nabore.bg

Господ ни е дал 29 февруари като още един шанс за нови надежди  

 Високосната година е веднъж на четири възможности да отбележиш един ден повече за всичко, което сам решиш...

    През високосната 1968-а сключих граждански брак...И сега веднъж на четири години се сещам за нея...През същата високосна година се роди дъщеря ми Албена...А по късно стана известна повече като Рошавата гарга и модния си бизнес... През високосната година 2016 синът ми

ще сключва гражданския си брак със Стефка

– още една високосна радост...

   Високосната година влезе лично и трайно в биографията ми...През високосната 1972 година се появи първата ми книжка „Всяка есен аз ставам войник” във Военното издателство, а през високосната 1984 г. и книгата ми „Щурче под лозата” в издателство „Народна младеж”...

     През високосната 1976 г. празнувах своя тридесетгодишен рожден ден  в Москва. През високосната 2000 година направих сборника с любими съветски песни. През високосната година 2008 излезе първия сборник от поредицата „Лозанки”, а през високосната 2016 се надявам да се появи и единадесетия –„Изрезки от вестник”...

През високосната 2012 година приключи трудовата ми биография и минах в разпореждане на НОИ, може би през високосната 2016 година ще изпълня и своите кръгли 70 години, живот и здраве до началото на март...

      Високосната година вещае много лични трепети, много лични преживявания, стига да  знае човек как да използва разумно да употреби това денонощие  в повече...

     И така тръгна поредната  2016 високосна година...

Какво ли не вещаят ясновидците-

земетресения, войни, вулкани, убийства и опити  за убийства на световни лидери, болести, нови президенти, терористически набези, бежански потоци...

    В личен план обаче всеки може да намери и своето призвание и своето място как да използва този ден в повече...Та бил той и 29 февруари... Просто е един ден в повече за  цялата година...

    Един ден повече за лични мечти, един ден повече за  лични планове...

     Пред приятели например обещах през тази година да не пиша повече моите лозанки. Но уточних, че и по-малко няма да пиша...Защото лозанките са моето огледа на събитията, които ни съпровождат. В тях се архивира времето, в което живеем. Там нищо няма повече от онова, което става в действителност. И художествената измислица е сведена до минимум. Лозанките са документ на политиката, решенията на парламента, правителството, държавния глава, на партиите и избирателите...

Сега имаме пак един ден повече за вяра,

че демокрацията може и да бъде добро нещо. Високосната година ни дава възможност да дадем шанс в още един ден да имаме надежда, че и у нас може да се случи нещо по-добро...

     Имаме  още един ден в повече за обич към ближния, към близките, приятелите, към колегите...Един ден повече за децата и внуците...И за домашните любимци...От сега знам, че ще имам един ден повече за хъскито на сина ми Лея. Тя без малко е на 7, а  аз без малко – на 70. Но връзката ни е много силна...Такава  взаимна привързаност е трудно да имаш с човек...Не, хъскито Лея не е куче, тя се преструва изглежда най-често на куче,

както казваше приживе Мая Плисецкая за своето куче...

И Лея е същата. Благодарна е, сърди се, само не говори, а се разбираме с поглед. Един приятел казва, че у нас сме превъртяли с това куче. Прав е  Георги от Етрополе...Просто няма как да му обясня, че не е прав... Четириногата е наистина истинския приятел на човека...И  ще съм особено щастлив, ако наистина имам един ден повече през 2016 година именно за нея...

Лозан ТАКЕВ, София