Картинката стана още по-сложна, щом като след своето второ идване на власт Доналд Тръмп обяви намерението си да завладее половината свят. И още повече, след като той се обяви за „обиден” на западните съюзници заради техния отказ да подкрепят неговата авантюристична война срещу Иран. Така неговото намерение да прехвърли финансовата тежест и моралната отговорност за войната в Украйна върху ЕС и НАТО става още „по-убедително”.

        Няма да е неточно, ако се каже че през последните години бясната милитаризация на Европейския съюз и НАТО набира главоломна скорост. Така например общите военни разходи на Европа през 2025 г. скочиха с 14 процента, като достигнаха 864 милиарда долара, докато бюджетите на 27-те страни от ЕС набъбнаха на 381 милиарда. Истински рекордьори във въоръжената надпревара са Полша и няколко от прибалтийските държави. Варшава е абсолютен лидер в НАТО като нейният бюджет за отбрана през 2026 г. е 4,8 % от БВП. Малко по-напред от нея е Литва- с 5,38% от БВП, следвана от Латвия - с 4,91 % от БВП. Най-големи бюджети за военни цели засега обаче имат трите големи европейски държави Германия, Великобритания и Франция.През 2025 г. бюджетът на Германия достигна 114 милиарда долара, на Великобритания - 89 милиарда, а на Франция - 68 милиарда.

          Едва ли големият проблем щяха да бъдат рекордните разходи и проценти, надпреварата във въоръжаването на европейците и НАТО , ако техен основен прицел не беше... подготовката за война с Русия. Главен аргумент за тази психоза продължава да бъде „руската заплаха”, макар досега Кремъл с нищо да не е доказал своите намерения ...да превзема Европа. Дълбоките мотиви на тази „заплаха” по-скоро се крият в желанието на САЩ да продължат да продават своите оръжия на НАТО, да се върти оборотът на американските военни корпорации, а ЕС да поддържа огъня на войната в Украйна и да подкрепя бъдещите геополитически планове и амбиции на залязващия хегемон. Прочее, тази милитаристична психоза на Европа вече има конкретно изражение в конкретни показатели. Ястребите от НАТО например планират в близките 5-6 години военните разходи на ЕС да скочат на... 630 милиарда евро годишно.

Коя е правилната страна

Повече от година у нас и куцо, и сакато: политици, политолози, историци и какви ли не, още продължават да повтарят сакралната мантра, че в позицията си към войната в Украйна страната ни е избрала „правилната страна в историята” . Самият „харвардски революционер” Кирил Петков (по лексикона на Беновска) повтаря в упоение, че „България трябва да е от правилната страна на историята” (1 май 2022 г.). И още, че „България има основополагаща роля в помощта за Украйна и е от правилната страна на историята” (18 януари 2023 г.) Вечният Бойко Борисов е още по-убедителен в своето „научно” заклинание: „България няма друг избор, освен да застане от правилната страна на историята”(24 февруари 2023). В своята дописка за посещението на Зеленски у нас в. „Дневник” направо се опиянява от ласкателството на бившия шоумен-президент с емоционално резюме: „Володимир Зеленски благодари, че сме на правилната страна”. Само два дни по-късно „Свободна Европа” ще затвори напълно протокола от неизказаното докрай вълнение на „Дневник”: „България застана от правилната страна на историята. Това стана ясно при посещението на украинския президент Володимир Зеленски в страната в четвъртък...” Дори политическият номад Явор Божанков ще добави към разбуненото либерално-демократично гърне своята щипка от словесна меродия: „Този път България застана на правилната страна”...

Ако обърнем поглед към геополитическия възел на конфликта в Украйна и стотици километри около него, до самата България, не можем да не забележим колко уязвима е страната ни от всяка гледна точка. Не само заради преките (и косвени) интереси на набърканите в него държави, но и поради сблъсъка на различните цивилизационни и политически идентичности. Но покрай това ядро с разрушителна енергия да заложиш на едната от страните (независимо коя!) е равносилно на катастрофа, ако ли не на истинско самоубийство! Всяко въвличане в този конфликт с непредизвестен край може да е еднакво гибелен както за държавата ни, така и за екзистенциалното оцеляване на нацията. Ами да си представим, че България - с тези бази, натовски командни центрове и полигони, бъде нацелена с руски ядрени ракети? А дали пък ще е нещо по-различно, ако базите са руски, а ракетите - от арсенала на Пентагона? Излишно е дори да си помисляме за този ядрен Армагедон.

България като кораба „Титаник”

Картината едва ли ще е по-различна, ако „големите играчи” Русия и Америка си разменят своите неконвенционални запаси от оръжия. Неслучайно геополитически експерти предупреждават, че след развръзката при подобен сблъсък можем да станем жертва на чужди геополитически кроежи и амбиции. Така преди време дългогодишният дипломат и разузнавач Валентин Радомирски в сайта „Епицентър” (7.11.2023 г.) предупреди, че ако държавата ни продължи да се управлява от безотговорни и некомпетентни управници, лишени от „конструктивен прагматизъм”, може да бъде подхвърлена като „тлъста хапка”, която да бъде подарена на... съседна Турция от Щатите или Русия.

       Опасността от подобна развръзка бе потвърдена в същата медия от известния външнополитически анализатор и експерт Боян Чуков: „България няма стратегия. България няма даже ситуационна тактика. България няма грамотно управление. България се хили сервилно на всеки „стратегически съюзник“, който й подсвирне. На наша територия се сблъскват интересите на множество глобални и регионални фактори. За локалните да не говорим... България виси закачена на пирон в килера. И всеки, който мине, я подритва. Няма елементарно достойнство. „Цивилизационният избор“ няма да ни спаси от нищо! България е разграден двор с неграмотен псевдоелит. Което ни гарантира поредната национална катастрофа и ... загуба на територии” - смята известният международник.

         Според социологическото изследване на агенция „Естат”, публикувано на 12 май 2022 г., непосредствено след началото на войната в Украйна, 68 на сто от българите искат неутралитет спрямо конфликта. Според по-ново проучване на същата агенция от 10 ноември 2022 г. около 2/3 от сънародниците ни настояват България да запази неутралитет към руско-украинската война, а 50 на сто не подкрепят нито една от воюващите страни. В своя публикация от 20 януари 2023 г. германският Ди Велт отбелязва, че според социологически проучвания 70 процента от гражданите у нас са загрижени за въвличането ни във войната. Според изследване на агенция „Мяра” от 25 март 2026 г. над 52 на сто от анкетираните смятат, че конфликтът в Иран и Близкия изток представлява реална заплаха за България. На 21 май 2023 г. в 35 града на страната се проведе шести поход - "България за мир и неутралитет". Разбира се, този глас на българите сега и досега остава глас в пустиня, а родните натовци не престават да упорстват и в упоение да повтарят, че са на „правилната страна в историята”.

       Да припомним, че по време на Междусъюзническата война през 1913 г. България е жертва на самата себе си, по-точно - на цар Фердинандовите мегаломански комплекси и авантюризъм, резултат на което е първата национална катастрофа. Погрешният избор на съюзници (Германия, Австро-Унгария и Османската империя) по време на Първата световна война е причина за втората национална катастрофа. Фиктивният неутралитет на България и съюзът с нацисткия Райх по време на Втората световна война реално довеждат страната ни до трета национална катастрофа. Ако днешният „правилен избор” на България се сведе до участието ни в планираната и подготвяна от НАТО и ЕС война срещу Русия, можем да си представим какъв ще крайният резултат. Можем ли наистина да си го представим...

                                                13 април 2024 г. - 30 април 2026 г.

Борис ДАНКОВ