nabore.bg

Нашите пенсионери да се стегнат като връстниците си в Холивуд

Голяма работа са холивудските филми! Вдъхновяващи и пълни с положителни примери и поуки. Да вземем например „Непобедимите” – който и да е от „Непобедимите”, пък те там нали вече снимат и четвърти филм... И какво? Силвестър Сталоун (68) и Арнолд Шварценегер (67) търчат насам-натам с поне петдесет килограма пушки, бомби и патрони, скачат от майната си с всичкия този смъртоносен багаж и трепят лошите наред. Харисън Форд (72) въобще не пада по-долу. И всички

заедно му разгонват фамилията

на къде-къде по-младия от тях Мел Гибсън (58). Прав ли съм? Прав съм.

Или пък „Б.С.П.: Бесни страшни пенсии” (според както находчиво е преведено американското „RED - Retired Extremely Dangerous”). Там невероятната Хелън Мирън (69), която според нашите министри би трябвало да е пенсионерка още от преди девет години, отстрелва гаднярите на откоси, а Браян Кокс – който ако да беше българин щеше да е пенсионер от преди една петилетка – я вдига като перце... Младият Джон Малкович (61), (почти пенсионер по нашему) може само да й носи на Хелън Мирън сака с картечниците. Което и прави с всичкото уважение към по-възрастната дама.

А за сър Томас Шон Конъри, който сега е на осемдесет и четири, просто няма какво да говорим. Той на седемдесет и две игра в „Лигата на необикновените” все едно че е във възрастта,

когато се правеше на Джеймс Бонд.

Какво искам да кажа? Искам да кажа, уважаеми набори, че не разбирам какво сме се разкиснали!... Я да вземем да се стегнем, викам!

Наредил си се на опашката в еди кое си учреждение (защото то пък у нас учреждения да искаш!), а иззад гишето някакъв чиновник те гледа обидно и ти намеква, че миришеш на пръст вече и къде въобще си тръгнал, ами не си седиш при бабата... И тук именно трябва като един истински Силвестър Сталоун да му треснеш с юмрук стъклото, да хванеш тоя келеш за вратовръзката, после като Арнолд Шварценегер да го вдигнеш от ергономичния му стол и с един замах да го метнеш зад гърба си – чак в другия край на залата. А наоколо – дъжд от стъкла! Толкоз. Какво му мигаш насреща?!

Или си пресичаш, наборе, по зебрата, обаче някакъв джип с гуми като КАМАЗ връхлита отгоре ти и почти те отнася, и отвътре едно лице почва да ти вика, че си мухъл и папардак и че сега ше ти натроши дъртите кокали. На него също можеш да му разбиеш стъклото, да го измъкнеш от джипарата

и да го тръшнеш на асфалта,

а ако е успял да излезе и вече се е засилил да те бие, просто му пресрещни юмрука, извий му светкавично ръката зад гърба и му я строши!... Шварценегер и Сталоун точно така биха направили – защо не и ти?! А може да го нариташ до смърт, както Джийн Хекман нарита Ричард Харис в „Непростимо”. „Непростимо” е филм на Клинт Истууд от 1992 година, а Джийн Хекман тогава е бил на шейсет и две, на колкото е бил и Клинт Истууд. Страшна работа.

Или някакъв наш съгражданин със смуглоезично самосъзнание посяга да грабне чантата на

някоя средностатистическа българска пенсионерка.

Хелън Мирън как би постъпила в такъв случай? Първо един лакът в корема на мангала, после светкавично обръщане, после както се е присвил и квичи от болка – един юмрук отгоре по рошавата тиква, просва го на тротоара и той престава и да квичи даже!... Е? Щом Хелън Мирън (69) може, то до кога у нас ще четем заглавия като „69-годишна пловдивчанка стана жертва на грабеж във вторник”?

Нали киното е за това – да ни учи как да живеем!

Христо КАРАСТОЯНОВ

Вестник „Златна възраст”